В неделя се навършват 28 години от подписването на Беловежките споразумения - документ, с който се сложи край на Съветския съюз. Тогавашните лидери на Русия, Украйна и Беларус - Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич - потвърдиха с подписите си, че „Съюзът на съветските социалистически републики, като субект на международното право и геополитическата действителност, престава да съществува“.
Към този момент „единният, мощен Съветски съюз“ вече всъщност се беше разпаднал. След провала на августовския пуч на Държавния комитет за извънредни ситуации, органите на съюза бяха парализирани, почти всички републики обявиха оттеглянето си от съюза. Последният удар върху единството на СССР може да се счита референдумът за независимостта на Украйна, който се проведе седмица преди Беловежките споразумения. На 1 декември 1991 г. над 90 процента от украинците гласуваха в подкрепа на Акта за независимост, който Кравчук издаде на 24 август.
Имаше ли шанс до декември 1991 г. да се спаси Съюза? Имаше ли възможност да се предотврати разцепването на страната по границите на съюзните републики, които фактически бяха чисто административни - поради което Крим и Донбас станаха част от „независимата Украйна“? Как Киев бе лишен от ядрения си статус, за загубата на който сега е обичайно да се жали? За това говори ветеранът от руската политика, ръководител на Фонда за социално-икономически и интелектуални програми Сергей Филатов.
По време на подписването на Беловежките споразумения Сергей Филатов е първи заместник-председател на Върховния съвет на РСФСР, който ратифицира тези споразумения на 12 декември. През 1993-1996 г. Сергей Филатов оглавява президентската администрация на Русия.
Сергей Александрович, в обкръжението на Елцин често се позовават на факта, че са подписали Беловежките споразумения заради резултатите от референдума на 1 декември в Украйна. Въпреки това, девет месеца по-рано, на 17 март 1991 г., същите жители на Украйна гласуваха по точно обратния начин - за запазването на Съюза. По това време обществото е толкова объркано, толкова лесно се поддава на пропаганда, че е възможно провеждането на референдуми на всеки шест месеца с един и същ въпрос, но с различни отговори. Струваше ли си тогава да се вслушате в резултатите от референдума на 1 декември?
Сергей Филатов: Когато в Украйна се проведе референдум за суверенитет и отцепване, възникна въпросът за официално събиране на славянските страни. За това бяха сключени Беловежките споразумения. Между другото, Беларус е единствената страна, без да се брои Русия, която не е обявила излизането си от Съюза, а всички други републики обявиха това и проведоха референдуми. Когато Украйна направи това, беше необходимо, разбира се, да се създаде поне славянска държава.
Имайте предвид, че през цялото време зад екрана тогава имаше един много важен и труден въпрос за нас - Украйна имаше ядрени оръжия и ракети. Това беше изключително важен въпрос и беше необходимо по някакъв начин те да се вземат от Киев.
Казват, че тези ракети са били безполезни, неконтролируеми без команда от щаба на Стратегическите ракетни сили, тоест от Москва.
С. Ф .: На първо място, всичко това подлежи на промяна. Второ, наличието на ядрено оръжие извън Русия е много опасно. Освен това там непрекъснато е необходима профилактика, необходима е смяна на горивото. Поради това по-късно бяха подписани споразумения за териториалната цялост на Украйна през 1994 г. в Будапеща.
Първо, преговаряхме с Киев. Опитахме се да защитим Крим чрез преговори. Когато възникна въпросът за прехвърлянето на ядреното оръжие в Русия, министърът на отбраната на Украйна много силно се противопостави - тогава беше Константин Морозов. Той бе категорично против предаването на атомното оръжие на Русия. Тогава бяха привлечени трети страни, които станаха гаранти, като нашата страна, за целостта на територията на Украйна - при условие, че Киев ще ни предаде оръжието.
Но е известно, че през есента на 1991 г. делегации от Донецк, Луганск и Крим постоянно идваха във Върховния съвет на Русия с молба да не ги оставят като част от Украйна.
С. Ф .: Разбира се, това е изначално наша земя, просто я бяха предали на Киев. Там разбраха, че са в неравностойни условия с украинците. В Украйна национализмът се разви много силно. Войната все още продължава за тези области и не само за тях. Сега тъкмо заговориха, че ще си приберем и други области от Русия.
Трябваше ли Елцин да настоява за преговори с Киев, за да даде право на тези региони да проведат своите местни референдуми и да изберат собствената си съдба?
С. Ф .: Нямахме време. Тогава си мислехме как Русия може да оцелее като цяло. Преди да започнат реформите на Гайдар, в много области нямаше хляб. Беше останало брашно за няколко дни и 120 милиарда долара дългове останаха от СССР. За какво трябваше да мислим - за Украйна в този момент или все пак за себе си, за своите хора?
Да се върнем към референдума от 17 март 1991 г. Дори в Москва тогава над 50% гласуваха за запазването на Съветския съюз и над 70% в страната като цяло. Когато приехте Беловежките споразумения, разбрахте ли, че нарушавате това решение? Но референдумът имаше пряк ефект. Волята на народа трябваше да бъде изпълнена.
С. Ф .: Мартенският референдум беше смешен. Той беше посрещнат с усмивка и смях. Защото въпросът за референдума съдържаше три въпроса наведнъж. Беше ясно накъде клонят организаторите на референдума. Следователно, в същия ден, 17 март, Русия проведе своя референдум за въвеждането на поста президент на РСФСР. Що се отнася до Украйна, там винаги са имали склонност да се отделят от Русия. Още в съветските времена Централният комитет беше изпълнен с възмутени писма, че Украйна храни Русия ...
Тогава бяхме в много трудна ситуация. Настроението на хората в този период рязко се промени, защото крайните цели се промениха и надеждата се промени. Тя се появи и си тръгна. Горбачов губеше рейтинга си. Те криеха много неща, не даваха, нямаше информация и когато информацията започна да се появява, разбира се, мозъкът на хората започна да се прояснява. Настроението се промени рязко, за една нощ може да се промени. Очите бяха отворени за много неща от нашия живот ...
Виждате ли, теоретично решението за референдум трябва да бъде приложено. Но човек винаги трябва да мисли с какви сили да се приложи. Дали има сила или не? Сега Украйна няма сили да върне Донецка и Луганска области. Въпреки че наистина искат, но нямат. Това трябва да се вземе предвид. Така беше и тогава.
Елцин и Русия вече не се подчиняваха на решенията на върховния орган на Съюза, защото нашият Конгрес на народните депутати през 1990 г. прие декларация за суверенитет. В него ясно беше записано, че законите, които Съветският съюз приема, първо трябва да се разглеждат във Върховния съвет на Русия. В Русия ще работи само това, което е одобрено. Трябваше да се съобразяваме с това.
Какво можеше да противопостави на това върховната власт? Танковете ли да влязат? Така направи Генадий Янаев. Тоест само със сила? Нямаше никаква сила, освен това в Съюза беше пълен хаос. Нямаше подчинена армия, нямаше подчинена прокуратура, такава беше нужна, за да се наложи ред в страната. Всичко започна да се разпада. Това са истински неща, с които трябва да се съобразявате.
Разбрах, че е най-добре да се каже: това е законът, той трябва да бъде приложен. Да, трябва. Но ако е лош закон и не е приет в подходящия момент, той никога не се прилага.
Каква роля изигра личният фактор в случая с Беловежката гора? Всъщност част от съветниците на Елцин го призоваха да обедини усилия с Горбачов. През есента на 1991 г. той все пак остава легитимен президент на СССР, въпреки че почти губи реална власт. Ако се бяхте обединили с него, то Съюзът може би щеше да се запази. Нали?
С. Ф .: Да, имахме нужда от нормални отношения между Горбачов и Елцин. От двете страни имаше вина, че тези отношения не бяха установени. Личната им антипатия беше силна и дълбока. Следователно, когато човек загуби вяра, никакво съгласие, никакъв взаимен интерес, никаква работа не може да се получи. Те не се доверяваха един на друг. От друга страна, как човек би могъл да повярва на Горбачов, след като се опита да съсипе Русия няколко пъти, след като покани лидерите на автономните републики да подпишат Съюзния договор? Как можехме да му повярваме след това ?!
За да се запази общата държава, Елцин, според вас, трябваше ли да превъзмогне своята лична антипатия?
С. Ф .: Той я превъзмогна. Той беше единственият, който се съгласи със Съюзния договор и не попречи на Горбачов да го направи.
Все още ли смятате, че решението, взето в Беловежската гора, е правилно?
С. Ф .: Имаше ли алтернатива? Някакви други предложения? След като ГКЧП унищожи всичко, вече не беше възможно да се съберем насила и последствията можеха да бъдат ужасяващи. Вече нямаше законодателен орган на Съюза. Аз лично разпуснах Върховния съвет на съюза. Но трябваше да се живее и нататък. И как да живеем, когато интеграцията помежду ни беше индустриална? Едната степен на ракетата е правеше в Русия, другата в Украйна. И така във всичко.
Това, което казвате, е аргумент в полза на опитите за запазване на Съюза, а не на разрушаването му.
С. Ф .: Да, но когато Съюзът не работи? Трябваше да се запази поне славянската държава, към която по-късно да се присъединят Назарбаев и всички останали.
Разберете, не ние доведохме до разпада. Изграждахме нова Русия - при много силна съпротива. Когато изграждаш нещо ново, тогава неизбежно нещо се губи, нещо се унищожава. Не можехме да изградим нещо ново без да засегнем старото. Имахме една и единствена територия.
Превод: В.Сергеев
