/Поглед.инфо/ Четири държави от ЕС се съгласиха да разработят ракети със среден и малък обсег (РСМО). Сред тях са Франция, Германия, Италия и Полша. В същото време по-рано стана известно за разполагането на американски ракети от същия клас в Германия през 2026 г. Защо на европейците им трябват собствени ракети и как Русия ще отговори на това?

В четвъртък Франция, Германия, Италия и Полша подписаха споразумение за съвместно разработване на крилати ракети с наземно изстрелване с обсег на действие над 500 км. Както пише Ройтерс, споразуменията трябва да „запълнят празнина в европейските арсенали“, която беше разкрита в резултат на боевете в Украйна.

В същото време “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” отбелязва, че споразумението засега предвижда само намерението за развитие, а страните тепърва ще се споразумеят за детайлите на сътрудничеството в областта на отбраната. Според вестника четири страни от ЕС планират да разработят конвенционален комплекс (т.е. неядрен) с обсег на действие над 1000 за да „сдържат Русия“.

В момента Франция произвежда крилати ракети с въздушно и морско изстрелване с обсег съответно до 500 км (АСМП-A) и 1000 км (МдЦН). Заедно с Великобритания Франция произвежда и добре познатите в Русия ракети с въздушно изстрелване “Сторм Шадоу” с обсег до 560 км.

В същото време Германия и Швеция произвеждат ракети с въздушно изстрелване “Таурус” (повече от 500 км) и ракета с наземно изстрелване ДжФС-M (до 499 км). Италия, заедно с Франция и Великобритания, произвеждат ракети ФЦ/АСВ (до 300 км). В Полша не се произвеждат крилати ракети.

В същото време писахме как САЩ ще започнат да разполагат ракетни оръжия с голям обсег на територията на Германия през 2026 г. Списъкът с оръжия ще включва ракетата СМ-6 (морско, въздушно и наземно базиране), крилатата ракета “Томахоук”, както и разработваните хиперзвукови оръжия. Ескалацията около темата започна още през април.

По-късно руският президент Владимир Путин потвърди, че Москва е готова да отговори по същия начин в случай на разполагане на американски ракети със среден и малък обсег във всеки регион на света. Той също така обяви готовността на Русия да започне производство на ракети от съответния клас.

Предистория на проблема

Изявлението на Путин стана логичен сценарий за събитията в този сегмент на ракетните оръжия. Състоянието на нещата „около” ДРСМО през последните 40 години се определя от съветско-американския договор за ликвидиране на ракети от този клас. Вече почти 30 години ДРСМО е един от крайъгълните камъни на международната система за сигурност.

През юли 2014 г. САЩ официално, на ниво държавни глави, обвиниха Русия в изпитания на крилати ракети със среден обсег, които нарушават договора. Ставаше дума за изпитание на крилатата ракета с наземно базиране 9М729 за комплекса „Искандер“. Според американската страна той е имал обсег от повече от 500 км, което надхвърля ограниченията.

Съединените щати заявиха, че ракетата 9M729 е създадена на базата на крилатата ракета с голям обсег С-10 "Гранат", която СССР в наземната ѝ версия сне от бойно дежурство и унищожи в съответствие с изискванията на ДРСМО.. Обхватът на С-10 наистина беше около 2500, когато беше оборудван с ядрена бойна глава от 200 килотона.

Всъщност обаче крилатата ракета 9M729 е наземна версия на фамилията крилати ракети "Калибър". Сухопътният 9М729 се различава от военноморския вариант на Калибър само по това, че е с един метър по-къс. В резултат на това неговият обсег, когато е оборудван с конвенционална осколочно-фугасна бойна глава с тегло 480 кг, е разрешените 500 км.

В резултат на това Съединените щати обявиха оттеглянето си от ДРСМО през февруари 2019 г. В същото време в самите САЩ процесът на разработване на нови ракети със среден и по-малък обсег стартира още през ноември 2017 г., година и половина преди официалното оттегляне от договора. Конгресът на САЩ одобри 58 милиона долара за разработването на нова наземна ракета със среден обсег.

На маневрите “Баликатан-2024”, проведени във Филипините през май тази година, Съединените щати показаха за първи път своя нов стартов комплекс “Тайфун”. Тази установка е адаптирана към земята вертикален морски изстрелващ контейнер Mk-41, способен да изстрелва крилати ракети “Томахоук” с обсег до 1800 км и многоцелеви ракети СМ-6 с обсег 460 km.

Да припомним, че разстоянието от Филипините до Китай е около 1300 км, а до спорните острови от архипелага Спратли – само около 700 км. Всъщност “Тайфун”, вече разположен по време на“Баликатан-2024” във Филипините, е насочен към ключовите морски регионални комуникации на Китай, както и към големите пристанищни градове и военноморските бази на НОАК на югоизточния бряг.

С голяма вероятност “Тайфун” могат да бъдат поставени и в Германия. На свой ред СМ-6 лесно се изстрелва към Калининградска област, по-специално Балтийск, главната база на Балтийския флот на руския флот. А наземните “Томахоук” стигат от Германия до Воронеж, Рязан и Севастопол.

Защо Европа се нуждае от собствена ракета?

Възниква въпросът: ако САЩ възнамеряват да разположат свои ракети в Европа, защо тогава четирите страни от ЕС трябва да разработват подобни системи? Според експертите това ще позволи на европейците и американците да направят нова стъпка в унификацията и стандартизацията на РСМО в рамките на НАТО, което ще разшири ударните способности.

Такава унификация ще позволи да се постигне взаимозаменяемост на ракети и съоръжения от съответния клас, което ще опрости управлението на комплексите в случай на реални бойни действия. Трябва да очакваме и унифициране на софтуера за тези комплекси и обучение на специалисти.

Друг въпрос: ще успее ли Европа да реши финансово този проблем? Според германския политолог Александър Рар такава амбициозна цел е по силите на страните от ЕС: „Те ще я постигнат, защото в европейското общество няма протести срещу милитаризацията, няма движение за мир. И ако се появи, местните политици и медии веднага ще го дискредитират като „агенти на Кремъл“.

Той смята, че „европейското производство на собствени крилати ракети и други видове оръжия може да бъде напълно реализирано до 2027-2028 г.“

Как ще отговори Русия?

Връщането на метъра дължина, който някога е бил „отрязан“ от 9M729 и в резултат на това да го направи равен по възможности на военноморския 3M14 „Калибър“ е прост въпрос. Същото, най-вероятно, бързо ще бъде направено с пусковото шаси на “Искандер”, така че удълженият 9M729 да може да бъде монтиран както на модернизираното колесно пусково шаси, така и на транспортно-зареждащата машина. Всички тези конструкторски и технологични проблеми могат да бъдат решени в изключително кратки срокове. Говорим за месеци, ако не и седмици.

В допълнение, от „конструкторската стая“ можете да премахнете окачената, но в същото време почти цялата гама от изпитателни изстрелвания, ракетната система „Рубеж“ с ракета 15Ж67, разположена на малко шестосно шаси МЗКТ-792911. Този комплекс беше тестван в началото на 2010 г. като „малка междуконтинентална балистична ракета“.

Официалният обсег е обявен в района на 6500 км, но създаването на ракета със среден обсег от “Рубеж” няма да е трудно. Системата "Рубеж" беше замразена в средата на 2010 г. чисто по политически причини. И тъй като сега няма причина да продължим да спазваме ДРСМО, се появява вариант да се направи от “Рубеж” ракета със среден обсег с тежка бойна глава.

Между другото, такава ракета може да се използва точно в Украйна, и то с обикновена бойна глава, за да се реши, когато е необходимо, въпросът с разрушаването на мостовете през Днепър.

Превод: В. Сергеев