/Поглед.инфо/ Неотдавнашният указ на руския президент „За предоставяне на хуманитарна подкрепа на хора, които споделят традиционни руски духовни и морални ценности“ не е от онези документи, които веднага променят живота ни или карат световните пазари да се тревожат. Но в концептуален смисъл, в света на идеите, това е истинска сензация и въздействието на този указ е предназначено да продължи дълго време.
Отсега нататък Русия казва на света: ние имаме не само интереси, но и ценности, и ако нашите интереси се отнасят само до нас, тогава предлагаме на цялото човечество да сподели нашите ценности и освен това сме готови да защитаваме тези ценности не само у дома, но и извън страната. Включително чрез предоставяне на убежище на онези хора, които се чувстват неудобно в своите страни. Сега такива хора ще могат да се установят в Русия дори без да знаят руски език, нашата история и нашите закони. Просто елате и живейте в безопасност.
Така Русия не само проявява хуманизъм, но и утвърждава своята глобална роля, превръщайки се в притегателен център за всички, на които нашите ценности са близки.
Типажът страна-убежище се е срещал повече от веднъж в историята и трябва да се каже, че политиката на глобално утвърждаване на ценностите неизменно е давала предимства на такива страни и понякога е служила като основна причина за тяхното съществуване.
Например Съединените щати се появиха като убежище за хора, които са били преследвани по религиозни причини в родината си, Англия. И в бъдеще Америка доброволно даде подслон на френски хугеноти, потиснати ирландски, руски и европейски евреи. Да не забравяме учените, които избягаха от Хитлер и помогнаха на Съединените щати да разработят атомната бомба. Всички тези хора превърнаха новата си родина в суперсила.
По същия начин Русия през XVIII век предоставя убежище както на германските менонити, така и на френските аристократи, бягащи от революцията. И това също беше от полза за страната. Нова Русия е разработена от немски, гръцки и сръбски заселници, а херцог Ришельо служи вярно на империята, като основава Одеса.
Имаме опит и от съветското време. СССР беше духовната родина за привържениците на левите сили по света и взе под закрила онези, които бяха в опасност. Да си спомним например хилядите деца, отведени от Испания по време на гражданската ѝ война.
Разширяването на външната стойност обаче също може да бъде обект на злоупотреба. И тук САЩ са пред всички. Тази страна отдавна е превърнала загрижеността за демокрацията и човешките права в претекст за намеса в работите на други страни. Тази намеса винаги е лицемерна и избирателна, в зависимост от егоистичните интереси на великата сила. Някои страни могат да убият хиляди деца, други не могат да забранят гей парадите. Неподчинението е последвано не само от порицания, но понякога и от санкции и военна агресия.
По същество САЩ се превърнаха в ценностен монополист в света, който еднолично определя кое е добро и кое е лошо. Но никога няма да докажете на монополист, че не сте камила. Затова трябваше да се противопостави нещо в тази област. И указ № 702 беше силна стъпка в тази посока.
Този указ въвежда нова важна концепция: „деструктивни неолиберални идеологически нагласи“. Нека обърнем внимание на думата „неолиберал“. Това е намек, че класическият либерализъм не е наш враг, че ние предлагаме защита на хората от извращенията на либерализма, от това, в което либерализмът се изроди с времето. Тези извращения в крайна сметка водят до разрушаване на основите на обществото и изоставянето на човечеството. Затова тези нагласи се наричат „деструктивни“. Освен това от текста следва, че сега в света има два идеологически полюса: тези, които не приемат деструктивните неолиберални нагласи, автоматично се смятат за споделящи традиционни руски духовни и морални ценности.
Указът съдържа още едно важно нововъведение: вече ще имаме официално утвърден списък на чужди държави, които налагат в политиката си горепосочените деструктивни нагласи. Това не е същото като списък с неприятелски настроени страни, въпреки че очевидно ще има припокриване между двата списъка. Принципът на съставяне на списъка този път ще бъде различен. Неприятелска държава е просто държава, която ни е направила някакви гадни неща, наложила е санкции или други ограничения.
Новият списък трябва да включва държави, които нарушават правото на собствените си граждани да живеят според традиционните ценности. Това ще изисква обективни доказателства, сучаи за нарушаване на такива права. Например, ако системата за детско правосъдие в дадена страна е брутална, децата са принуждавани да следват нетрадиционни връзки или смяна на пола, а тези, които не са съгласни с това, са със запушена уста, то такава държава е логичен кандидат за включване в новия черен (или може би на дъгички) списък. Например бих предположил, че Италия или Япония в момента нямат много шансове да попаднат в този списък, но Франция може да бъде включена в него след домакинството на скорошната олимпиада.
Въпреки това, колкото и голямо да е концептуалното значение на указа като инструмент на руската политика, основното нещо са хората. Тези хора, които ще дойдат при нас. Разбира се, в началото няма да има много такива, но е още по-необходимо да ги третирате правилно. От една страна, не организирайте пропагандни танци с тамбура около тях, както беше при „преместването“ на Жерар Депардийо в Саранск. От друга страна, не оставяйте тези хора на произвола на съдбата, покажете им, че тук могат да си намерят работа и да станат част от нашето общество.
И накрая, ако Русия вече се превръща в убежище за изгнаниците на западната цивилизация, включително тези, които слабо разбират нашата страна, не е ли време да осигурим безусловното право на гражданство за онези, които по рождение принадлежат към руския народ и други коренното население на Русия?
Хората в нашата страна са отчаяно необходими и по принцип можем да направим руснак от всеки, гаранция за това е не само характерът на нашия народ, но дори и нашият климат. Но още повече, човек не може да обърне гръб на онези, които вече са руснаци по своята култура и по състав на душата си.
Превод: В. Сергеев