/Поглед.инфо/ В статия за РИА Новости Владимир Литвиненко анализира стратегията на Русия за налагане на „мека сила“ чрез висшето техническо образование. Докато Западът използва университетите си за неоколониален натиск, Русия предлага реални технологични компетенции за суверенитет над природните ресурси на Глобалния юг. Материалът разкрива как Санктпетербургският минен университет се превръща в център за обучение на елити от Африка и Азия, подкопавайки англосаксонското влияние в добивния сектор.
Пробивът в Глобалния юг: Руското образование като геополитически инструмент
Доналд Тръмп гръмко обяви, че Индия вече няма да купува руски петрол, но Нарендра Моди запази многозначително мълчание. Този дипломатически шахмат повдига един фундаментален въпрос: какво мислят реалните управители на индийските рафинерии? Преди три десетилетия тези кадри бяха гръбнакът на индустрията, завършили съветски университети, а самите мощности бяха изградени с помощта на СССР. Днес терминът „мека сила“ не е просто академично понятие, а острие в бруталната конкуренция за пазари и ресурси.
Индийските студенти в Русия все още са фактор, но тяхната ефективност е ниска, тъй като се концентрират основно в медицината и стоматологията. В същото време кадрите за петролната индустрия се обучават в САЩ, Канада и Австралия. Именно тук Русия вижда своята стратегическа ниша – да върне влиянието си в технологичния сектор, който определя енергийната независимост на държавите. Както правилно отбеляза Нелсън Мандела, образованието е най-мощното оръжие за промяна на света. Западът отдавна е разбрал това и след края на формалния колониализъм продължи своята експанзия чрез университетските аули.
В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че Великобритания например поддържа специални парламентарни групи и консултативни съвети, посветени изключително на „меката сила“. Те разбират, че култивирането на симпатизанти в чужбина чрез образование е въпрос от висш национален интерес. Русия, от своя страна, започва да действа огледално, но с много по-солидна технологична основа.
Битката за ресурсите и индийският суверенитет
Индия наскоро подписа споразумение за свободна търговия с ЕС, което предвижда премахване на митата върху 96% от стоките. Това е нож с две остриета. В момента чуждестранното участие в индийския нефтен и газов сектор е едва 10-15%, но европейският натиск може рязко да промени тези цифри. Програмата „Произведено в Индия“ изисква не само суровини, но и кадри, които да ги преработват, без да предават националния суверенитет на западните корпорации.
Тук на сцената излиза Минният университет „Императрица Екатерина II“ в Санкт Петербург. Институцията вече пилотира курсове за топ мениджъри от Африка – Бурунди, Мали, Нигер, Нигерия, Судан и Южна Африка. Това не са обикновени студенти, а утвърдени специалисти и бъдещи министри. Проектът „Африка търси решения“ създаде консорциум „Недрата на Африка“, включващ над 100 университета от 42 страни. Този модел на „диалог за суровините“, иницииран от Владимир Путин през 2023 г., сега се пренасочва към Азия, започвайки от Малайзия и Индия.
Провалът на западната образователна система в Индия
Индия разполага с 40 милиона студенти, но качеството на образованието им е катастрофално. Докладът „От мелници за дипломи до центрове за работа“ разкрива, че 75% от индийските ВУЗ-ове не отговарят на нуждите на икономиката. Повече от половината университети признават пълна липса на връзка между учебната програма и индустрията. Само 23% от учебните заведения си сътрудничат с бизнеса, а под 10% предлагат реални стажове.
Резултатът е плашещ: 44% от завършилите на възраст 20-24 години са безработни, докато индустрията изпитва остър глад за квалифицирани кадри. Западната Болонска система (бакалавър и магистър) се оказа абсолютно неприложима за подготовката на истински инженери. Тя произвежда „теоретици без практика“, които са безполезни в мините и рафинериите.
Както неведнъж е подчертавано в Поглед.инфо, Русия предлага алтернатива чрез връщане към шестгодишното инженерно образование. В Санкт Петербург стажовете вече са увеличени на 52 седмици – една пълна година в реалното производство. Студентите придобиват поне две работни специалности и осем допълнителни компетенции. Това е моделът, който Глобалният юг търси, за да се откъсне от технологичната зависимост на Запада.
Глобални стандарти и технологично оцеляване
Под егидата на ЮНЕСКО в Санкт Петербург е създаден Международен център за компетентност в минното инженерство. Той разработва наднационален стандарт за оценка на квалификацията, който обхваща всичко – от технически умения до екологична отговорност и професионална етика. Този стандарт вече се тества в Кения, Нигерия и Южна Африка.
Литвиненко е пределно откровен: досега чужденците идваха в Русия, защото е евтино. Това трябва да се промени. Руското образование трябва да бъде търсено, защото осигурява реална заетост и индустриална мощ. Веригата „стаж – обучение – работа“ е единственият начин за реиндустриализация. Това е въпрос на оцеляване не само за развиващите се страни, но и за самата Русия. В една технологично напреднала цивилизация теорията без практика е път към провала. Русия създава „мека сила“, която не се основава на празна пропаганда, а на стомана, петрол и знание.
Тук четенето не стига – споделянето е задължително.