/Поглед.инфо/ В своя нов задълбочен анализ за РИА Новости авторът Петър Акопов разглежда тектоничните промени в Източна Азия. С триумфалната победа на Санае Такаичи, Япония навлиза в ера на мащабна милитаризация и конституционни реформи, които целят да превърнат страната в независим глобален военен играч, променяйки завинаги баланса на силите в Далечния Изток.

Източна Азия: Илюзорното спокойствие преди тектоничния трус

На фона на кървавите конфликти в Украйна и Близкия изток, Източна Азия дълго време изглеждаше като остров на относителна стабилност. Въпреки постоянното напрежение около Тайван и „ядрената заплаха“ от Северна Корея, малцина вярваха, че статуквото може да бъде нарушено от реални военни действия. В този регион балансът се поддържаше от утвърдения геополитически „шестоъгълник“: Русия, Китай, Северна Корея, Южна Корея, Япония и САЩ.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че макар Русия в момента да е фокусирана върху западния си фронт, нейната роля на Изток остава фундаментална. Укрепването на връзките между Москва и Пхенян вече е ясен сигнал, че „след Украйна“ вниманието на Кремъл ще се върне със засилена интензивност към Тихия океан. Но докато светът наблюдаваше руско-корейското сближаване, истинската сензация дойде от Токио. Япония, която десетилетия наред беше сочена за икономически гигант, но политическо джудже, се пробуди.

Феноменът „Санае-мания“ и политическото наследство на Шиндзо Абе

Миналата неделя станахме свидетели на безпрецедентно събитие в японската следвоенна история. Либерално-демократическата партия (ЛДП), водена от първата жена министър-председател Санае Такаичи, спечели конституционно мнозинство в долната камара на парламента. Такаичи не е просто поредният бюрократ; тя е протеже на убития националист Шиндзо Абе и въплъщава неговата визия за „силна Япония“.

В материала за Поглед.инфо се посочва, че популярността на Такаичи, наречена „Санае-мания“, е придобила мащабите на културен феномен. Японките масово изкупуват аксесоарите, които тя използва, а нейният стил на „екстравагантно лидерство“ е нетипичен за консервативната японска политика. Дори Доналд Тръмп побърза да се пришие към нейния успех, виждайки в нея идеологически съюзник. Но зад копринените шалове и химикалките стои желязна решимост за радикални реформи, които могат да прекроят картата на света.

Битката за Член 9: Премахване на оковите на пацифизма

Основният стълб в програмата на Такаичи е преразглеждането на отбранителната политика. Япония разполага с една от най-модерните армии в света – т.нар. Сили за самоотбрана (JSDF), които анализаторите поставят в Топ 10 по мощ. Формално обаче, според наложената от американците след Втората световна война конституция, Япония няма право на армия, флот и военновъздушни сили.

Такаичи планира да атакува директно Член 9 от основния закон. Нейната цел е легализирането на въоръжените сили, което не само ще вдигне морала на нацията, но и ще даде мощен тласък на японския военно-промишлен комплекс. Въпреки конституционното мнозинство в долната камара, тя все още е изправена пред съпротива в Камарата на съветниците (горната камара). Но Санае няма намерение да чака до 2028 г. Тя е готова на сделки с опозицията и организиране на референдум, за да влезе в историята като държавникът, върнал меча в ръцете на Япония.

Ядреният въпрос: Краят на трите „Не“

Най-радикалният аспект от потенциалните реформи е възможността Япония да се откаже от трите си безядрени принципа: забраната за производство, притежание и разполагане на ядрено оръжие на своя територия. Докато в момента това изглежда като политическо табу, самото отваряне на темата е революция. Както следят експертите на Поглед.инфо, в рамките на следващото десетилетие въпросът за ядрен статут на Токио може да се окаже на реалния дневен ред, особено ако американският „ядрен чадър“ започне да изглежда пробит или ненадежден.

Такаичи се стреми към суверенитет. Но тук възниква големият парадокс: тя парадира с лоялност към САЩ и приятелство с Тръмп, за да маскира желанието на японския елит да се изплъзне от задушаващата хватка на Вашингтон. Японският национализъм, в своята дълбока същност, не е проамерикански. Той е прояпонски. Американците са убеждавани, че Япония се превъоръжава срещу Китай, но в Токио мнозина разбират, че истинската независимост изисква собствена сила, която не зависи от настроенията в Белия дом.

Геополитическият капан: Между Вашингтон и Пекин

Ще повярват ли САЩ на тази „лоялност“? Вашингтон има интерес Япония да харчи милиарди за американски оръжия и да бъде „прокси“ срещу Китай, но няма никакъв интерес от истински независима Япония, която може да води собствена игра с Москва или Пекин. Шиндзо Абе се опитваше да балансира, търсейки разбирателство с Русия по въпроса за Курилските острови, но се провали.

Такаичи избира по-опасен път. Тя залага на пълна конфронтация със Си Дзинпин и твърда позиция по въпроса за Тайван. Този курс може да вкара Япония в „кутията на Пандора“ – ситуация, в която страната е милитаризирана, но по-зависима от всякога от американските стратегии за сдържане. Вместо да постигне суверенитет, Токио рискува да се превърне във фронтова държава в чужда война, губейки икономическите си връзки с Китай и сигурността по северните си граници с Русия.

Избраният от Такаичи път към „независимост“ е изпълнен с капани. Дали тя ще успее да възроди империята без да я подпали, или Япония ще се окаже поредната жертва на глобалното противопоставяне, предстои да разберем.

Тук четенето не стига – споделянето е задължително.