По време на редовно заседание на Тристранната контактна група (ТКГ) за разрешаване на ситуацията в Донбас, Москва отправи ултиматум към Киев. Това каза ръководителят на украинската делегация Леонид Кравчук, който току-що започна работа. За него това бяха първите преговори в рамките на ТКГ. А дебютът, очевидно, се оказа труден.
Кремъл веднага реши да хване бика за рогата и поиска Върховната Рада да приведе резолюцията за определеяне на местните избори през 2020 г. в съответствие с Минските съглашения. „Те повдигнаха този въпрос. Имам една задача: да премахна всички възможни блокажи, ако това не засяга суверенитета, държавната независимост на Украйна и териториалната й цялост. Никога няма да подпиша такива документи и няма да се обръщам към никого.“, каза Кравчук в ефира на телевизионния канал „Украйна 24“.
Говорим за Резолюция № 3809 от 15 юли 2020 г., в която са изброени условията за провеждане на местни избори на териториите на Донбас и Крим, които не са контролирани от Киев. Сред тях е възстановяването на пълния контрол на Украйна над държавната граница на Украйна. И това пряко противоречи на споразуменията от Минск (те предвиждат, че Украйна получава границата едва след провеждането на изборите).
Ясно е, че украинските политици и лично Зеленски многократно са говорили за необходимостта от „модернизиране“ на споразуменията от 2014-2015. Но едно нещо са изявленията, а съвсем друго е резолюцията на най-висшия законодателен орган на държавата. С този документ Върховната Рада всъщност сподели отговорността за саботажа на „Минск“ с президента. По-скоро Зеленски го сподели с депутатите. Самата схема не е нова: по-рано украинският парламент вече беше одобрил забрана на руските социални мрежи и препоръча на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) да удължи санкциите срещу тях. Въпреки че това може да стане без одобрението на Радата.
В Русия Резолюция № 3809 оцениха като оттегляне на Украйна от минския процес. Но работата на Тристранната контактна група продължи и след това. Скандалното решение на Върховната Рада не попречи на 22 юли да се споразумеят за допълнителни мерки за засилване на прекратяването на огъня, които дадоха конкретни резултати („Свободная пресса“ наскоро писа, че настоящото прекратяване на огъня в Донбас е най-ефективното през всички години на конфликта). Представители на Москва, Донецк и Луганск се върнаха към текста на скандалния документ, повече от месец след приемането му.
Ако се вярва на Кравчук те не само поискаха да премахнат формулата „първо границата, после изборите“, но и блокираха целия процес на преговори под този предлог.
„Ще ви разкажа повече. Какъвто и проблем да са обсъждали - и той беше в работните групи, и вече вчера на общата дискусия на ТКГ - те приключиха всеки въпрос така: можем да се съгласим, но задължително да бъде написано, че този документ, по който ние съгласуваме, ще влезе в сила само след като Върховната Рада вземе решение (да измени Резолюция № 3809 - бележка на редактора) и законът или съдържанието на закона ще съответстват на Минските съглашения и съществуващите договорености“, оплака се първият президент на Украйна.
„Оплака се“ е напълно подходяща дума. Трудно е да не чуеш нотките на негодувание в думите на Кравчук. Човекът още не е успял да започне работа и вече му се поставят ултиматуми. И го принуждават да предприеме много неприятна стъпка - да постави пред Върховната Рада въпроса за съответствието на текста на Резолюция № 3809 на Минските съглашения.
Борис Гризлов, пълномощният представител на Русия към ТКГ, вече каза за това: „След дискусията ръководителят на украинската делегация Леонид Кравчук се ангажира да пише на Върховната Рада за възможността да приведе тази резолюция в съответствие с Минските съглашения. Той също така заяви готовността си да потвърди този ангажимент в писмена форма и да изпрати този документ на всички участници в преговорите."
Представителят на ЛНР Родион Мирошник сподели ексклузивните подробности от срещата. Според него Кравчук наистина прочете текста на писмото, който е трябвало да изпрати до Върховната Рада. В него той помоли да се оцени постановлението „За определяне на следващите местни избори“ от гледна точка на спазването на закона „За специалния статут на Донбас“. Но уловката е, че гореспоменатият закон изобщо не казва нищо за условията за прехвърляне на държавната граница под контрола на Киев. Резолюция № 3809 не му противоречи - тя противоречи на деветия параграф от Комплекса мир за прилагане на Минските споразумения.
„След съответните коментари на преговарящите в Службата на президента на Украйна, очевидно те са се замислили по-добре и Кравчук подписа и изпрати до Секретариата на ОССЕ по-коректната версия на писмото, където той вече иска съответствие на Постановлението на Комплекса от мерки за изпълнение на Минските споразумения“, написа Мирошник в своя Telegram-канал.
Като цяло Леонид Макарович се опита да приложи умението си за подписване - да преминава между капките. За това е назначен в ТКГ. Да се върти наоколо, да мами, да затваря устата и да се извива като змия на тиган - това е „стратегията за мир“ на екипа на Зеленски. Русия, от друга страна, реши решително да постави въпроса. Не промените ли текста на постановлението - няма за какво да говорим.
Ако ултиматумът не бъде изпълнен, заместник-началникът на администрацията на руския президент Дмитрий Козак ще откаже да участва в преговорите на политически съветници на лидерите на Нормандската четворка.
Като цяло той вече уведоми европейските и украинските партньори за отказа си в отделно писмо: „Уверявам ви с пълната отговорност, че нямам намерение да участвам в този безкрайно продължаващ спектакъл с откровена имитация на бурна дейност за разрешаване на конфликта.“
Ръководителят на офиса на Зеленски Андрей Йермак го нарече дипломатическа игра. И вие можете да се съгласите с него. Тъй като Русия дори не мисли да се оттегля от „Минск“ и „Нормандската четворка“, всичките й действия могат да се разглеждат през призмата на засилване на преговорните й позиции.
Не се налага сериозно да се говори за перспективите за промяна на текста на Резолюция № 3809.
Първо, самият факт, че на Украйна е представен руски ултиматум (независимо от съдържанието му) е гаранция, че Върховната Рада няма да го приеме. В противен случай партията на войната ще разпръсне такава "зрада" (измяна – бел.пр.), че на Зеленски ще му дойде много.
Второ, да се откаже от принципа „първо границата, после изборите“ за Зеленски означава да премине една от прословутите си „червени линии“. Няма причина да се смята, че той е готов да направи това, а без сигнала на Зеленски въпросът за изменение на постановлението за местните избори няма дори да бъде поставен за разглеждане.
Но дори и президентът на Украйна да призове депутатите да изпълнят искането на Москва (представете си тази фантастична ситуация), с 226 гласа „за“ все едно няма да се получи. Защото хора като Зеленски идват и си отиват, а клеймото на "предател на интересите на Украйна" за злополучния украински депутат може да остане за цял живот. Защо да си разваля биографията? „Слугите на народа“ многократно са показвали, че могат да провалят законопроектите, подкрепени от президента. Това е точно такъв случай.
След ултиматума на Кремъл Зеленски получи още един - от фракцията на „Европейска солидарност“ на Петро Порошенко. „Обръщам се лично към президента на Украйна Владимир Зеленски с искане да опровергае или потвърди достоверността на документите, които Руската федерация предлага да бъдат приети в рамките на ТКГ. Освен това настоявам президентът да опровергае или потвърди готовността на лидера на нашата делегация в ТКГ Леонид Кравчук да проведе преговори с парламента по отношение на подкрепата за условията, поставени от Русия по отношение на Донбас.“, заяви народният представител Иванна Климпуш-Цинцадзе.
Изглежда, че няма нищо криминално във факта, че ръководителят на украинската делегация в ТКГ ще предаде исканията на Русия на Върховната Рада. Ако тези искания са неприемливи, парламентът ще ги отхвърли (освен това, няма да пропусне възможността да напомни на „страната-агресор” за нейната „независимост”). Но в „Европейска солидарност“ смятат готовността на Кравчук да повдигне въпроса за промяна на текста на Резолюция № 3809 като „измяна“. Не бива да се мисли, че това мнение е изключително опозиционно.
Порошенко има достатъчно фенове в президентската фракция, които да блокират какъвто и да е напредък към политическо уреждане на конфликта в Донбас. Единственият въпрос е как ще се държи Москва, когато Киев пренебрегне условията й. Ще откаже ли просто да изпрати Козак на преговорите на съветниците на лидерите на Нормандската четворка? Или ще измисли нещо по-оригинално?
Превод: М.Желязкова
