/Поглед.инфо/ Преди 30 години, на 19 август 1991 г., имаше невероятно телевизионно предаване - излъчваше се балетът „Лебедово езеро“. По-късно стана известно за въвеждането на извънредно положение в страната, което влезе в историята като ГКЧП (Държавен комитет по извънредни ситуации).
Събитията се развиха по-рано. На 17 август се състоя среща на бъдещите членове на Държавния комитет по извънредни ситуации в обекта „АВС“ - затворена резиденция за гости на КГБ.
ГКЧП включваше вицепрезидента на СССР Генадий Янаев, министър-председател на СССР Валентин Павлов, министърът на вътрешните работи на СССР Борис Пуго, министър на отбраната на СССР Дмитрий Язов, председателят на КГБ на СССР Владимир Крючков, първият заместник-Председател на Съвета по отбрана на СССР Олег Бакланов, председателят на Селския съюз на СССР Василий Стародубцев, президентът на Асоциацията на държавните предприятия и промишлени съоръжения, строителството, транспорта и съобщенията на СССР Александър Тизяков.
Решено е да се въведе извънредно положение от 19 август, да се сформира Държавен комитет по извънредни ситуации, да се изисква от Горбачов да подпише съответните укази или да подаде оставка и да прехвърли правомощията си на вицепрезидента Генадий Янаев, а Елцин да бъде задържан на летището в Чкаловски при пристигането си от Казахстан за разговор с министъра на отбраната Язов. По-нататък се планира да действат в зависимост от резултатите от преговорите.
На 18 август представители на комитета отлетяха за Крим за разговори с Горбачов, който тогава беше на почивка във Форос, за да осигурят съгласието му за въвеждане на извънредно положение.
Горбачов отказа да им даде съгласието си. В 16:32 всички комуникации бяха прекъснати в президентската вила, включително канала, който осигуряваше контрол над стратегическите ядрени сили на СССР.
На 19 август в 04:00 ч. Севастополският полк на войските на КГБ на СССР блокира президентската дача във Форос. От 06:00 ч. Всесъюзното радио започва да излъчва съобщения за въвеждането на извънредно положение в някои региони на СССР, указ на вицепрезидента на Съветския съюз Янаев за поемането на задълженията на президента във връзка с болестта на Горбачов, както и изявлението на съветското ръководство за създаването на Държавния комитет за извънредно положение в СССР и призивът на ГКЧП към съветския народ.
В същия ден в Москва започна конфронтация: въпреки разполагането на военни части на различни позиции, Борис Елцин мобилизира своите поддръжници, които започват да провеждат митинг „в подкрепа на демокрацията“.
В същия ден част от военните преминават на страната на Борис Елцин. Останалите военни части не се намесват.
През следващите два дни ГКЧП е неактивен и тази ситуация играе в полза на Горбачов и Елцин. Въоръжените сили отказват да се подчинят на Държавния комитет по извънредни ситуации.
Така на 22 август трикольор вече се развива над сградата на Дома на Съветите в Кремъл, която се превръща в новото знаме на РСФСР.
След това дойде времето на Беловежкото споразумение и империята най-накрая се разпадна.
След 30 години и тези многобройни проблеми, възникнали след разпадането на СССР (войни в Чечения, Приднестровието, Таджикистан, Грузия, Армения и Азербайджан, терористични атаки, шокова терапия, наложена от МВФ, и ръчен контрол от Вашингтон), изглежда, че членовете на Държавния комитет по извънредни ситуации са били прави.
Въпреки че Александър Руцкой, който е бил вицепрезидент на Русия през 1991-1993 г., смята, че самият Горбачов е инициатор на Комитета по извънредни ситуации.
Той подреди всичко, така че подозрението да не падне върху него и той самият да излезе сух. В скорошно интервю той грубо заяви:
„Сигурен съм, че още през март самият Горбачов реши да създаде Държавен комитет по извънредни ситуации, за да запази СССР в предишния му вид. В навечерието на подписването на договора той най-накрая осъзна, че това няма да бъде съюзна държава, а куп суверенни държави, които не са подчинени на никого, и затова реши да избяга от Москва."
"След това - с негово знание - Янаев, Язов, Крючков, Лукянов обявиха, че управлението на страната е прехвърлено към Държавния комитет за извънредно положение (ГКЧП). Междувременно Горбачов се представи за затворник, затворен на вилата във Форос. Така той прекъсна подписването на споразумението за ССГ - Съюза на суверенните държави", продължава той.
Руцкой смята, че подписването на новия договор едва ли би се осъществило, тъй като „политическата и икономическа анархия царува в страната."
"Имаше нахален парад на суверенитети и сепаратизъм", казва Руцкой.
А тези, които бяха от другата страна, и които взеха надмощие тогава, през август 1991 г., бяха или заблудени, или просто бяха проамерикански либерални агенти на влияние.
И не СССР беше заложен. На карта беше заложена Голямата Русия, която съществуваше още преди съветската власт. Тази Голяма Русия, за която милиони руски хора и народи, обединени с руснаците по обща съдба, проляха реки от кръв.
Много е трудно да се създаде империя. Това се прави с векове - педя по педя, война след война, мирен договор след мирен договор.
Изкуството на военачалниците, стратегията на дипломатите, волята на царете, подвигът на хората и безкрайните горещи, понякога отчаяни, молитви, издигнати до небето - за православие, държава, народ.
Империята не е само географско и политическо понятие. Това също е духовно понятие. И страната, която беше унищожена от либералите и реформаторите, скупчени около Горбачов и Елцин през 1991 г., беше точно такава - Велика Русия, която беше създадена от руския народ, защитена, отстоявана и изградена от него: както в "белите", така и в "червените" периоди. През 80 -те години в СССР започва продължителна криза и комунистическата идеология бързо се разлага.
Беше трудно както физически, така и икономически, но най -важното беше духовно трудно - съветската система от ценности се изпаряваше пред очите ни и се отваряше бездна. Но унищожаването на Велика Русия, унищожаването на Империята, дори и въпреки това, беше престъпно.
Русия е живяла в границите на СССР и с друга - православна монархическа идеология. И тези граници бяха установени. Пределите на Русия не бяха Ленин и Сталин, а хилядолетие руски живот, руски войни, на голяма цена.
При целия ужас и неадекватност на болшевиките - особено в началото - те все пак не унищожиха имперското пространство, уважиха го, запазиха го.
И подвигът на руско-съветския човек, който защити страната във Великата отечествена война, е свещен и неприкосновен. И ето, изведнъж агентите на влияние във висшето съветско ръководство и вече готовата чисто атлантическа промяна в лицето на Елцин и неговите привърженици-олигарси са на път да нанесат фатален удар на Велика Русия.
Колко е трудно да се създаде империя и колко лесно е, както се оказва, да се унищожи. Ние обаче нямаме друг избор, освен да преодолеем слабостта и деменцията на онези, които не можаха да я спасят и да се справят с предателите, извършили това историческо престъпление, отново и отново болезнено и упорито ще се мъчим да пресъздаваме нашата Империя, Велика Русия.
Превод: СМ