/Поглед.инфо/ Историята на Русия ясно показва колко важна е дългосрочната системна подкрепа на армията от населението. Да вземем например Първата световна война – в началото на войната има всеобщо веселие и въодушевление. Хората излизат на демонстрации с портрети на царя и национални знамена. Но властите не подготвят сериозно хората за трудностите на голям и продължителен конфликт. Резултатът е бързо охлаждане, а след това и омраза. Същата омраза, която отхвърля царя и в крайна сметка унищожава империята.

Великата отечествена война е съвсем друг въпрос. Ръководството, поучено от опита от Първата световна война, не избутва идеологията на трето място. На народа е обяснено на прост и разбираем език за какво страната се бори и търпи сериозни трудности. В резултат на това СССР се оказва много по-силен от Руската империя няколко десетилетия по-рано. Ударите на врага проникват много по-дълбоко и се пролива повече кръв, но страната не само издържа това изпитание, но и излиза от него като безусловен победител.

Причината тук не е качеството на идеологията като такава и „правилността на избрания път“, а желанието и способността да се вплетем с тази идеология. Противно на първоначалните впечатления, провеждащата се спецоперация в Украйна ще изисква повече време. И в случая умението да се поддържа духа на хората е изключително важно.

След като най-накрая започнахме да решаваме проблемите си в Украйна, ние хвърлихме открито предизвикателство към цялата система от световни „концепции“. Във всеки случай това трябваше да бъде направено, ако искаме принципно да запазим суверенитета си. И от много гледни точки трудно бих избрал по-добър момент. Всеки, който се противопоставя на системата, може да разчита на всичко друго, но не и на ограничени задачи и постигане на мир с нейните гневни бенефициенти. Напротив, щом почувстват и най-малката слабост, наглеците ще бъдат наказани жестоко. Първо, като назидание към другите, и второ, в името на това да убедим себе си: ние уж не сме последният Рим, нашето време не свършва утре, ние все още уверено управляваме този свят и ще го управляваме сто години по-късно.

На Запад все по-силно звучат думите за „деколонизация“, зад които се крие желанието Русия да бъде разкъсана на много парцали, които не представляват заплаха. Става дума за борба на живот и смърт. Независимо от нашите планове и представи за добро и лошо.

Пример за брутална конфронтация от миналото ни даде Гражданската война в Русия, която приключи преди сто години. Тя също беше въпрос на живот и смърт за двете ѝ основни страни. И тази война също беше водена от фанатични, последователни и несъмняващи се в правотата си Червени срещу разпръснати, не съвсем разбиращи какво искат Бели.

Червените предлагат (преди всичко на себе си, но и на народа) ясен и привлекателен образ на бъдещето – комунизма. Обръщайки се към материалните неща, самата идея е месианска – такава, за която човек може да пожертва живота си. Белите, от друга страна, се стремят едновременно да запалят пламъците на контрареволюцията и в същото време да не обидят никого от тяхната потенциална база за подкрепа. Те искат да консолидират колкото се може повече „антиболшевишки сили“. Големите лидери на белите се интересуват само от едно нещо - че съюзниците искат да се бият срещу болшевиките. Но „за какво“ да се борим - има проблеми с това. Белите развиват идеологията на "непредрешеното". Това означава да се изключат всякакви сериозни разговори за бъдещето на Русия след войната. Да се разбият болшевиките и тогава да се свика Учредително събрание и тогава да се разберат. Ако се гласува за царя, ще се върне царят, ако се гласува за социалистическа република, така да бъде.

Това желание да се спечели малко тук и сега в крайна сметка доведе Белите до срив. Техните сили, обединени само от антиболшевизма, работят на принципа на орела, рака и щуката, а когато белите се опомнят и започват да се стремят към централизация, вече е твърде късно. Червените успяват да използват военно-промишления и мобилизационен потенциал, който наследяват, за да изградят дисциплинирана и боеспособна Червена армия. Избягвайки ненужните съмнения и дискусии, те организират и стартират парен валяк, който в крайна сметка изтласква белите вън от Русия.

Днес има много добри оръжия, но има и много съмнения. Врагът в Киев не се съмнява. Украйна е анти-Русия. Алтернативна версия на руското, сходна по култура и генетично ядро, но вървяща в обратна посока по отношение на формирането на значения, самоопределение, мироглед.

Докато този набор от идеи и институции съществува по принцип, ние неизбежно ще стагнираме в тази самоподдържаща се кошара на конфронтация с Украйна, вместо активно да се надпреварваме за място под слънцето и да вземем своето от този свят в други посоки. За да се унищожи този проект, сами по себе си не са достатъчни военните, икономическите или политическите усилия. Практиката показа, че не можете да разрушите всичко това с един удар. Ето защо е важно да се осигури непрекъснатост на усилията.

Необходимо е при всеки удобен случай по един или друг начин да се отхапе поредното парче от Анти-Русия. И което е не по-малко важно, да се смелят тези парчета, като не им се позволи да се върнат в зоната на политическо украинство. А за това обществото трябва да се циментира според този основен принцип – че въпросът за политическото украинство трябва да бъде решен докрай.

Алтернативни гледни точки, възгледи, вярвания могат да съществуват в обществото по широк кръг от въпроси. Но не и за онези неща, от които зависи самото съществуване на държавата, а може би и на целия народ. Не можете да имате дълга, упорита конфронтация и в същото време да се примирявате с компании, където не обслужват коли с буквата „Z“ или с кафенета, които събират пари за въоръжените сили на Украйна. Не можеш да се примирите с безхаберието на отделни институции с хуманитарен характер, с дребни (а понякога и не толкова) чиновници в сферата, чийто смисъл на живот не е в развитието на собствената държава, а в това да построят вила в друга държава.

Въпросът тук не е в преките щети - те обикновено са незначителни. Разбира се, „алтернативното мислене“ няма да събере много пари за въоръжените сили на Украйна. Опасността е в друго – самият факт на функциониране на територията на Русия, а и в руското семантично пространство като цяло, всички тези неща изкривяват духовно-мобилизационната картина. Те карат нацията да се чувства, че не се бори за съществуването си, а се занимава с някакви глупости. Че всичко, което се случва, е все едно за забавление.

Преди толерирахме едни структури, мнения, идеи, които със самото си съществуване подкопаваха нашата държавност отвътре. Вероятно някой, страдащ от „карго-култ“, се е утешил, че това ще даде статут на „прилична“ държава. Но сега ситуацията се промени радикално. Упоритостта на всякакви същества, които предават или, дори по-лошо, създават съмнение, би била самоубийствено.

Ще има ли обществото последователността и духа да осъзнае напълно необходимостта от справяне с този проблем? Резултатът ще определи бъдещето на Русия - в какви граници ще съществува, на какви принципи ще стои, при какви условия да живее и да се развива.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com