/Поглед.инфо/ Темата, която искам да обсъдя, ме е засягала нееднократно. Но нейната актуалност не е намаляла от това, дори напротив. Тя може да се формулира например така: защо демонстрантите в Беларус продължават да излизат на улицата, макар и вече да им е ясно обяснено, че на първо място нямат никакъв конструктивен сценарий и второ - че ги водят чуждестранни кукловоди, които не искат никаква полза за Беларус. Някой ще каже, видите ли, те просто вярват в едни хора и не вярват на други, но двата изброени фактора не зависят от вярата, а носят обективен характер.

Има още един вариант на този проблем.

Постоянно се натъквам в интернет на бясната неприязън към нашите икономически възгледи. Често тя носи съвсем неприличен характер. Когато се занимават хора, които се намират в рамките на някакви корпоративни ограничения, мога да го разбера. “Партията каза: “Трябва!” и комсомолът отговори: “Да!”. Хората в лично отношение (дори и анонимно) все пак често продължават на плюят и теорията ми, и мен лично.

Да, през последните години станаха по-малко (както и демонстрантите по улиците на градовете в Беларус), но все пак са достатъчно много.

Въпрос. Какво не им харесва?

Лично мен те не ме познават, не разбират от теория (дори и формалните икономисти), откъде такива страсти?

Накратко - по повод теорията. Имаше един такъв икономист, Сергей Журавльов, за жалост вече покойник. Познавах го още от времената, когато беше съветник на премиера Черномирдин през 90-те години и ми се стори приличен и възпитан човек. И ето, той вече в доста агресивна и груба форма през първото десетилетие на века започна в интернет да говори за мен разни не много коректни работи.

Опитах се да вляза в диалог с него по форумите и с удивление открих, че той не разбира от финанси, защото изобщо не разбира феномена на кредитния мултипликатор (конкретно той напълно сериозно започна да ми обяснява, че обемът на банковия кредит в икономиката е ограничен от обема на частните депозити). Аналогична история се случи не толкова отдавна с друго лице от либералните кръгове, но понеже не го познавах лично, то само си направих съответните изводи. И така, дискусията след това я прекратих, макар и вкусът, чисто човешки, да остана. Няма да говоря дори за някои други лица, защото там от тяхна страна явно присъства лична неприязън.

Защо всички те, така масово, се държат така, демонстрирайки пълно отсъствие на професионална квалификация.

И ето, размишлявайки върху тази тема, се върнах към разбирането на свободата на мисълта. Фокусът е, че аз, бидейки възпитан в СССР, много високо ценя тази свобода на мисълта и всякакви ограничения в това направление за мен категорично не са приемливи. Но от друга страна, разбирайки, че живея в общество, което формира правила на поведение (не винаги удобни), не мога да изразявам тези свои свободни мисли наляво и надясно. Най-малкото на начален етап.

Другата стана са обстоятелствата. Разбирам, че обществените правила не се появяват просто така. Може да харесвате или да не харесвате Лукашенко, но не трябва да се пропусне, че той изгради извънредно справедливо и (предвид ресурсите) много успешно общество. Не напълно справедливо, но на фона на Франция, да не говорим за Полша, много справедливо. И ако правилата при това са наложени такива, каквито са се наложили, то преди да се нарушават, трябва да се мисли за последиците.

Моите критици, в рамките на своите разсъждения (в частност за това, че ме “изгониха” от Президентската администрация) изобщо не се замислят, че ми се наложи да си тръгна от държавната служба, защото протестирах срещу бушуващата корупция. И те напълно са се смирили с нея и дори поддържат корумпирани. По-точно си правят вид, че се борят с едни корумпирани, одобрявайки други (и дори получавайки от тях - например от Ходорковски). При това опитите да се навре в носа на тези критици тяхната “двумисъл” предизвикват агресивна истерия. Имам предвид сега именно хората, защото “троловете” и “ботовете” изобщо не могат да реагират.

И така, същите хора, които по някаква причини са решили за себе си да изберат “западния” обществен модел (основно, защото смятат, че личните способности се оценяват по-добре и затова те “там” ще живеят охолно), доста бързо откриват, че там корпоративните ограничения са далеч по-строги , отколкото в руското (а преди в съветското) общество. Вече съм разказвам, как на рождения ден на мой приятел преди 20-тина години, казах по този повод, че “Юкос” не се управлява много ефективно, след което един от гостите устрои напълно неприлична истерия и духна от вечеринката. На учудения ми въпрос какво се е случило, ми бе казано, че той е мениджър средно равнище при Ходорковски и се бои, че някой от другите гости може да напише донос към службата за сигурност на “Югос”, че не е защитил репутацията на “Ходорковски”, след което неизбежно ще го уволнят.

Още една аналогична история ми се случи с известния либераст от ВШЕ Леонид Григориев, който избяга от ефир, защото предаването беше на 12 септември и започнах да припомням историята около терористичните актове от 11 септември, по-точно своята прогноза от 10 септември и нейните причини. Желаещите могат да намерят запис от предаването. Донякъде шашнатият водещ ме пита какви са причините за такова поведение, с каквото никога не се е сблъсквал, на което отговорих, че си имаме работа с агент на влияние, който е накаран да обсъжда теми, които той, като получаващ американски грантове, няма право да обсъжда (а може само да критикува).

Крайно строгата корпоративна етика на “западното” общество, искащо съблюдаване на правилата винаги и навсякъде, ограничава силно свободата на мисълта. Оруел, който опитва съвременното британско общество, отлично пише за този сблъсък в частта за “двумисълта” и “престъп-мисълта” и всички, които живеят в такова общество, много щателно следят своите мисли. Но проблемът е, че веднъж, след като си се отказал от правото си на критично осмисляне на реалността, тоест от свободата, ти започваш рязко да губиш способността си от обективна оценка на реалността. И това вече е лична катастрофа.

Именно тук е проблемът. Всъщност, веднъж след като човек изрази желание да живее на Запад и започва вътрешно да се готви за това - той става лесна плячка за тези, които искат да го зомбират и да го превърнат в инструмент за целите си. Тези цели, доколкото е ясно, нямат никакво отношение към интересите на такива хоро, но последните вече не са в състояние да го разберат. А ако се вземе предвид, че сред тях има хора, които всичко разбират, но просто излъчват съответните мисли срещу пари - то картината става още по-тъжна.

Не можеш да обясниш нищо на тези хора, защото ако чуят нищо, противоречащо на либералните корпоративни догми, изпадат в истерия или ступор. Просто защото се включва защитен механизъм: “Това е “престъп-мисъл”, не трябва да се слуша, защото случайно може да го повторя и след това пътят ми към Запада ще бъде закрит!”. И затова такива хора не трябва да се убеждават, а да се лекуват. Иначе сами ще си провалят живота, и този на всички останали. Това се вижда добре в Украйна.

Общо взето, умейте да разбирате и цените собствената свобода, иначе ще станете либерали!

Превод: В. Сергеев