/Поглед.инфо/ Най-важната новина за руската икономика и сигурност остана незабелязана: правителството рязко увеличава държавната подкрепа за радиоелектронната индустрия. Финансирането ще нарасне поне двойно до 160 милиарда рубли. Как САЩ ограничават достъпа на Русия до най-новите разработки на микроелектрониката и каква трябва да бъде реакцията на Русия?

Повече от половин век живеем в напълно нов свят - светът на микроелектрониката. Тази ера започва още през 1958 г. с откриването от учения Джак Килби на първата интегрална схема, която отваря основния път за развитието на електронната индустрия. Днес интегралните схеми представляват лъвския дял в електронната индустрия, като напълно изместват много отделни компоненти.

Подробностите са от значение

Създаването на интегрални схеми позволи да се решат няколко проблема едновременно, които ограничават развитието на електронната индустрия. Интегралните схеми дават възможност за комбиниране на различни видове независими елементи на електронни схеми в унифицирани модули, осигуряват рязко намаляване на тяхната цена и консумация на енергия и повишават на надеждността и скоростта. С появата на интегралните схеми в радиоелектронната индустрия производственият процес се променя абсолютно - те осигуряват масово производство на предишни единични и ексклузивни детайли и позволяват автоматична инсталация при производството на цялото електронно оборудване.

Можем да кажем, че днес страна, която няма поне част от технологията за производствения цикъл на микроелектрониката, фактически е напълно зависима от производителите. Като се вземе предвид, че микроелектронните компоненти се използват буквално днес „от сателита до ютията“, ограничаването на достъпа до тях създава непоправими проблеми за блокираната страна в критичен брой производствени вериги.

Това е подходът, който западните страни използват в следвоенната конфронтация със СССР, създавайки през 1949 г. специализирана структура - КоКом (координационен комитет за многостранен контрол на износа, CoCom). КоКом получава статута на международна организация, чиито задачи са натоварени с осъществяването на многостранен контрол върху износа на стоки и технологии за СССР и други социалистически страни. По време на студената война КоКом съставя списъци на „стратегически“ стоки и технологии, които не подлежат на износ в тези страни. В същото време микроелектрониката, в производството на която западните страни значително напредват, неизменно е включена в списъците на КоКом на челни позиции.

Интересното е, че заменилите ограниченията на КоКом през 1996 година по-меки Васенаарски споразумения, към Русия вече се присъедини, ограниченията върху износа на микроелектроника не само остават, но и са засилени. Днес продуктите на микроелектрониката са пряко включени в четири от деветте ограничения на Wassenaar: електроника, изчислителна техника, телекомуникации, навигация и авиационна електроника. Освен това почти всички ограничения върху износа на микроелектроника имат най-високо ниво на контрол съгласно Васенаарските споразумения - тези технологии се считат за „много чувствителни“.

Доста спокойният период за Русия през 1996–2014 г., който премина под сянката на гореспоменатите споразумения, за съжаление създаде ситуация на „нож с две остриета“. От една страна, в замяна на участието в тях, на Русия беше осигурен почти неограничен достъп до западните микроелектронни технологии. Но, от друга страна, подобен „опиум“ на най-новите западни постижения почти напълно уби и унищожи изоставащата и крехка, но все пак родна индустрия на микроелектрониката в Русия.

Ситуацията се промени коренно след 2014 г., когато САЩ, ЕС и редица други западни страни започнаха да въвеждат нови политически мотивирани санкции срещу Русия, които получиха временното наименование „целенасочени“, за да се избегне сравнение с технологичната блокада на СССР по време на Студената война. В действителност обаче „точковият“ характер на санкциите е доста произволен - микроелектронните компоненти в новите санкции отново бяха забранени от много „широк фронт“, което веднага създаде редица трудни и неприятни технологични проблеми за Русия. В частност бяха засегнати космическата промишленост, производството на оръжие, ядрената промишленост, самолетостроенето и корабостроенето, както и петролната и газова промишленост.

Това обаче беше само началото на процеса, който скоро придоби световен мащаб. Достъпът до микроелектроника днес се превърна в модерен аналог на наличието на "барут и пушки", отсъствието на които става фатално за цивилизациите както на Америка, така и на Южна Африка.

Нова цел: Китай

Новите ограничения, които бяха въведени в края на юни 2020 г., се превърнаха в почти пълно завръщане към правилата на КоКом, макар и без официално обявяване на конкретни ограничителни процедури. На 29 юни влизат в сила две нови правила на Бюрото за промишленост и сигурност на Министерството на търговията на САЩ, които допълнително ограничават потенциалния износ на чувствителни технологии за Русия, Китай, Венецуела, Иран и редица други страни, които предизвикват „недоволство“ във Вашингтон със своята независима политика.

Съгласно новите правила Съединените щати премахват опростеното митническо оформление на документи за микроелектроника за гражданска употреба, което беше въведено в сила след ликвидацията на КоКом и преминаването към Васенаарските споразумения. Фразата "... полупроводници, микрочипове и процесори, компютри, телекомуникационно оборудване ..." няколко пъти се появява в текста на новите правила на Бюрото - достъпът до микроелектроника отново се превръща в оръжие на блокадата.

Ако по-ранните експортни доставки от САЩ на микроелектронни компоненти за чуждестранни търговски компании не изискват разрешение и са формализирани по уведомяване, сега се изисква разрешение за всяка доставка. След получаване на такова разрешение купувачът трябва независимо да докаже на служителите на Бюрото, че не е свързан по никакъв начин с правоприлагащите органи на „забранените“ страни, както и да прави това поотделно за всяка доставка на стоки.

Износът в полза на компании, свързани с правоприлагащите органи, е забранен изцяло и без изключение, износът през трети страни, износът чрез посредници и всички други косвени схеми са забранени. Освен това част от стоките, в които използването на американски електронни компоненти не е разрешено, са специално назовани: например, турбини и генератори за атомни електроцентрали, авионика и навигационно оборудване за кораби, ракети, сателити, безпилотни летателни апарати. Всъщност това означава, че отново са в сила ограниченията на КоКом, макар и да са прикрити като „иведомления за Бюрото за промишленост и сигурност“.

Сегашната ситуация, разбира се, се различава от времето на блокадата на "Източния блок": да се отърват от тесните връзки с Китай за САЩ сега е много по-трудно в сравнение с прекратяването на доста скромните доставки на електроника за Русия в глобален план. Например, не е ясно как сега ще се сглобява поредният “АйФон” - в края на краищата повечето от производствените предприятия на “Епъл” са разположени в Китай. Няма съмнение обаче, че ограниченията в микроелектрониката не само няма да изчезнат, но и ще станат по-строги в бъдеще.

Какво може да направи Русия?

Независимо от това, по-внимателното разглеждане на съвременната микроелектроника повдига прост въпрос: „Ще бъдат ли подобни нови ограничения толкова ефективни, колкото блокадата на СССР?“ Все пак, за съжаление, непрекъснатото усъвършенстване на полупроводниковата технология, съпътстващо нашия свят през последните половин век, има своя физическа граница.

Днес дизайнерите и технолозите се доближиха до физическата граница за намаляване на размера на единичен транзистор, който е основната "тухла" на всеки полупроводников чип. Това се определя от размера на единичната решетката на кристалния силиций, използван при производството на микросхеми. Два съседни силициеви атома са разделени един от друг в кристала на разстояние 0,54 нанометра - след което не е трудно да се изчисли, че в съвременния транзистор, създаден по най-авангардна технология, която сега е на равнище седем нанометра, такива силициеви атоми са около 11 слоя.

Възможно е да се осигури тунелен ефект и с по-малък брой слоеве силициеви атоми (теоретичната граница е от пет до шест слоя), но при това намаляване на технологичния процес възниква друг проблем - експерименталните технологични линии от 5 и 3 нанометра, които сега се разработват, например, от “Самсунг”, издават скъпа продукция и с прекомерно много брак. А високата надеждност и ниската цена на чиповете все пак е една от предпоставките за прехода към микроелектроника. Това поражда добре познатия парадокс - никой не се нуждае от чип, който осигурява един и половина по-добра производителност, ако цената му е три пъти по-висока от тази на по-бавния му конкурент.

Технологичното изоставане сега е много по-скромно: например, китайските клонинги на напредналите американски процесори “Райзен”, наречени “Хайгон”, се основават на разработки от края на 2016 г. - началото на 2017 г., така че изоставането вече е от три до четири години, а не от пет до десет години, както по време на конфронтацията между САЩ и СССР. По-конкретно беше заявено, че процесорите “Хайгон” са станали основата на китайската суперкомпютърна система “Сугон”, разработена през 2018 г. и веднага попаднала в световния топ 100 за суперкомпютри.

В същото време, дори неизбежното забавяне на Китай в посока на подобряване на процесорите му, причинено от американските ограничения, е малко вероятно да бъде от съществено значение приложните задачи. Например, условната задача за изчисляване на правилната аеродинамика на изтребител от пето поколение ще бъде изчислявана от китайския “Хайгон” „за цяла седмица“, вместо за три дни с последното поколение “Райзен”. Не е чак толкова, нали?

В случай, че Русия успее да поддържа технологичното си сътрудничество с Китай по отношение на производството на микроелектроника, което изглежда доста вероятно (в края на краищата, ние буквално сме „поставени в една и съща лодка“), тогава ситуацията с блокадата вече няма да изглежда толкова смъртоносна. В този случай Русия може да не си скъса нервите, опитвайки се бързо да научи за всякакви пари технологията за 7-14 нанометрови чипове, които днес са начело на технологичния напредък. В крайна сметка задачата не е да се изгради технологична автархия, а по-скоро ново международно технологично сътрудничество, но без произвол и диктатура на САЩ.

И точно за такива цели обявеното финансиране от 160 милиарда рубли за руската радиоелектроника през следващата година изглежда адекватно и достатъчно. С помощта на такива пари е напълно възможно да се овладее собствено производство на много критични компоненти на микроелектрониката, макар и на базата на технологии отпреди пет години, но самостоятелно. Освен това не се очаква бърз напредък в микроелектрониката, така че просто няма предпоставки за катастрофална пропаст в бъдеще.

Следователно - ще изчакаме програмата за развитие и модернизация на руската радиоелектроника. Защото без нея суверенитетът на страната винаги ще бъде под невидима, но смъртоносна заплаха.

Превод: В. Сергеев