/Поглед.инфо/ Точно в навечерието на рождения ден на Владимир Илич Ленин Владимир Владимирович Путин излезе с поредното си, както обичат да се изразяват официалните медии в Русия - социално послание. Наистина, значителна част от него, особено в самото начало, беше посветена на допълнителните плащания, отстъпки, майчински, средства за семейства с деца и ученици, борбата с бедността, други социални инициативи на държавата. Общо взето всичко, което в идеологическата координатна система на Съвремието се определя с понятието лява икономика.

Всичко това традиционно при Путин се съчетава със силна държава (която се опитва да изгради през последните 20 години и чиято роля в обществения живот е доста значима), строг вертикал на властта, консервативни ценности от време на време озвучавани от самия президент), силна (безспорно) външна политика, засилване на ролята на Църквата, укрепване на армията. Общо взето всичко, което в същата идеологическа координатна система система се определя с понятието дясна политика.

Лявата икономика, плюс дясната политика не са нищо друго а... не, не национал-социализъм, както обичат да злорадстват господата либерали, защото неотменим компонент на национал-социализма, който е изключително европейско явление, е расовата теория, или изграждане на йерархия на така наречените раси (така социологът Гумпович незнайно защо определя това, което в етносоциологията се определя с понятието етнос).

Високомерието и йерархията на народите - това е за европейците и англосаксонците, докато за нас, руснаците, всичко това е чуждо по начало. Затова национал-социализмът не се отнася до нас. При нас такова съчетание на лявата икономика и дясната политика се определя с термина национал-болшевизъм. Либералите и тук ще ревнат - “Аха, сталинизъм!”. Защо не? За нас сталинизмът е плюс, при нас сталинизмът се подкрепя от мнозинството. А малцинството нека си реве каквото там иска.

Разбира се, авторът на тези редове се привържа към донякъде по-развит идеологически модел, включващ геополитически и културни подходи, философско равнище, по-скоро дори мироглед - евразийството. А нататък, извън рамките на Модерна - към Четвъртата политическа теория, развивана от руския философ Александър Дугин.

Но това би било много сложно за разбиране не само от настоящите руски маси, но дори и от днешния елит. Още по-сложно е да си представим Путин, говорещ за Четвъртата политическа теория. Затова се спираме на по-простото. На национал-болшевизма. Защо не?

Национал-болшевизмът е не съвсем правилно разбран идеологически модел предвид, че в най-новата история на Русия вече е имало опит да се създаде подобен политически проект, който повдига тази формулировка като знаме. В тази връзка национал-болшевизмът има някакво историческо съдържание, дори личностен аспект, затова мисля, че национал-болшевизмът не е докрай разбран или е разбран неточно и изкривено.

Но, въпреки това си заслужава отново, по-внимателно да се разгледа като идеологически модел на настоящата държава. Може би самата формулировка ще изглежда на някого излишно радикална, твърде екстремна или дори, предвид опита за политическо въплъщаване, дори екстремистка. Въпреки това национал-болшевизмът е съчетание от лява икономика и дясна политика.

Според мен това е идеологическият модел, който Русия изгражда, към който по един или друг начин неведнъж се приближава, отдалечава и отново се завръща в течение на целия ХХ век. Инерционно, в един или друг вид тя присъства дори сега.

Лявата икономика представлява идеята за социална справедливост, равен достъп до материалните блага, колективно владение на средствата за производство, социална държава, безплатна медицина, образование, подкрепа на слабите и нуждаещите се. Общо взето всичко, което Путин говори често, особено в настоящето си послание.

Всичко, което президентът изброи като предполагаеми мерки за поддръжка - не е друго, а ляв социално-икономически модел, който хармонично е съчетан с дясна политическа и ценностна съставна - тоест - силна държава, консервативни ценности, Традиция и според мен, вертикал на властта, като правилно авторитарна, категорична политическа власт.

Накратко, този десен политически компонент е свойствен на руската държавност във всички исторически периоди и за нея се застъпват повечето жители на нашата страна. Винаги, на всички исторически етапи, всички искат силна държава, вертикал на властта и силна ръка, с изключение на някои малцинства.

Както и да се върти, съчетанието на лявата икономика и дясната политика е основа на идеологическото направление, което се определя с понятието “национал-болшевизъм”. Но това не е всичко. Тук има определена особеност, която отличава национал-болшевизма от трите политически теории, наложили се през ХХ век - от либерализма, комунизма и фашизма. И трите политически теории изнасят Бог извън скобите, тоест - те са създадени в рамките на парадигмата на Модерна, която е основана на такива категории като прогресивизъм, позитивизъм и материализъм.

Отличието на национал-болшевизма от тези три политически теории на Модерна е в това, че той признава Бог, религията и Църквата, а също всяка религиозна Традиция с нормативни категории. Тоест, към лявата икономика и дясната политика се добавят Бог, религията и Църквата, всичко, на което се градят руската държавност, руската цивилизация в течение на последните 1000 години, дори и в най-трудните за руското религиозно съзнание времена. Ето и общите черти на основите на национал-болшевизма. Следва надграждането с нюанси.

Може, разбира се, да се опитаме да изберем някой друг термин, все пак е ясно, че настоящата власт, настоящата президентска администрация, обитателите на кабинетите в Кремъл при формулата “национал-болшевизъм” най-вероятно ще се хванат за сърцата, ще размахат ръце и ще се опитат да “отчуят” и “отвидят” всичко това. Но въпреки това, каквато и формула да се подбере, цялата постсъветска патриотична опозиция се основава именно на този синтез на лява икономика и дясна политика.

Всички, които се наричат комунисти в Русия, в идеологическата си основа са по-скоро национал-болшевики, защото са привърженици на силната държава и противници на разкрепостените личности, гей-парадите, легализирането на наркотиците и феминизма.

Всички така наречени патриотични сили се опират на този синтез на лява икономика и дясна политика, защото са за социална справедливост и срещу абсолютизацията на пазара, олигарсите и транснационалните корпорации, тоест всичко, което се отнася към дясната икономика.

Разбира се, има и ексцесии - силите, които събират в своята основа освен лявата икономика също и лява политика - минимизиране на ролята на държавата, разкрепостяване на личността, атомизация, освобождаване от всякаква колективна идентичност, гореспоменатите гей-паради, легализиране на наркотиците и феминизма. Такива сили често се наричат троцкистки, или ляво-радикални, но в Русия този политически компонент го няма дори през 90-те години на ХХ век.

Именно такава версия на идеологията е целесъобразна за Русия предвид, че тя винаги и при всякакви режими е била поддържана от обществото. И ако се добави и нормативността на религиозния компонент, което не се отрича дори от главния комунист на Русия Генадий Зюганов, то се получава същият национал-болшевизма. Независимо под какви лозунги - Национал-болшевишката партия, КПРФ, ЛДПР, Справедлива Русия или “За правда” - винаги се получава същото.

Всеки път, когато някоя сила, отиваща на избори, се нуждае от подкрепата на мнозинството, от електорален успех, разчита на симпатията на масите, тя избира тази сигурна формула - лява (социална) икономика и дясна (държавна) политика. А след това, както и да го наречем, получаваме именно национал-болшевизъм. Ако се добави и геополитиката, цивилизационната основа, синтезът между източната и западната култура, стратегическото единство на многообразието, различните религии и етноси, се получава евразийството.

В това се заключва и идеологическата същност на Русия, на руската държава. На това се гради всяка политическа система, стремяща се да запази видимата (легалност) и невидимата (легитимност) подкрепа от масите. И Путин, стремейки се да се опре на мнозинството, произнася леви (социални) икономически решения и десни (държавни) политически формули, не е изключение.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели