/Поглед.инфо/ Присъствието на руската държава в златодобива сега е нулево, а трябва да бъде 100 процента

В съветските времена се ражда изразът "валутният цех на страната". Става дума за добива на злато .

В първите години на индустриализацията на СССР остро стоеше въпроса за валутата за плащане на вноса на машини и оборудване за изграждане на нови и реконструкция на съществуващите предприятия. Валутата очевидно не беше достатъчна, основният източник на приходите й беше износът на зърно, дървен материал, коноп, лен, петрол, желязна руда, метали и други суровини.

В началото на 30-те години на миналия век партийното и държавното ръководство решават да увеличат добива на благородния метал. Планира се златото да се използва за продажба на световния пазар, за да се печели чуждестранна валута. Не е изключено използването на благородния метал директно като валута за плащане по договори. И накрая, добитото злато може да попълни държавните златни резерви.

Ако в периода 1918-1927г. средният годишен обем на златото е само 13,5 тона, а през 1928 г. са добивани 28,0 тона злато, след това през 1935 г. добивът на този благороден метал, по експертните оценки, възлиза на 155 тона ( T.Green. The New World of Gold. London, 1981, p.61. ) През 1941 г. производството достига рекордно високо - 174 тона ( Sapogovskaya L.V. Златна индустрия на Републиката на Съветите - СССР - Руската федерация: еволюцията на индустрията в алтернативни икономически системи. // Икономическа история. Годишник. 2003 г. - М.: РОССПЕН, 2004. С. 266-308).

Увеличаването на производството беше извършено в находища на руда и разсипно злато отвъд Урал, главно в Якутия и Далечния изток. През първите следвоенни години в СССР се наблюдава спад в производството в сравнение с предвоенното ниво, но след това производството отново се повишава.

До началото на 70-те години е преодоляна лентата от 200 тона годишно производство, а в края на съществуването на СССР - и летвата от 300 тона (виж: Катасонов В. Ю. Злато в икономиката и политиката на Русия - М.: Анкил, 2009. C.21-22). Въпреки че имаше артелен добив (изключително на алувиално злато), основната част от добива в СССР се извършваше от държавни предприятия. Това бяха гигантите „Главзолото“ (Главк, или тръст, който включваше по-малки предприятия) и „Далстрой”(диверсифициран тръст, който освен добива на благородния метал, се занимаваше със строителство).

Добивът на злато в СССР беше наречен "валутен цех" не случайно. Съветското законодателство разглежда жълтия метал като валутна стойност. В света извън СССР и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) съществува валутна система злато-долар, решението за създаване на която е взето на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г.

Върху златото се разпространяваха разпоредбите на държавния валутен монопол, установен в СССР още преди войната. Те предвиждаха концентрацията на цялото злато, добито в страната в ръцете на Държавната банка на СССР, Банката за външна търговия (Внешторгбанк) и Министерството на финансите на СССР, беше забранен износа на злато в чужбина (освен този извършен износ по каналите на Внешторгбанк и Всесъюзната външнотърговска асоциация "Союзювелирторг") силно ограничаване на циркулацията му в страната.

След разпадането на СССР държавният златодобив, подобно на други индустрии, попада под приватизация. Повече от 500 предприятия се занимават с добив на злато в Русия днес, сред тях има всякакви форми – АД, ООД ,ПАО, занаятчийски артели и пр.

През 2021 г. (както и през предходните години) ПАО Полюс беше абсолютен лидер в индустрията по отношение на производството . Групата на лидерите включва още: Полиметал, Нордголд, Trans-Siberian Gold Plc, Kinross Gold Corp. /Kинорос Голд/, Южуралзолото, ГК Петропавловск, ПАО «Высочайший» (GV Gold).

През 1991 г. в Русия са добити 143 тона злато, без скрап. Това беше ясен спад в сравнение с производството в РСФСР. Постепенно производството се възроди. През 2021 г. цифрата се е увеличила с 2,3 пъти. Общото производство на благородния метал през миналата година достигна 333,4 тона злато, което е дори с 1,3% повече спрямо 2020 г. (327,3 тона). Изглежда, че тези цифри свидетелстват за изключителните постижения на „валутния цех“ на съвременна Русия.

Динамиката на добива на благородния метал явно изпреварва динамиката на цялостното икономическо развитие на страната (ако, разбира се, е честно и професионално измерено). Въпреки това, когато се разглеждат постиженията на „валутния цех”, възникват някои съмнения и въпроси.

Основният въпрос е следният: кой е бенефициентът от постиженията на "валутния цех"? Руската федерация или някой друг? През последното десетилетие имаше тенденция към увеличаване на златните резерви на Руската федерация. То беше извършено чрез закупуване на благородния метал от нашите миньори.

Особено значим беше периодът 2017-2019 г. Златният резерв нарасна от началото на 2017 г. до началото на 2020 г. от 1615,2 т на 2271,3 т, или с 656,1 т. Това е приблизително 2/3 от общия добит благороден метал в страната за този период от време. Разбира се, през този период от време Руската федерация беше бенефициент на успеха на „валутния цех“ на страната. Увеличавайки златните си резерви, той засили сигурността си, делът на златото в общия обем на международните (златни и валутни) резерви до началото на 2020 г. се приближи до 20% (за сравнение: в началото на 2008 г. тази цифра е само 2,5%. Руската рубла се засили, с помощта на която Централната банка купи злато.

През следващите две години се появиха съмнения. През март 2020 г. Банката на Русия обяви, че спира да купува злато за резерви от 1 април същата година. И наистина купи едва през пролетта на 2022 г. (когато започна войната със санкциите срещу Русия).

През този двугодишен период се наблюдава рязка преориентация на руския златодобив към световния пазар. Общо златото, равняващо се на около 90% от вътрешното му производство, е изнесено. Ако през 2019 г. са изнесени 123 тона, то през 2020 г. - 320 тона, при това 290 тона са изпратени във Великобритания.

В реално изражение руският износ на благородния метал нарасна 2,6 пъти. А като стойност – цели 3,2 пъти (през 2020 г. – 18,54 млрд. долара). През 2021 г. износът на злато възлиза на 302 тона, стойността му е 17,4 милиарда долара.

И Русия със сигурност не стана бенефициент от такъв обрат. Бенефициенти бяха вносителите на нашето злато, които се готвеха за тежки времена, когато доларът бързо ще загуби позициите си, последвано от падането на останалите резервни валути. В контекста на световната парична и финансова криза златото, което с право се нарича „пари за извънредни ситуации“, може да остане единствената валута.

Все още остава загадка какво ръководи Банката на Русия, която обяви прекратяване на покупките на благородния метал и насочи златокопачите към световния пазар. Вярно е, че през декември 2021 г. Държавната дума реши да отправи питане до Централната банка. Банката на Русия трябваше да обясни причините за такова ирационално решение на Централната банка за златото. Отговор обаче все още няма. Или поне не е публично достояние.

Продължават да се разпространяват различни версии. Няма да ги преразказвам. Бих искал да ги допълня с мои мисли и предположения.

На първо място, нека ви обърна внимание на доста странното определение за износ на злато в регулаторните документи на Руската федерация. Той е класифициран като т. нар. нестоков неенергиен износ. Такъв износ, според различни решения на президента и правителството на Руската федерация, трябва да бъде стимулиран по всякакъв възможен начин.

Кой ще оспори, че ние например трябва да увеличим износа на готови продукти под формата на машини, оборудване, продукти на леката промишленост и т.н.? За стимулиране на такъв износ беше предложено и въведено облекчение - правото на износителя да не връща валутните приходи от износ за Русия. Доста странна и съмнителна полза като цяло и още повече за износителите на злато, което, противно на всякаква логика, беше включено в групата на „нестоковите неенергийни стоки”.

Имаше уникална възможност за теглене на злато и оставяне на валутата в Обединеното кралство или в някой офшор. И този „прозорец на възможности“ може да бъде използван от компаниите, които съставляват „валутния цех“ на Русия.

Има още един интересен момент, който често се забравя от експертите, опитващи се да разберат ирационалните решения за златото, взети от руските власти. Тези решения се лобират от чужденци, които притежават руски златодобивни компании. Руските медии обикновено мълчат за тази страна на "валутния цех" на страната.

Ето пример за компания с участието на чуждестранни инвеститори - GV Gold . Дейностите му са съсредоточени в Иркутска област и Якутия (Република Саха). Най-големият чуждестранен инвеститор с дял от 18% е гигантският американски финансов холдинг BlackRock . За да не смущава руснаците с присъствието на чужденци в столицата, компанията има две имена: за вътрешна употреба - ПАО «Высочайший», и за външна употреба (особено за борсите) - GV Gold .

Списъкът на водещите руски златокопачи включва канадската Kinross Gold Corp. , една от най-големите златодобивни компании в света. Има проекти в САЩ, Бразилия, Чили, Гана, Мавритания и Русия. Руските й активи се намират в Чукотския автономен окръг - находищата Купол и Двойное; както и в Хабаровска територия - през януари 2020 г. компанията придоби правата за разработване на находището Чулбаткан. В допълнение, компанията подаде молба до Федералната антимонополна служба (FAS) с искане за придобиване на находище Кайенмъваам в Чукотка от Highland Gold . Отново, за местните аборигени, компанията ползва не англоезична марка. В Русия се нарича "Чукотска минно-геоложка компания" (ЧГГК).

Британското Trans-Siberian Gold Plc оперира в Камчатка, разработвайки находището Асачинское. Освен това през април 2019 г. компанията придоби правото да разработва находище Родниковое в района на Камчатка с общ обем на идентифицирани и вероятни ресурси над 31 тона злато.

Друг пример е шведската минна компания Auriant Mining AB , контролирана от Bertil Holdings Ltd .; оперира в Забайкалската територия, републиките Хакасия и Тува. Списъкът с примери може да отнеме няколко страници.

Както вече споменахме, най-голямата златодобивна компания в Русия е ПАО Полюс. Смята се, че компанията е руска, тъй като повече от ¾ от акциите принадлежат на семейството на Сюлейман Керимов (останалите акции са в свободна търговия). Първоначално Полюс беше контролиран от офшорната структура POLYUS GOLD INTERNATIONAL LIMITED, регистрирана на остров Джърси. Според по-нови данни руският "Полюс" е бил контролиран от семейството на руски олигарх чрез регистрираната в Кипър Wandle Holdings Ltd.

И другия гигант в руския златодобив е Полиметал – в рамките на търговията на акциите му на Лондонската фондова борса, прехвърли компанията-майка на остров Джърси, любим на руските олигарси (офшорна юрисдикция под капака на Великобритания). Крайните собственици на Полиметал са международен тим, състоящи се от руснаци (по-специално олигарсите Александър Несес, Александър Мамут и семейството му), чехи, германци, британци и др.

Картината за повечето златодобивни компании е идентична: регистрация в чуждестранен офшор, акциите са на „международни“ борси, чужденци са в борда на директорите, името е двойно (за чужденци и за местни).

Има някои оценки за дела на компаниите с чужд капитал в общото производство на злато в Русия. Така в края на 2019 г. той беше 54%, а през 2020 г. надхвърли 60%.

Като се има предвид картината, която скицирах тук в общи линии, много от „странностите“ на решенията на руските власти относно златото престават да изглеждат като такива. „Златните решения“ се вземат в интерес на „златния интернационал“ – руски и чуждестранни собственици на руския златодобив. Присъствието на руската държава в златодобива е нулево. Мисля, че всичко трябва да е точно обратното, защото добивът на злато е „валутният цех” на страната, стратегически важен сектор на икономиката.

Присъствието на държавата в руския златодобив може да бъде само 100 процента. Нищо по-малко! Само тогава „валутният цех“ на страната наистина ще стане руски.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели