/Поглед.инфо/ Нашият местен либерализъм е вече утвърдена, дълбоко ешелонирана, добре институционализирана сила
Наистина не разбирам защо руските либерали се наричат светлолики. Всъщност те отдавна не са такива. Освен това е някак странно да се възприема съвременният руски либерализъм като пъстра сбирщина от такива романтични и бурни студенти, интелектуални чичовци и лели, живеещи в големите градове, художници и всякакви творчески личности.
В днешното руско общество има, надявам се, разбиране, че всичко е отишло твърде далеч, но все пак не всеки осъзнава колко далеч. Струва ми се, че не всички сме разбрали, че нашият роден либерализъм вече е утвърдена, дълбоко ешелонирана, добре институционализирана сила, успоредна на нашата държавност. Всъщност това е либерална държава в държавата, това е един вид вертикала на властта, успоредна на вертикалата на имперската държава. Тази сила има огромно влияние. И дори не става въпрос за заклеймяване на някои отстъпници, не за тормоз в социалните мрежи на онези, които са решили да тръгнат срещу „тяхното“ либерално племе.
Трябва да се признае, че в днешна Русия се е развил един вид паралелна държава с маса белези на тази същата държава.
1. Тази държава има министерство на външните работи, има всякакви отломки бродещи в чужбина, които се шляят по чужди институции, изготвят списъци за забрана, изискват налагането на санкции срещу собствената си държава. Тук и там тези негодници ги слушат. И тази тяхна работа се излива в истински вълни от силни и тихи, но от институционално значение решения.
2. Тази държава също има свое неуловимо Министерство на финансите. Тази либерална невидима институция разполага с обширна финансова инфраструктура. Има криптовалути, има постоянно попълване на дарения чрез сложна и гъста мрежа от финансови канали. Има дори бюджет, който се състои от всякакви субсидии от чуждестранни институции в подкрепа на развитието на демокрацията, обществени инициативи и други неща. Има и инвестиции от местния бизнес. Бюджетни пари се използват открито и скришом.
3. Тази държава има много влиятелно министерство на истината. То захранва цял набор от медии - както прости, така и социални. То има важен дисциплинарен ресурс - те са в състояние да инициират закриването на патриотични и други канали в “Ютюб”, “Фейсбук” , “Инстаграм” и “Туитър”. Те са носителите на дискурса за модерността. Не, не, те не са го създали и установили сами, но са носители.
4. Либералната паралелна държава в сянка има свое собствено министерство на културата в сянка, много силно и влиятелно. И това Министерство на културата у нас наистина, последователно осъществява най-реална културна политика. Нашата държава не прилага такава политика.
5. Министерството на образованието в сянка буквално пороби държавната образователна инфраструктура. Освен това е много евтино, без да понася разходите за поддръжка.
6. Тази либерална сенчеста държава дори има армия. А това е армията на украинските бандеровци. Тя разполага и с цял ансамбъл от чуждестранни специални служби.
Странно нещо, но у нас никой не е изчислил обема на икономиката на руския либерализъм. А трябва. Това могат да бъдат доста впечатляващи числа. И тези цифри могат да извлекат определен дял от нашия БВП. И това е упорит факт. Не се уморявам да повтарям, че у нас се е развил истински пазар на неприязън. Освен това нашата държава е основният играч и емитент на този пазар. И този пазар е много добре изграден. На този пазар се наблюдават сливания и придобивания, впечатляващи емисии, експлозивен растеж и срив на капитализацията. Този пазар има почти триста годишна история, дългогодишни традиции. Тази символична и дори парична икономика на неприязън към родината е много упорита. Сега в тази икономика има известна криза, но самата тя не е победена, нейните стълбове са живи и здрави, нейният институционален пейзаж е останал.
Необходимо е да се оцени изключително трезво тази странна, паралелна чужда държава. Живееща, пулсираща, градяща, защитаваща се, обраства с институции. Тази чужда държава вече има много осезаема чужда икономика, чужда медийна среда, чужда сила, чужда култура, чужда инфраструктура за признание, различна картина на социалния свят.
Неосъзнаването на сериозността на настоящата ситуация е престъпно, недалновидно, несериозно, просто инфантилно.
Можем дори да кажем, че нашата постсъветска руска държавност все още не е овладяла огромния имперски апарат на съветската руска държава, не го е усвоила докрай. И тя трябва да се състезава с либерална чужда държава за този огромен колос. И тази борба продължава с различна степен на успех.
Номиналната държава не притежава най -важното днес - ценен човешки актив. Именно този актив го няма нашата номинална държава или е изчезващо малък. Нашата номинална държава изобщо не знае как да се държи с реални хора. Не са описани административно от кръв и плът от хора с техните грехове и прегрешения, с техните високи и долни мотиви, с техните изисквания за „добро“ и „лошо“, „красиво“ и „успешно“.
Нашата номинална държава трябва да осъзнае пълната дълбочина и сложност на проблема. Нашите висши служители трябва да са много уплашени. Всичко това вече не е шега. Всичко това вече е стигнало много далеч. Страхувам се, че много скоро просто няма да има кой да оцени новопостроените пътища и мостове, ракети и ледоразбивачи, атомни електроцентрали и т.н. Страхувам се, че нещата се промениха през последните години. Обичайната екстраполация от нашите власти на техния собствен икономически фундаментализъм към всички руснаци вече не работи. Много от тях вече са „разглезени“ от „мечти за нещо по-голямо“. Време е да се научим да работите с тези мечти. Време е да се научим да тъчем тези мечти.
Превод: В. Сергеев