/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп, който не се е появявал публично повече от ден, обяви, че печели изборите "с исторически рекорден брой". Междинните резултати директно противоречат на това, но президентът е готов да се бори за своята истина в съдилищата. Най-вероятно той ще загуби, а САЩ ще бъдат водени от Джо Байдън. Какво може да очаква Русия от него - обещаните преди това „санкции от ада“ или дори по-удобно разпределение на силите, отколкото при Тръмп?

Два дни след изборите Байдън все още не е спечелил, но позицията на Тръмп стана безнадеждна - критично важната Пенсилвания се изплъзна от ръцете му, където не само продължават да броят гласовете, но и получават нови по пощата. Екипът на все още действащия президент вижда в това заговор - и вече изпрати на мястото бившия кмет на Ню Йорк, личен адвокат на Тръмп и неговия изпълнител по деликатни въпроси Рудолфо Джулиани.

Джулиани е акула на своя занаят. Всемогъщият Върховен съд е доминиран от консерватори. Сенатът (това може да се каже със сигурност - резултатите от изборите в почти всички избирателни райони са обобщени или изглеждат очевидни) ще остане под контрола на републиканците. И Тръмп все още е президент. Въпреки всичко това изглежда, че законната война и повторното преброяване няма да постигнат целта си - играта е загубена.

През 2000 г. управляващата партия не успя да оспори гласуване във Флорида, където разликата между Буш и Гор беше 1000 гласа. Сега ще трябва да се бори поне за Невада, Пенсилвания и може би дори за Джорджия, а най-много - и за Уисконсин и Мичиган. Навсякъде изоставането на Тръмп е минимално, но става дума за десетки хиляди гласове и за разпръскване на сили в няколко щата. Няма да се получи.

Като цяло преместването на Джо Байдън в Белия дом през януари следващата година може да бъде предотвратено само с неговата смърт (не желаем, разбира се).

Обикновено се смята, че подобен резултат е най-лошият за Русия, по един или друг начин, заинтересована от преизбирането на Тръмп. Но в политизираната част на руското интернет пространство активно се разпространява слух, че този път, за разлика от изборите през 2016 г., мненията в Кремъл са разделени. Твърди се, че в екипа на президента на Руската федерация има хора, които са уверени, че изборът на Байдън, напротив, ще позволи на отношенията между Москва и Вашингтон да се подобрят, тъй като новият президент е опитен, рационален, миролюбив човек и сякаш са успели да установят контакт с щаба му.

Дори се твърди, че оттам е получено някакво потвърждение за добри намерения, изразено във факта, че Байдън все още няма да бърза да въведе суперсанкции срещу Русия, обявени от него по време на предизборната кампания.

Добре, ако е така. Но едно от основните правила за оцеляване казва: ако човек обещава да те убие, трябва да му вярваш на думата. Така че Русия все пак ще трябва да заеме отбранителна позиция или поне да се подготви за нея.

Независимо дали този слух е верен или не, новото американско правителство не предвещава нищо добро за нас. Демократическата партия официално обвини Москва за скандалното си поражение преди четири години. Само за част от нейното ръководство това се превърна в умишлен трик - всички останали искрено вярват в „руските хакери“ и в техния заговор с Тръмп.

Лично Байдън, като част от външнополитическия екип на Барак Обама, трябва да обвинява Русия за провалите на американците в Украйна (за загубата на Крим например), което той всъщност прави. Още по-лошото е, че този въпрос има болезнено лично измерение за бившия вицепрезидент, тъй като именно в Украйна бяха открити краищата на корупционните схеми с участието на сина му Хънтър Байдън, а след това и самият Джо.

Просто казано, демократите поемат властта, за да си отмъстят. От четири години те убеждават Америка, че Вашингтон е прекалено мек с Москва - необходимо е да се действа по-твърдо.

От свое име Байдън предложи такъв метод като „адски санкции“, но не навлиза в подробности. В същото време трябва да се очаква, че либералната администрация, за разлика от бруталния екип на Тръмп, ще намери общ език не само с Европа (тогава ще стане по-трудно да се играе на противоречията на Вашингтон и, например, Берлин), но и с Пекин, където Байдън е добре познат и уважаван.

Дори не искам да мисля за нови военни операции - разпространение на добро по света на крилата на бомбардировачи. Байдън е известен като ястреб от авантюрата на Джордж Буш в Ирак.

Но Русия няма да може да предотврати възцаряването на демократите, така че все пак ще трябва да работи с тях, търсейки нещо в новия президент на САЩ, което не е безнадеждно от гледна точка на собствените ѝ интереси.

Сега руско-американските отношения все още са в безизходица, след като станаха заложници на войната между демократите и Тръмп, а Байдън, за разлика от последния, ще бъде свободен в действията си и може да стигне до решението да обърне страницата, тъй като „с лошо“ с Москва не се получава.

Тогава Белият дом ще остане враждебен към нас в реториката, но няма да стигне до рязко влошаване и ще имаме точки за продуктивен контакт с него. За разлика от републиканците, демократите обичат международните споразумения за ограничаване на оръжията; те (и лично Байдън) протестираха срещу оттеглянето на САЩ, например от договорите за ПРО, “Отворено небе” и ракетите със среден обхват. Така че ние поне ще удължим СТАРТ-3, както искахме, тъй като подписването му се дължи на администрацията на Обама-Байдън.

Това ни напомня, че почти 78-годишният политик е позната фигура за руския елит, вече се е налагало да работим с него и няма да се налага да започваме от нулата.

Байдън прекарва 36 години в Сената, неколкократно е оглавявал комитета по международни отношения там и дори като вицепрезидент е наставник на Обама, неопитен във външните работи. За него е известно, че той е центрист, по силата на опита - прагматик и човек от старата школа, който сега се опитва да се адаптира към „прогресивните тенденции“. Това е по-скоро добро, отколкото лошо.

Проблемът е, че всичко това може да няма никакво значение, предвид възрастта и здравето на Байдън. Значителна част от неговите отговорности ще бъдат преразпределени в рамките на новата администрация и може само да се гадае за нейния състав и по-нататъшен преход на властта. Разпределението може да не се окаже най-ужасното за нас, но може да е такова, че по-лошо да няма как. Но нещо друго е очевидно: това, с което пристигането на Байдън е наистина добро за Русия. По-точно е лошо за Америка.

Демократите не успяха да спечелят по начина, по който искаха - напълно да победят „опасния“ и „непоносим“ Тръмп като вид електорално недоразумение. Въпреки безпрецедентната кампания за омраза, около 70 милиона американци гласуваха за все още действащия президент - и сега те трябва да прибегнат до фотофиниш.

В страната има значително повече привърженици на политиката на Тръмп, отколкото изглеждаше преди. И за много от тях Байдън ще бъде самозванец, който е присвоил чуждата победа на изборите, и независимо от това каква е била измамата, дали изобщо е имало такива и какви доказателства имат републиканците по този въпрос. Достатъчно е, че е имало добре известен мотив за фалшификациите - омразата към Тръмп.

В американския изборен механизъм е трудно да се „изкриви“ нещо отгоре, да се излеят гласове по заповед на Белия дом или Сената: всъщност в страната няма централизирана избирателна комисия - а организацията на процеса пада върху областните власти. Но на ниво местна инициатива, например, в квартал на голям ултралиберален град като Атланта, Детройт или славната машинация като във Филаделфия (там беше решен изходът от битката за ключовите колебливи щати), е лесно да си представим измама - все пак, няма да намерите републиканци там и със свещ да търсим.

Още през пролетта грабежите и погромите бяха оправдани от необходимостта за борба с расизма и лично с Тръмп. За сравнение, пълненето на бюлетините за Байдън не е престъпление или кражба. Това е свещена мисия и „лъжа в името на доброто“, за да (изберете на вкус): „се спре оранжевото чудовище“, „се спаси страната от фашисткия диктатор“ или „се направи гласа на черната общност по-доловим“.

Следователно, подозренията за машинации ще продължат да съществуват и ще разяждат като паразити авторитета на новото правителство. И самото то ще поеме Америка в състояние на безпрецедентна криза на политическата система и социалните отношения, когато едната страна не вярва на нищо и е готова да стигне до края.

Едва ли ще бъде възможно да се води само една война в съдилищата тук - новите бунтове на улицата изглеждат почти неизбежни. Сега има не само скандал - има и бунт. И страната, която е основният съперник на САЩ (според самия Байдън това е Русия), може само да се радва на това: нашият враг е ранен, отслабва, губи пъргавина и е принуден да харчи енергия за битки в собствената си глутница.

Вероятно няма да достигне до пълноценна революция. Но в епохата на медиите и социалните мрежи всичко това може да има далеч по-опустошителен ефект върху самодоволната американска нация, отколкото най-мръсните и скандални (досега) избори в страната през 1876 година.

Това до голяма степен е по вина на Тръмп - нито един президент в историята на САЩ не е отказал да напусне, след като изборите са приключили не в негова полза. Без значение как се отнасяте към този човек, сега неговите действия са разрушителен приятелски огън, те нанасят удари по собствената му държава и задълбочават и без това болезненото разделение на американското общество, доколкото е възможно.

Така той ще си осигури много по-лошо мястото в историята, отколкото наистина заслужава. Но това са проблемите на Тръмп и само на Тръмп, независимо от какво се ръководи сега - несправедливо потъпкана гордост или болезнено надутото его.

За Русия последиците от неговите действия ще бъдат компенсация за факта, че нейното протеже или дори агент е загубил президентството на САЩ. Не е лоша компенсация, тъй като агентът е фалшив, а политическата криза в Америка вече е реална.

Превод: В. Сергеев