Санкциите срещу Китай - гарантирано взаимно унищожение

/Поглед.инфо/ Америка провокира голям международен конфликт

Голям резонанс по света предизвика публикацията на 1 май в британския Financial Times ( FT ) на статията, озаглавена „ Китай проведе среща с банките, за да обсъдят защитата на активите от санкциите на САЩ “ (China meets banks to discuss protecting assets from US sanctions).

Изданието съобщава за проведената на 22 април среща в Китай. На нея присъстваха служители от Народната банка на Китай и Министерството на финансите на КНР. Китайските и някои чуждестранни банки, работещи в Китай, бяха поканени да участват в събитието. От чуждестранните банки беше спомената HSBC, най-голямата банка в Обединеното кралство по отношение на размера на активите и пазарната капитализация, която има дълга история на дейността си в Поднебесното царство.

Срещата беше пазена в тайна цяла седмица, докато накрая някои инсайдери на британския вестник разкриха редица подробности.

Основният въпрос, обсъден на срещата, бяха възможните санкции от Вашингтон и неговите съюзници срещу чуждестранните активи на Китай, преди всичко валутните му резерви. По аналогия с това как колективният Запад замрази валутните активи на Банката на Русия (това са международните резерви на Руската федерация) за над $300 млрд. Повдигнаха се въпроси за вероятността от подобни действия по отношение на валутните резерви на КНР и за начините за възможна ранна защита.

Тайван беше определен за главния детонатор на възможна санкционна война срещу Китай. Създава се впечатлението, че Америка умишлено провокира голям международен конфликт около Тайван, като доставя оръжия на острова за защита срещу континентален Китай.

Някои експерти, които се включиха в дискусията след публикацията на FT , предположиха, че Вашингтон дразни Пекин с откритата си подкрепа за Тайван, за да го провокира да нахлуе на острова и след това да замрази огромните валутни резерви на Китай.

Резервите са наистина гигантски. Според Държавната валутна администрация (SAFE ), към края на първото тримесечие на 2022 г. всички международни (златни) резерви на Китай възлизат на3.373.2 млрд. долара Ето основните компоненти на тези резерви (млрд. долара): чуждестранна валута - 3.188.0; монетарно злато - 121,6; специални права на тираж (СПТ) – 53,2; резервна позиция в МВФ - 10.5. Така че лъвският дял от всички резерви (94,5%) се пада на чуждестранната валута под формата на банкови депозити, пари в брой и ценни книжа, деноминирани в чуждестранна валута. Това, според МВФ е около една четвърт от всички валутни резерви на страните-членки на фонда. Япония е на второ място по валутни резерви, но изостава от Китай с около три пъти.

Китай не разкрива състава на своите резерви по видове валути и финансови инструменти, но всички експерти единодушно твърдят, че по-голямата част от китайските резерви са представени от ценни книжа на чуждестранни емитенти, а щатският долар преобладава сред валутите. Между другото, един ден през юли 2019 г., Държавната администрация за валутен обмен на Китай (SAFE) обяви , че в края на 2014 г. активите в щатски долари представляват 58% от общите резерви на Китай, спрямо 79% през 2005 г.

Статията на FT предоставя интересна информация, която отчасти разкрива състава на валутните резерви на Китай. Обикновено всички автори се позовават на данни от Министерството на финансите на САЩ, което цитира данни за дългосрочните американски съкровищни ценни книжа (облигации) като част от международните резерви на отделни страни, включително Китай.

В статията на FT стойността на такива ценни книжа в портфейла от валутни резерви на Китай в края на 1-во тримесечие на тази година е 1,064,5 милиарда долара. В статията обаче се казва, че всъщност портфейлът от американски ценни книжа в състава на китайските международни резервите надвишават един и половина пъти посочената сума.

Посочени са и други видове американски ценни книжа от този портфейл (в милиарди долара): дългосрочни облигации на федерални агенции - 202,7; корпоративни облигации - 20.6; акции на американски емитенти - 294,8; краткосрочни съкровищни книжа - 4.2. Общо ценни книжа - 522,3 милиарда долара в допълнение към дългосрочните облигации на САЩ.

И като цяло, като част от международните резерви на Китай, от всички ценни книжа с американски произход, се натрупва огромна сума в размер на 1,586,8 милиарда долара. Това се оказва 49,8% от всички валутни резерви на Китай.

И ако приемем, че Китай все още има резерви под формата на чуждестранна валута по депозити в чуждестранни банки в размер на няколкостотин милиарда долара, тогава най-вероятно делът на щатския долар в международните резерви е малко вероятно да е намалял в сравнение с този което беше обявен в средата на 2019 г. (58%).

Но да се върнем към закритата среща на банкерите в Китай. Паричните власти на Поднебесната империя зададоха на участниците в събитието въпрос относно възможните начини за защита срещу евентуално замразяване (или дори конфискация) на китайските валутни резерви. Този въпрос беше формулиран от Yi Huiman , председател на Китайската комисия за регулиране на ценните книжа (CSRC ), и Xiao Gang , оглавявавал CSRC от 2013 до 2016 г., които присъстваха на срещата.

Анонимен източник на вестника каза: „Никой на място не би могъл да намери добро решение на проблема... Банковата система на Китай не е готова да замрази своите доларови активи или да бъде изключена от системата за съобщения Swift, както направиха САЩ с Русия . FT се опита да разбере подробностите, като изпрати запитване до HSBC , но банката не отговори на запитването.

Съдейки по някои течове на информация, срещата оцени не само риска от замразяване на валутните резерви на Китай, но и вероятността от замразяване (или дори конфискация) на всякакви чуждестранни активи на Китай. Както и способността на Китай да отговори с контра-замразяване (и конфискации) на чуждестранни активи в китайската икономика.

Заплахата от замразяване и конфискация на китайските отвъдморски активи е много реална. За това може да се съди по продължилата повече от два месеца кампания за арести на чуждестранно имущество (включително финансови активи) на руски компании, банки и руски олигарси в Европа, САЩ, Канада, както и в офшорни юрисдикции.

Мащабът на възможните замразявания (арести, конфискации) на чуждестранни китайски активи не може да се сравни с мащаба на подобни санкции срещу чуждестранни руски активи. Ако се обърнем към статистическите таблици на международната инвестиционна позиция на Руската федерация и Китай, тогава първата част от тези таблици разкрива стойността и състава на чуждестранните активи на страната, формирани в резултат на износа на частен и държавен капитал.

Втората част разкрива стойността и състава на чуждестранните активи в икономиката на дадена страна, формирани в резултат от притока на чужд капитал. Разликата между стойността на националните активи в чужбина и на чуждестранните активи на страната се нарича нетна инвестиционна позиция.

В таблицата по-долу съм комбинирал данните за двете страни за по-лесно сравнение.

Международна инвестиционна позиция на Руската федерация и Китай (милиарди долара)

Източници: данни от Банката на Русия и Държавната парична администрация на Китай .

Както можете да видите, стойността на всички чуждестранни активи на Китай надвишава тази на Русия с 5,5 пъти. Включително преките инвестиции - 5.1 пъти; портфейлни инвестиции - 7,9 пъти; за другите инвестиции (кредити и заеми) - 5,5 пъти; за резервни активи (златни и валутни резерви) - 5,4 пъти.

Ако Китай води санкционната война „до последния патрон“ (т.е. контразамразяване и конфискация на чуждестранни активи в китайската икономика), борбата няма да приключи в полза на Китай. В крайна сметка, неговата нетна инвестиционна позиция надхвърля 2 трилиона долара. Китай ще може да замрази чуждестранни активи на стойност около 7 трилиона. долара, а колективният Запад – в размер на около 9 трлн. долара.

Дори ако Съединените щати и техните съюзници замразят или конфискуват само тази част от чуждестранните активи на Китай, които принадлежат към официалните валутни резерви на Китай, тогава по-нататъшната размяна на санкции вече няма да има никакъв смисъл. 

Експертите сравняват блокирането на китайските валутни резерви с натискането на бутона за изстрелване на ракета с ядрена бойна глава. След такова натискане вече няма да има победители. Това се разбира в Пекин, това се разбира и във Вашингтон. Разбирането обаче не гарантира, че Вашингтон няма да натисне бутона за блокиране на валутните резерви на Китай. 

Статията на FT , която споменахме, цитира коментар на Андрю Колиър , управляващ директор на Orient Capital Research в Хонг Конг. Той казва, че китайското правителство е правилно загрижено, „защото има много малко алтернативи и последствията [от финансовите санкции на САЩ] ще са катастрофални... За Съединените щати е трудно да наложат масивни санкции срещу Китай. Това ще бъде като взаимно гарантираното унищожение в ядрена война . "

Превод: ЕС

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?