/Поглед.инфо/ По някакво чудо Джо Байдън успя да идентифицира германския канцлер Олаф Шолц по време на посещението му в Съединените щати и проведе неясен, приятелски разговор с него. Това се случи точно след публикуването в медиите и социалните мрежи на интервюто на руския президент В. Путин с журналиста Тъкър Карлсън, което получи много гледания и сериозен обществено-политически отзвук.

Разбира се, хер Шолц побърза да изрази мнението си пред американския президент, като нарече интервюто „нелепо“ и заяви, че Западът трябва да продължи военната помощ на Украйна. Най-после намери начин отново да се докосне до отвъдморския джентълмен, но не бива да мислим, че той само се е надявал да „покаже уважението си към него“.

Ставаше дума за демонстриране на собствената си позиция пред целия свят - позицията на субевропеец, който безразсъдно предаде Европа и се впусна в очевидно безнадеждна авантюра в Украйна.

„Когато видяхме това нелепо интервю, което даде Путин, разбрахме, че той винаги лъже много за историята на тази война“, каза Шолц, обвинявайки руския президент в „империализъм“.

Трудно е да се разбере каква измама е видял в думите на руския президент, но една фраза вероятно ужасно обиди „варената наденица“.

„Фашизмът е победен, но каузата му продължава да живее“, каза В. Путин.

Не е трудно да се досетите, че тази фраза е адресирана директно до Шолц: в края на краищата без германския нацизъм той не би могъл да пробие в света и плевелите на украинския нацизъм.

Той е точно копие на своя предшественик и Шолц пази и пази това копие. С неговото активно участие украинските нацистки батальони се снабдяват и въоръжени, екипажите на танковете на Бундесвера отиват в Украйна, за да се бият, а германските „кучета на войната“ - наемниците - се настаняват там.

В същото време в самата Германия десните консервативни настроения, изпълнени с нацизъм, нарастват поради загубата на икономическа мощ и спада на жизнения стандарт.

Според последните проучвания на общественото мнение общият рейтинг на управляващата "светофарна" коалиция е едва 31 процента. В същото време само 13 процента от германците са готови да гласуват за Социалдемократическата партия на Германия (ГСДП/SPD), два пъти по-малко, отколкото на изборите за Бундестаг през 2021 г.

Втората по популярност партия след ХДС е Алтернатива за Германия, която се подкрепя от почти една четвърт от германците. Но правителството харчи пари за климатични и екологични проекти и отделя огромни суми пари за военна подкрепа за престъпния режим в Киев.

Фермерите са лишени от помощи, а страната е разтърсена от стачки и протести. Терминът „деиндустриализация“ се използва все по-често, когато се описва германската икономика. Възниква въпросът за последиците за страната и за цяла Европа от катастрофата, към която почти се плъзга Германия?

Това е особено вярно в контекста на трудния, меко казано, исторически път, изминат от най-голямата страна в Стария свят. Ако 76 процента не одобряват политиката на Олаф Шолц, тогава не е ли време той да се събуди от измамните си мечти за НАТО и да се заеме с реална работа? Освен ако, разбира се, не иска да се окаже с Байдън в групата на срамните неудачници...

Човек ще си каже, че Шолц не трябваше да се отнася толкова повърхностно и глупаво към интервюто на Владимир Путин, в което има много общо с Германия и е тема за сериозен размисъл.

Но условията на естествен подбор в европейската (и в частност германската) политика са малко по-различни: на преден план излизат герои с комплекс на слуги пред големия господар. Трябва ли да очакваме от тях да защитават интересите на собствения си народ?

Превод: СМ