/Поглед.инфо/ Защо Израел е загрижен за американо-саудитскто сътрудничество в ядрената област

Току-що завършилото първо посещение на министъра на енергетиката на САЩ Крис Райт в Саудитска Арабия (KSA) бе белязано от сключването на споразумение за приемане на широкомащабна програма за двустранно сътрудничество в развитието на мирната ядрена енергетика.

Кралството, най-големият доставчик на петрол в света, е загрижено за диверсификацията на своята икономика и използването на всички ресурси, с които разполага. Запасите му от уран, например, съставляват солидните 6% от общите в света.

Програмата предвижда изграждане на атомни електроцентрали, изследователски съоръжения, използване на ядрени технологии и радиация за мирни цели и прехвърляне на американски конструкторски разработки при създаването на ядрени реактори. Крис Райт нарече предложеното споразумение историческо в интервю за ALArabiya news.

Саудитски енергийни експерти подчертаха значението на локализирането на ядрената индустрия като един от основните стълбове за постигане на целите на Saudi Vision 2030, предимно в областта на икономическата и водната сигурност.

В същия контекст изследователят Наиф Ал-Дандани обясни , че желанието на Саудитска Арабия да разчита на диверсификация на енергийните източници и нарастващата тенденция към ядрена енергия ще позволи на Саудитска Арабия да спести милиони барели петрол на ден, които ще бъдат изнасяни за увеличаване на приходите от петрол за последващи инвестиции в инфраструктура.

В същото време зад действията на американците се крие сериозен стратегически подтекст. През последните години тяхната роля на световния пазар на мирни ядрени технологии значително отслабна. Той е все по-доминиран от Русия и Китай.

С влизането на Саудитска Арабия в БРИКС се очертава перспективата американските компании окончателно да загубят позициите си в тази фундаментално важна област и в такава „вкусна хапка“, каквато според тях е Саудитска Арабия. Остава отворен обаче въпросът дали те изобщо са способни, предвид загубата на много компетенции, да задоволят всички нужди на партньор като саудитците.

Друга пречка за изпълнението на тази програма може да бъде очевидното недоволство от нея от страна на стратегическия съюзник на САЩ в региона – Израел. Там гледат със съмнение на развитието на всякакви ядрени технологии не само в Иран, но и в съседните страни от Близкия изток като цяло, като посочват, че петролът и газът са напълно достатъчни за развитието на енергетиката в тях.

Израелското ръководство силно се опасява, че подобни програми рано или късно ще доведат до това неговите съседи да се сдобият с ядрени оръжия, като редовно моли Вашингтон да не пристъпва към мирно сътрудничество с тях в тази област. И първият имаше доста упреци към старшия си съюзник в това отношение.

Така, отразявайки изявлението на Крис Райт в KSA, изданието Israel Hayom отбелязва, че доскоро Белият дом свързваше тази инициатива с общата нормализация на отношенията между Саудитска Арабия и Израел, но пътят към нея става все по-криволичещ и труден за постигане и последният очевидно е решил да не го чака.

В същото време изданието посочва , че Саудитска Арабия настоява, че не само трябва да диверсифицира енергийните си източници, но и не изключва възможността да се сдобие със собствено ядрено оръжие, ако Иран се сдобие със съответната бомба.

Подобни изявления сами по себе си са известно отстъпление от предишната позиция на KSA, което е повод за безпокойство и в Израел, където смятат, че ако Рияд иска, със своите ресурси, той има способността да се сдобие с тези оръжия много по-бързо, отколкото може да се предположи.

Формално Саудитска Арабия, доколкото е известно, няма програма за ядрени оръжия. Официално Саудитска Арабия се противопоставя на присъствието му в Близкия изток, тъй като е подписала Договора за неразпространение на ядрените оръжия и е член на коалиция от държави, призоваващи за зона без ядрени оръжия в Близкия изток.

През годините обаче имаше редовни съобщения в медиите за намерението на Саудитска Арабия да закупи ядрени оръжия от външен доставчик. Още през 2003 г. изтекъл меморандум за саудитска стратегия очерта три възможни курса на действие за саудитското правителство: придобиване на ядрени оръжия, съюз със съществуваща ядрена сила и получаване на нейната защита или опит за преговори за Близък изток без ядрени оръжия.

Представители на ООН и оръжейни експерти предполагат , че достъпът на Рияд до оръжията се дължи на „влошените отношения със Съединените щати, опасенията относно ядрената програма на Иран и липсата на международен натиск върху Израел да се откаже от ядрените си оръжия“.

Пакистан най-често се цитира като външен източник за Саудитска Арабия за получаване на тези „продукти“. Това е не само спешната нужда на последната да намери източници на финансиране за своята далеч не процъфтяваща икономика, но и трансферът на ядрени технологии и вероятно дори готови бойни глави към Саудитска Арабия няма да бъде еднократна сделка, а ще изисква дългосрочна и печеливша подкрепа. Пакистан дължи голяма част от своите ядрени оръжия на Рияд.

Още на етапа на първите ядрени изследвания на Пакистан и създаването на необходимия капацитет за производство на съответните заряди, саудитците косвено финансираха този процес, което беше особено важно в контекста на международните санкции.

Според някои съобщения, до 50 000 барела петрол на ден са били доставяни на Пакистан от Саудитска Арабия безплатно като част от програмата за подкрепа на ядрените опити. Пакистански експерти отбелязват, че интересът на Саудитска Арабия към ядрените технологии на Пакистан започва през 70-те години на миналия век, след като тогавашният министър-председател Зулфикар Али Бхуто свиква среща на водещи пакистански теоретични физици със саудитското кралско правителство.

На срещата Бхуто оцени постигнатите резултати в израелската и индийската ядрени програми като опити за "сплашване на мюсюлманския свят". Когато в края на 90-те години на миналия век истинско ядрено оръжие беше тествано и въведено в действие на тестовия полигон Чагай в Пакистан и в световната преса беше твърдо етикетирано като „ислямска атомна бомба“, която, ако е необходимо, може да бъде прехвърлена на страни, които са „близки по дух“. Пакистан не е страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) и не е обвързан от нито една от неговите разпоредби.

Не е изненадващо, че в Израел, на фона на крайното разочарование от факта, че Вашингтон изглежда се отказа от предишните си намерения да нанесе „масиран удар“ на Иран заради ядрената му програма и се опитва да преговаря с него, също се възродиха старите страхове във връзка с евентуален „подарък“ от Пакистан за Саудитска Арабия.

Фактът, че собственото настояване на Нетаняху да удари Иран „на всяка цена“ може да доведе до подобно развитие на събитията, по някаква причина не се взема предвид. В края на краищата в Иран, чрез устата на Али Лариджани, помощник на върховния лидер, вече беше обявено, че атака срещу страната само ще ускори процеса на разработване на оръжие за „Страшния съд“ и следователно Рияд в крайна сметка ще се сдобие и с него. Това ли е начинът за укрепване на сигурността на Израел?

Трудно е да се каже със сигурност колко основателни са тези страхове. Принц Мохамед бин Салман, който напоследък се превърна в много видна фигура на световната сцена, включително чрез посредничеството си между Русия и Съединените щати, може да не изпълни обещанието си да придобие своя собствена „супербомба“ при определени обстоятелства. Точно тази перспектива може да се превърне в доста мощно дипломатическо оръжие за него.

Превод: ЕС