/Поглед.инфо/ Спешното изтегляне на американците от Афганистан в много отношения прилича на бягството им от Сайгон през 1975 г., с изключение на един момент: сега Щатите не бързат да прибират със себе си лоялните си местни кадри. Вашингтон вижда страните от Централна Азия като убежище за хиляди афганистанци. И освен това се предлага Таджикистан да стане база за разузнавателни операции на САЩ в Афганистан, окупиран от талибаните. Ще се съгласи ли на това държавата-членка на ОДКБ?

САЩ поискаха от Таджикистан, Казахстан и Узбекистан да настанят временно около 9 хиляди афганистански граждани на своя територия - това са хора, които активно помагаха на американците и сега се страхуват от отмъщението на талибаните. Искането идва лично от ръководителя на Белия дом Джо Байдън, съобщи “Блумбърг” в петък, позовавайки се на източници. Освен това Вашингтон обсъжда възможността за провеждане на разузнавателни операции от териториите на Таджикистан и Узбекистан, а страните вече водят преговори за подробностите по съответното споразумение, твърди изданието.

Узбекското външно министерство нито потвърждава, нито отрича това съобщение. Що се отнася до Таджикистан, външният му министър Сироджидин Мухридин всъщност пристигна ден по-рано на посещение във Вашингтон, където проведе преговори с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Дипломатите са обсъдили ситуацията в Афганистан - освен това действително е спомената работата на специалните служби, което косвено потвърждава думите на източници на “Блумбърг”„Участниците потвърдиха ангажимента на своите страни да се противопоставят съвместно на заплахите за сигурността в региона, да си сътрудничат в усилията за борба с тероризма и да подобрят професионализма на службите за сигурност“, се казва в официалното изявление.

На свой ред Москва също следи отблизо промените, които се случват в Афганистан. В петък секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев проведе разговори със съветника по национална сигурност на афганистанския президент Хамдула Мохиб. Темата на дискусията е била ситуацията в страната на фона на изтеглянето на западните войски.

В петък американските сили и техните съюзници напълно изоставиха основната си база, летището “Баграм”, разположено на 60 километра северозападно от Кабул. Това съобщава “Ройтерс”, позовавайки се на източници от Пентагона. Между другото, по време на афганистанската война от 1979-89 г. там се намираше основната база на съветските ВВС. След затварянето на база “Баграм” в страната ще останат само около хиляда американски войници, които ще пазят летището в Кабул и американското посолство. В близко бъдеще броят им може да спадне до 650, съобщиха източници за “Асошиейтед Прес”.

Докато американските нашественици си тръгват, талибаните се реваншират , окупирайки нови територии всеки ден. В петък ръководителят на Върховния съвет за национално помирение, сформиран от властите Абдула Абдула, заяви, че преговорите между правителството на Кабул и талибаните не дават резултат. Но талибаните засилват темповете на настъпателните операции, призна Абдула.

Според американските разузнавателни служби проамериканският режим на президента Ашраф Гани може да загуби контрол над страната в рамките на шест месеца. Талибаните вече са завзели редица ключови области в този регион и са достигнали границата с Таджикистан и Узбекистан.

Защо "зелената карта" не грее афганистанците

Хиляди афганистанци, верни на САЩ, отчаяно се опитват да напуснат родината си, пише вестник “Ю-Ес-Ей Тудей”. Хората се страхуват, че след завръщането на власт талибаните ще се разправят с тях.

„Ще ни убият. Ще видите трупове на всяка улица“, казва Омид Махмуди, който три години работи като преводач и културен съветник за американския контингент. Ситуацията може да се сравни с изтеглянето на американците от Южен Виетнам през 1975 г. или със случилото се в Ирак през 2011 г. - по време на изтеглянето на основната група американски войски. Но има важна разлика - лоялните на САЩ виетнамци и иракчани можеха да избягат от Сайгон и Багдад отвъд океана.

През 1975 г., след падането на Сайгон, тогавашният президент на САЩ Джералд Форд подписва Закона за миграцията, според който над 100 хиляди бежанци от Виетнам, както и от Лаос и Камбоджа, имат право да влязат в САЩ. През 1979 г. президентът Джими Картър удвоява квотата на бежанците от Виетнам и други страни от Индокитай, от 7000 на 14000 на месец. Повечето виетнамски мигранти веднага получават зелена карта - разрешение за пребиваване. Броят на иракчаните, натурализирани в Америка, е много по-малък, но е известно, че САЩ всяка година приема 2500 бежанци от тази страна.

В случая с Афганистан ситуацията е различна. Както “Ню Йорк Таймс” писа по-рано, Вашингтон не гарантира издаването на визи на проамерикански афганистанци и е готов само да им помогне да се преместят в Централна Азия.

„Говорим за няколко десетки хиляди хора. В това отношение САЩ са изправени пред редица проблеми. Първо, такъв ход ще бъде недвусмислен сигнал за предаване на оръжие за сегашните сили за сигурност в Афганистан, сформирани под ръководството на Вашингтон. На второ място, огромен наплив от афганистански бежанци ще предизвика сериозен скандал в самите САЩ “, обясни американистът Дмитрий Дробницки.

"Ако има допълнителен натиск върху американската миграционна система, при което конгресмените биха могли да зададат въпроса: “Какво, нима загубихме афганистанската кампания, както и виетнамската? " В допълнение, Републиканската партия като цяло се отнася към пристигането в страната на хора от различна цивилизация”, посочи американистът.

Тези фактори принудиха Белия дом да търси други начини да спаси афганистанците, лоялни на САЩ - да ги разположи в Централна Азия, каза Дробницки. Подобна идея обаче не може да не предизвика тревога в Москва, отбеляза той, - в края на краищата хиляди хора, свикнали да държат оръжие в ръцете си, ще се появят на територията на съседни на Русия държави. „От гледна точка на американските бюрократи това решение изглежда елегантно, но това, което ще се случи в крайна сметка, ще бъде главоболие за Москва“, каза специалистът по САЩ.

През последните дни войници от афганистанската правителствена армия вече няколко пъти са били принуждавани да преминават бившата съветска граница, бягайки от настъпващите талибани. На 22 юни над 130 афганистански войници избягаха в Таджикистан след битка с талибаните. На 23 юни над петдесет афганистански граничари и опълченци преминаха узбекската граница. На 27 юни друга група от 17 военнослужещи премина границата с Таджикистан.

ЦРУ иска да се утвърди под крилото на ОДКБ

Алексей Леонков, редактор на списание "Арсенал на отечеството", подчертава, че талибаните вече контролират повече от половината територия на Афганистан. „В Душанбе вече заговориха за готовността си да приемат определен брой бежанци, осъзнавайки, че съдбата на тези хора е незавидна. Вкъщи те могат да бъдат подложени на репресии - до смъртното наказание “, каза Леонков.

Експертът в докладите е разтревожен от друг момент - предложението на американците да проведат разузнаване от територията на бившите републики на СССР, включително от Таджикистан и Казахстан, които заедно с Русия са членове на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). „Русия и страните от ОДКС недвусмислено решиха, че на тяхна територия не трябва да има нищо американско: нито бази, нито временни станции, нито летища за безпилотни разузнавателни самолети“, припомни Леонков. “Блумбърг” може да има известна информация, но по-скоро това е пожелателно мислене. ОДКС все още не е взела решение да допусне американски военни части да наблюдават територията на Афганистан. "

Ренат Шафиков, бивш офицер от специалните сили на ГРУ и ветеран от войната в Афганистан, не изключва базите на Пентагона наистина да се върнат в Узбекистан, който не е част от ОДКС. „За САЩ ОДКС е противотежест. Убеден съм, че американците няма да се откажат от опитите си да разположат бази и в Таджикистан и Киргизстан, те са заинтересовани да останат в региона “, каза ветеранът от ГРУ. Той припомни, че в началото на 2000-те, когато американските войски тъкмо влязоха в Афганистан, Узбекистан и Киргизстан се съгласиха да бъдат домакини на базите на Пентагона.

В същото време експертът е убеден, че талибаните „никога няма да се преместят на територията на Узбекистан или Таджикистан, тъй като те се интересуват само от властта в самия Афганистан“. Следователно, смята Шафиков, за САЩ настъплението на талибаните е само оправдание за завръщане в Централна Азия, където те искат да затвърдят своето господство.

Междувременно Байдън се опита лично да разсее слуховете, че изтеглянето на САЩ от Афганистан се превръща в бягство. "Ние се движим точно по график, ние сме на мястото, където очаквахме да бъдем", каза президентът. Собственикът на Белия дом отказа да отговори директно на въпроса дали правителството на Афганистан има опасност да падне.

„Вижте, ние водим тази война от 20 години. 20 години. Срещнах се с ръководството на Афганистан тук, в Белия дом, в Овалния кабинет. Вярвам, че те имат потенциала да устоят”, каза Байдън, позовавайки се на неотдавнашните си разговори с Ашраф Гани и Абдула Абдула. Байдън обаче призна, че ще трябва да проведат "още преговори" с талибаните. И неговият прессекретар Джен Псаки поясни: изтеглянето на войските от Афганистан трябва да приключи до края на август.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели