/Поглед.инфо/ Глобалната индустрия на микросхеми преживява най-тежката криза през последните години. Недостигът на полупроводникови продукти на световния пазар заплашва с многомилиардни загуби за всички индустрии, които се нуждаят от чипове, и съответно страните, в които такива индустрии играят значителна роля.

Кризата предизвика виртуална среща на тема "Полупроводници и устойчивост на веригата за доставки", която американската администрация проведе на 12 април с ръководството на 20 компании, включително “Гугъл”, “Алфабет”, “Дженерал Моторс”, “Самсунг” , “Дел”, и “Интел”. На срещата присъстваха съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан, председателят на Националния икономически съвет Брайън Дийз и министърът на търговията Джина Раймондо.

През февруари президентът на САЩ Байдън подписа директива за изследване на веригите за доставка и производство, които преминават през страни, които могат да "станат неприятелски или нестабилни". Експертите наричат една от целите на директивата опит на САЩ да определят до каква степен американската икономика и военно-индустриалният комплекс зависят от китайските продукти.

Сега САЩ преминаха от санкции срещу отделни китайски компании, използващи чипове (“Хуавей”), към санкции срещу разработчици и производители на чипове. Тези усилия са част от стратегията на САЩ за ограничаване на Китай.

Недостигът на полупроводникови чипове вече забави редица индустрии от автомобилната до авиационната и се превърна в важен фактор за бавното възстановяване на световната икономика. Например “Епъл” заяви, че производството на новия “АйФон-12” се ограничава от недостиг на компоненти, произведени от “Куалком” (САЩ).

Посочени са две причини за кризата в производството на микросхеми. Първо, съживяването на световната икономика към края на 2020 г. предизвика нарастване на поръчките за производство на електроника в началото на 2021 г. Второ, китайските компании засилиха глобалните покупки на чипове миналата година, най-вече ТСМЦ, най-големият тайвански производител на полупроводници в света, за да натрупат акции на фона на американските санкции срещу компании като “Хуавей”. “Епъл” последва примера. Освен това американските санкции срещу най-големия китайски производител на чипове, СМИК, влошиха ситуацията, пренасочвайки още повече търсенето към тайванските производители, които се борят да се справят с поръчките.

Възползвайки се от кризата, администрацията на Байдън се стреми да запази лидерството на САЩ в полупроводниковата индустрия, за което, първо, ревизира веригите за доставки на електронни продукти в САЩ, включително доставката на полупроводници, и второ, опитвайки се да прекъсне производството на полупроводници в КНР от глобалната верига на доставки. Всъщност американците се опитват да организират антикитайски съюз в полупроводниковата индустрия. Особени надежди се възлагат на Япония, която разполага с най-добрата технология в света за производство на полупроводникови материали. САЩ вероятно ще се опитат да принудят Япония да спазва правилата си за контрол на износа срещу Китай.

Тези мерки могат да доведат до още по-голяма криза в индустрията. Особеността на полупроводниковата индустрия е, че тя изисква много големи средства за научноизследователска и развойна дейност, което се отплаща само при мащабно производство и големи продажби. „Без Китай, който представлява около 30% от глобалния пазар на електронни компоненти, американските и японските компании ще имат затруднения“, пише “Глобал Таймс”. През 2020 г. вносът на интегрални схеми в Китай възлиза на 350 млрд. долара, което е с 14,6% повече в сравнение с 2019 г.

Шен Минхуей, изследовател от Китайската академия за социални науки, смята, че икономиите от мащаба и в същото време изключват китайския пазар и китайските производители от веригата за доставки няма да сработят. За целта правителството на САЩ ще трябва да приложи принудителни мерки, като пълна забрана за износ на микросхеми.

Американците предприеха атака срещу полупроводниковата индустрия в Китай със санкции срещу производителите на суперкомпютри. На 9 април администрацията на Байдън включи в черния списък на компаниите, за които се твърди, че имат връзки с китайските военни, китайската информационна технология „Тиендзин Фитиум“ и 6 други китайски структури. В резултат ТСМЦ прекрати сътрудничеството с тях. Благодарение на тези компании към ноември 2020 г. Китай заема 214 места сред 500-те позиции в класацията на най-мощните суперкомпютри в света (42,8%). Китай е следван от САЩ (113 места, или 22,6%); по отношение на общата производителност обаче китайските суперкомпютри са малко по-слаби от САЩ - 23,3% от класацията срещу съответно 27,5%. Русия с двата си суперкомпютъра е на 21-во място в тази класация.

КНР е не само най-големият потребител на микросхеми, но също така ги доставя в значителни количества на световния пазар, като се движи нагоре по веригата на добавената стойност. Още през 2017 г. властите на КНР, предвиждайки завой на Съединените щати към антикитайски курс, рязко ускориха научноизследователската и развойна дейност в тази индустрия, като се съсредоточиха върху постигането на независимост в производството на средства за производство на интегрални схеми съгласно съвременни технологични стандарти (7 и 5 нанометра).

Прозорливостта беше оправдана и разстоянието между Китай и лидерите в индустрията беше намалена до минимум. През 2020 г. холандското правителство, под силен натиск от администрацията на Тръмп, отказа да продаде машини за литографски печат, базирани на усъвършенствана екстремна ултравиолетова литография на Китай. Холандският АСМЛ е единствената компания в света, която произвежда подобно оборудване. Впрочем руските учени са допринесли значително за създаването на тази технология. Някои от тях все още работят на ръководни позиции в средния мениджмънт на тази компания.

Най-важното е, че санкциите не изненадаха КНР. Най-големият китайски производител на чипове СМИК е овладял 14-нанометровото производство на чипове през 2019 г. и наскоро направи пробив в 7-нанометровия процес.

Китайският опит е ценен и за Русия, където е разработена Стратегията за развитие на електронната индустрия до 2030 г. и е усвоено производството на интегрирани микросхеми по 65-нанометровата технология. Въпреки това, повечето от руските компоненти все още трябва да се доставят в чужбина. Във военния сегмент делът на микросхемите родно производство е около 85%, в цивилния - 30%. На световния пазар делът на руските микросхеми достига едва 1%.

В съвременните международни условия самостоятелността в областта на микроелектрониката се превръща в безспорен избор за Русия.

Превод: В. Сергеев