/Поглед.инфо/ Тридесет години след края на Студената война, НАТО се изправя пред заплаха от потенциално екзистенциална природа. И не, не е предполагаема руска инвазия на Западна Европа. Става въпрос за братоубийствена война между собствените му членове - Гърция и Турция. И преди немислимото да се случи, Съединените щати трябва да преоценят бъдещето и ролята на НАТО.

Турция и Гърция имат история на антагонистични отношения. Откакто стават членки на НАТО през 1952-ра, два пъти са били на ръба на война една срещу друга.

Първият път е през 1974, когато гръцката военна хунта заплашва да присъедини цял Кипър към Гърция, а турските въоръжени сили нахлуват в северната част на острова. Оттогава на острова има напрегнато противопоставяне и разделение.

Вторият път е през 1996-та заради спор в Егейско море. Това, което изглежда като тривиален спор, започва заради операция за извличането на гръцки кораб, който засяда до турския бряг. Случаят почти ескалира до пълномащабна война между двете страни заради противоречащи си претенции за суверенитет.

Конфликтът е избегнат, но напрежението и емоциите никога не са охладени. С откриването на залежи на природен газ из Източното Средиземноморие обаче, залогът за това коя страна да е суверен на тези скали стигна до много по-голямо ниво.

Засега Турция заема по-твърдата позиция, оценявайки националните си интереси над общите интереси на НАТО.

Турският вицепрезидент Фуат Октай заяви в интервю, че ако Гърция се опитва "да разшири териториалните си води и това не е повод за война, то кое е?"

Но Анкара се сблъсква не само с Гърция.

Отношенията между Турция и Франция продължават да се влошават заради недоволството на Париж относно намесата на Анкара срещу френските интереси в Либия.

Германският външен министър Хайко Маас предупреди Гърция и Турция, че се движат "все по-близо и близо до бездната", както и че ако двете не си разрешат споровете, то в даден момент "една искра, колкото и малка да е, може да доведе до катастрофа".

Междувременно, както Ник Скуайърс писа в Christian Science Monitor:

"Франция и Обединените арабски емирства изпратиха самолетоносач и кораби, за да подкрепят Гърция, докато Кипър, Израел и Египет също имат залог при възможността да има въглеводороди в източното Средиземноморие".

Ако си мислите, че това не звучат като действията на близки съюзници, то да, прави сте. Всичко звучи като все по-нарастващо доказателство, че Алиансът не успява да се нагоди спрямо времето.

Студената война, която съществуваше през 1952 г., когато Турция и Гърция влизат в НАТО беше случай на относително свободни нации, които оставят настрана различията си заради колективното си добро и за да балансират силата на Съветския съюз. Но този свят приключи с разпада на СССР.

Вместо да признаят променените глобални условия и да настроят НАТО според тях, западните страни се придържат към миналото и се опитват да яздят до безкрай статуквото в едно статично бъдеще.

Ако не действаме скоро, нашето нежелание да приемем реалността ще ни струва много повече, отколкото просто загубата на съюзна структура.

Всеки президент от Трумън до Тръмп съвсем разбираемо се оплаква, че европейските членки на НАТО не плащат достатъчно за сигурността си, което е допълнително бреме за Америка.

Но проблемът вече не е само да се накарат европейците "да плащат повече", а и в потенциалната братоубийствена война между Турция и Гърция, която се разкрива на хоризонта. Заради това трябва ключова реформа и промяна.

Първата стъпка в този процес за Съединените щати трябва да е преходът от фронтова защита на натовските страни към поддържаща роля.

През 50-те европейските демокрации са бедни и отчаяни. Вече не. Германия например е четвъртата най-голяма икономика на света. Тя е повече от финансово годна да подсигури собствената си защита.

Американските войници междувременно могат да бъдат предислоцирани в родните бази, където да се фокусират върху защита на американските граници и глобални интереси.

Всяка военнополитическа съюзна система, в която влизат Съединените щати трябва да включва реципрочни ползи за всички страни и да води до засилване на американските защити.

Не трябва да има едностранност, при която Америка подсигурява по-голямата част от ползите за други страни и се изправя пред повечето рискове от нова война, особено ако интересите й иначе не биха били заплашвани.

Американските политици в продължение на десетилетия не бяха способни дори да обмислят промяна в структурата на НАТО. Ако страната не успее да действа рационално сега обаче, тогава цената може да бъде самоунищожение на Алианса , когато членовете му почнат да се стрелят едни други, принуждавайки останалите да заемат позиция.

Това ще бъде най-лошият момент за решаване на проблема и много по-лош за американските интереси.

Ето защо, точно сега е времето да се действа, за да се избегне катастрофата!


Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели