/Поглед.инфо/ Петгодишното удължаване на START III е само отсрочка, за да се намерят нови пътища за контрола на въоръженията, пишат в статията си за Politico Юджийн Румер и Ричард Соколски, директор и старши научен сътрудник на Руско-Евразийската програма на Фондация Карнеги. В същото време бъдещето на руско-американските отношения, според експертите, не е в договорите, а в „сдържаността и тихите взаимни отстъпки“.

Удължаването на Договора между САЩ и Русия за мерките за допълнително намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (START III) позволи на общността за контрол на оръжията да си въздъхне с облекчение за още пет години. Както пишат директорът на руско-евразийската програма на фондация Карнеги Юджийн Румер и старши изследователят във Фондацията Ричард Соколски в „Политико“, в противен случай няма да остане нищо, което да ограничава размера на стратегическите арсенали на двете страни.

Въпреки това, както отбелязват наблюдателите на публикацията, веднага след изтичането на СТАРТ III след пет години, той няма да бъде заменен с нито едно двустранно споразумение. В същото време са необходими нови споразумения не само за решаване на проблема с паритета между конкуриращите се страни, но и за управление на нови технологии, които обещават да бъдат много по-дестабилизиращи от простото превъзходство на една от страните по брой ядрени бойни глави или ракети.

Първото нещо, което може да попречи на сключването на всеки нов договор, колкото и да е необходим, е политиката. По този начин START III беше удължен в съответствие с разпоредбите на договора. Всеки нов документ обаче трябва да бъде одобрен от американския сенат с мнозинство от две трети. По този начин 17 републиканци трябва да го подкрепят, при условие че всички демократи гласуват за нов договор, който в никакъв случай не е гарантиран.

Съществуват обаче и други причини, които могат да попречат на сключването на ново споразумение. По-специално, през 2019 г. Съединените щати се оттеглиха от Договора за ликвидиране на ракети със среден и по-малък обсег (Договор INF), който предвиждаше елиминиране на ракетите с обсег до 5500 км. Още през 2014 г. Вашингтон и неговите съюзници в НАТО обвиниха Москва в нарушаване на договора.

Въпреки факта, че Русия отрече всички обвинения срещу себе си, експертите наричат въпроса „отворен“: имаше ли нарушения? Ако Москва наистина не е изпълнила задълженията си, Вашингтон няма защо да подпише друго споразумение, чиито условия също могат да бъдат пренебрегнати. Ако САЩ и техните съюзници грешат в заключенията си, Белият дом трябва сериозно да проучи въпроса как следи за изпълнението на договорите, преди да подпише нов.

Въпреки че Русия не е била обвинявана за нарушаване на СНВ III, е малко вероятно Сенатът да ратифицира новия договор, докато договорът за INF не бъде уреден. Друг препъни камък може да бъде нарушението от Русия на Конвенцията за химическото оръжие. По-специално, според експерти, Организацията за забрана на химическото оръжие е потвърдила два случая на употреба на отровното вещество Novichok: срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал през 2018 г. и блогъра Алексей Навални през 2020 г. Въпреки че Кремъл отново отрече обвиненията срещу себе си, всяко ново споразумение ще трябва да разреши различията.

Освен това съществуващата руско-американска система за стратегически контрол над въоръженията не е в състояние да ограничи надпреварата във въоръжаването в най-опасните райони. И така, в договорите говорим за количеството, а не за качеството на оръжията. В същото време и двете страни се стремят да създадат високо прецизни оръжия и да развият кибернетичен потенциал и изкуствен интелект.

В тази връзка експертите предлагат на Белия дом да използва концепцията за възпиране по въпроса за контрола на оръжията. По-специално, наблюдателите на Politico припомнят кубинската ракетна криза, когато "сдържаността и тихите взаимни отстъпки" изиграха решаващата роля, а не договорите.

По този начин експертите предлагат на Съединените щати да се въздържат от разполагане на нови наземни ракети в Европа, които биха могли да достигнат цели в Русия дори след изтичането на СТАРТ III. Същевременно има и други едностранни стъпки, които САЩ биха могли да обмислят. Ако Русия отвърне със същото, това може да се превърне в стъпка към нова рамка за управление на надпреварата във въоръжаването, но ако не, такива стъпки могат да бъдат изоставени по всяко време.

Удължаването на договора за мерки за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия за още пет години е отлагане, предназначено за търсенето на нови начини за контрол на оръжията. В статия за Politico Румер и Соколски съветват страните да се възползват от това време, за да „започнат диалог за различията си и да мислят смело и креативно извън установената рамка“ под формата на процес на преговори за нов договор, който няма съмнение, се изправя пред препятствия ...

Превод: ЕС