/Поглед.инфо/ Станислав Тарасов: В Закавказието всичко едва започва
След преговорите с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг президентът на Азербайджан Илхам Алиев направи интригуващо изявление относно отношенията с Армения. Според него „сега сме много близо до пробив“. В същото време той посочи неотдавнашната среща на външните министри в Берлин, както и преговорите между вицепремиерите на Азербайджан и Армения по въпроса за делимитацията на границата. Това създаде интригуваща ситуация и възникнаха много въпроси.
Първо за интригата. Факт е, че по-рано Баку, на ниво изявления на Министерството на външните работи, заяви, че прехвърлянето от страна на Франция, членка на НАТО, на военна техника на Армения „служи за укрепване на нейния военен потенциал и за разрушителни дейности в региона“. и че „Франция има сбъркани интереси в региона“.
Между другото, по подобен сценарий се развива сътрудничеството на Армения с друга членка на НАТО – Гърция. Затова се очакваше Алиев да повдигне този въпрос по време на преговорите със Столтенберг. Но това не се случи, поне не и в публичното пространство.
В тази връзка експертът от Баку Илгар Хюсейнов смята, че „Баку се насочва към „задълбочаване на партньорското взаимодействие с Армения във формата на евроатлантическите структури“. По негово мнение, сега се създават предпоставки за това: Азербайджан отдавна е в тесен военно-политически съюз с такъв член на НАТО като Турция.
Сега алиансът се установява в Армения. Освен това, според Хюсейнов, „оптималната ситуация за НАТО може да бъде ситуация, при която алиансът включва и трите държави от Южен Кавказ във военно-политическата си структура“.
Сега за въпросите. В предложения контекст съгласието на Баку да води диалог с Ереван на западните платформи изглежда като обмислена стъпка. Вярно, по-рано Алиев и арменският премиер Никол Пашинян проведоха няколко срещи на западни платформи, обсъждайки проекта за мирно споразумение.
В същото време арменската страна уверява, че „архитектурата и принципите на документа вече са съгласувани“. Но ходът на събитията в региона отдавна надхвърли границите на изключително отношенията между двете страни, тъй като паралелно с това стартира процесът на създаване на система за сигурност с участието на нови играчи.
Освен това Брюксел започна да размахва моркова за членство в ЕС пред Ереван. Следователно в политиката на Азербайджан и Армения започва да се проследява обща логика на отдалечаване от Русия под прикритието на така наречената многовекторност.
В тази връзка може да се предположи модернизиране на мотивацията в действията на Азербайджан, който играе на обострянията в граничните зони, което от своя страна се пренасочва от Армения като обвинения към Русия. Сега Алиев, както смята арменският политолог Тигран Кочарян , „ще трябва да се погрижи за Пашинян, за да извлече максимална полза от настоящата ситуация и да формира такъв лост за влияние върху Ереван, който не може да бъде пренебрегнат дори след десетилетия“.
Въпреки това Алиев все още не е успял да консолидира законово резултатите от победоносната втора война в Карабах. Срещата Пашинян-Алиев, проведена в Берлин с посредничеството на Германия, както и срещата на ниво външни министри на двете страни, не донесоха видими резултати и следователно показват тенденция към разиграването на геополитически пазарлъци, при които няма да е възможно да се заобиколи Русия.
Опитите на Баку да убеди Запада в необходимостта от отнемане на мандата на Минската група на ОССЕ и признаване на Карабахския проблем за „решен“ също се провалят. Нещо повече, западните призиви към конфликтните страни „да разрешават проблемите чрез политически и дипломатически средства ще ограничат маневреността на Азербайджан. Тези действия освен това, ще се отразят на „хоризонтите на възможностите“, които се пренасят в плоскостта на конфронтацията Запад-Изток, в ситуация, в която Алиев няма достатъчно ресурси за широко политическо маневриране.
Междувременно на този етап той се опитва да реализира по-скоро междинни, отколкото геополитически проблеми, въпреки че декларира потенциална промяна в ситуацията в цялото Закавказие. Парадоксът е именно в това, че заплахата от възможна война в региона всъщност нараства и тази заплаха не идва от Русия.
Що се отнася до Азербайджан, според експертите от Баку, „самият факт на неговото сближаване с НАТО е изпълнен с определени рискове, свързани с ограничаване на военно-техническото взаимодействие на Баку с трети страни (Израел, Русия, Пакистан)“.
В същото време за Баку също е съвсем очевидно, че загубата на многовекторния баланс може да предизвика излъчване на европейската ескалация към цялото Закавказие, където има повече от достатъчно нерешени въпроси. Но това е същият случай, когато, както се казва в руската поговорка, „щом си се обявил за товар, влизай в багажника“. Всичко в този регион тепърва започва.
Превод: ЕС