Във вторник Япония и Южна Корея бяха разтревожени от съвместен руско-китайски бомбардировъчен патрул, който се доближи до тяхното въздушно пространство.
Случаят беше описан като:
"Показно на все по-тесните военни връзки между Москва и Пекин."
Самолетите летяха над Корейското Източно море (Японско море), преди да се отправят на юг към Източнокитайско море. И двете области бяха арена на особено спорни териториални спорове между различни страни.
Патрулът не е първият по рода си, предишният беше през юли 2019 г., но времето му е благоприятно, тъй като администрацията на Доналд Тръмп приключва.
Това се случва на фона на факта, че Белия дом, който започна конфронтация срещу Пекин, широко описвана като нова студена война, едновременно с това пропусна прозореца на възможността за опит за помиряване с Москва.
Все още няма китайско-руски съюз за който да говорим, но има все по-тясно стратегическо партньорство, при което двамата партньори се разглеждат един друг като необходима контратежест на Запада.
Двете сили не се погаждат за всичко, но мантрата "врагът на моя враг е мой приятел", е достатъчна в тази ситуация. Добавянето на Китай дава на Москва влияние в отношенията й с Япония и Южна Корея, докато за Пекин Русия е силна противотежест срещу по-широките усилия на американското военно сдържане.
Тъй като администрацията на Джо Байдън вероятно ще бъде много по-антируска в подхода си от Доналд Тръмп, в крайна сметка трябва да очакваме тази ос да се консолидира.
Проваленият опит на Тръмп да вкара Русия в кюпа срещу Китай
Администрацията на Тръмп беше в основата си и съвсем очевидно не враждебна към Русия. Това, разбира се, се оказа нейната ахилесова пета.
Докато държавният секретар Майк Помпео гледаше да се разграничи, като наскоро брандираМосква като "заплаха за нашия начин на живот", на стратегическо ниво президентът Тръмп очевидно искаше да подобри връзките. Целта? За да привлече Москва като потенциална стратегическа противотежест на Пекин.
Има някои доказателства за това. Например президентът се опита да покани Путин обратно в Г8, блок, който той се стреми да трансформира в антикитайска коалиция. Наскоро той избра да обвини Китай, за разлика от Русия, за неотдавнашното хакване на американски имейл профили и институции.
И за първи път от 2011 г. насам Москва е поканена да се присъедини към съвместно военноморско учение със САЩ и техните партньори в Индийския океан.
Винаги обаче беше съвсем очевидно, че Тръмп не разполага с политическо пространство да подходи по някакъв сериозен начин към Москва. Особено предвид това, което се случи през последните четири години.
Става въпрос как демократите нападаха президента с твърдения за тайно споразумение с Русия, както и че дългогодишните въпроси като Украйна не успяха да бъдат решени.
Не е изненадващо, че всичко това даде тон на идващата администрация на Байдън, която противно на по-личния и помирителен тон на Тръмп към Москва, вероятно ще бъде далеч по-враждебна. При всяко положение администрацията на Джо Байдън ще иска да разбие поне част от наследството на предшественика си.
Тази промяна ще настъпи на фона на настоящия опит на президента да поддържа разгорещеността на Китай, което ще има стратегически последици.
Развиваща се ос
Резултатът е, че Москва и Пекин споделят общи проблеми със САЩ и техните съюзници на военно и икономическо ниво.
Конкретните театри и региони на действие, за които става въпрос, са до голяма степен различни, освен някои области на припокриване, но все пак влиянието на стратегическото партньорство и символичното споразумение за властта са от съществено значение, както и идеологическата противотежест, която всяка от двете страни предлага срещу влиянието на Запада.
Като се има предвид естеството на скорошния въздушен патрул, една конкретна област, в която това има голямо значение, е Североизточна Азия, т.е. районът около Корейския полуостров, Япония и Далечния изток на Русия.
Тук и двамата партньори имат общо мнение, че нарастващата милитаризация на САЩ и съюзниците им в региона е в ущърб на техните интереси.
Само преди дни Япония обяви нов рекорден военен бюджет, ход, насочен към Китай и американската инициатива за "Индо-Тихия океан". Южна Корея също направи същото.
Тези рекордни увеличения на военните разходи в тези страни илюстрират променящата се международна обстановка и в резултат на това Москва и Пекин си сътрудничат, като обединяват своите лостове за поддържане на баланса на силите в техен интерес.
Все пак, остава малко вероятно това споделено чувство да се разпространи в Източна Европа или Южнокитайско море. В тези зони двете страни имат различни приоритети.
Въпреки това, надигането на администрацията на Джо Байдън, която има голяма враждебност и към двете държави, най-вероятно ще засили по-широкото сътрудничество. Това особено важи в области като технологиите, амунициите, енергетиката, финансите, земеделието, а потенциално и други неща.
Това може би все още не може да се опише като съюз, но със сигурност е всеобхватно припокриване на интереси.
Интереси, които стратегическият контекст се опитва да консолидира.
Ще отнеме безпрецедентен пробив за новата администрация на Джо Байдън за да успее да промени тази тенденция. Освен това няма никакви индикации, както беше относно Тръмп и Москва, че екипът на Джо Байдън ще има политическата воля или пространство за такова нещо.
Превод: СМ
