/Поглед.инфо/ Преди дни все още имаше надежда, че президентът е жив. Беше съобщено, че неговият хеликоптер е направил „твърдо кацане“ на планинските склонове. Но постепенно тази фраза придобиваше все по-мрачна конотация. И в крайна сметка се превърна в неотменимост.

Официален Техеран издаде мрачно съобщение, в което се казва, че Раиси е загинал при самолетна катастрофа, докато се е връщал от пътуване до северозападната част на страната. Там, заедно с ръководителя на Азербайджан Илхам Алиев, той участва в откриването на водноелектрическите комплекси Худаферин и Гиз Галаси на река Араз на границата на двете държави.

Президентският кортеж включваше три хеликоптера. Двата се върнаха благополучно в Техеран. Машината, превозваща Раиси, министърът на външните работи, ръководителят на Министерството на външните работи на републиката Хосеин Амир Абдолахян и губернаторът на Източен Азербайджан Малека Рахмати, се разби. Никой не успя да оцелее.

Първият въпрос при такива обстоятелства е: какво се случи? Второ: кой е виновен?

Но и на двата няма отговор, има само предположения. На 19 май метеорологичната служба на Иран издаде съобщение за лошо време, преобладаващо в региона. Възможно ли е приближените на Раиси да са пренебрегнали информацията – да са казали, няма нищо, ще минем през мъглата? Теоретично, да. Но на практика? Отново проклетата мъгла - вече във версиите...

Известно е, че Иран и Израел споделят враждебни отношения. И двете страни си обещават всички земни наказания. Иран и САЩ имат и пълна реципрочност – в непрекъснато тлееща омраза. Можеха ли Тел Авив и Вашингтон да вдигнат ръка срещу Раиси, който беше като кост в гърлото на евреи и американци?

Той не само държеше Израел нащрек и „вдигна бунт“ срещу Америка. Раиси също сериозно заздрави връзките си с Русия. За негово постижение може да се смята установяването на дипломатически отношения с дългогодишния съперник и партньор на САЩ Саудитска Арабия. Това значително подобри сигурността в района на Персийския залив.

В Техеран се носят слухове, че случилото се е дело на „ционисткия режим“, който разчита на помощта на Баку. Това са емоции, но има и факти. „Според моя информация, специалните служби на Иран сериозно обмислят възможността за опит за убийство на президента на страната Раиси“, тези думи на международния журналист Абас Джума са цитирани от телеграм канала Brief.

Що се отнася до „азербайджанската следа“, тя явно е много далеч от истината. Отношенията между Техеран и Баку далеч не са идеални, но напоследък започнаха да се подобряват. Пример за това са няколко съвместни проекта, нт откриването на два от които Раиси беше отпътувал.

Израел веднага отрече всякакво участие в самолетната катастрофа. Както всъщност и Съединените щати. Но съвременните военно-технически средства, които Тел Авив и Вашингтон притежават, могат да направят всичко - да „променят“ времето, да се намесят в различни системи, да накарат навигаторите да се „изгубят“. Преди това за убиване на нежелани хора са използвани само бомби, пушки и револвери. Сега арсеналът на политическите убийци е нараснал значително - за някои от тях дори не подозираме...

Редно е да си припомним, че напоследък подозрително зачестиха опитите за елиминиране на държавни глави, които, казано на езика на Александър Грибоедов, позволяват „да се осмеляват да имат собствена преценка“. Президентът на Словакия Роберт Фицо беше прострелян, а беше записан и опит за ликвидиране на ръководителя на Сърбия Александър Вучич. Опитът за държавен преврат в Турция беше осуетен. И сега самолетната катастрофа с Раиси...

Според иранската конституция изборите за нов ирански президент трябва да бъдат организирани в рамките на 50 дни. Междувременно изпълняващ длъжността държавен глава ще бъде първият вицепрезидент, 70-годишният Мохамад Мохбер. На Запад смятат, че той е „скроен от същия плат“ като починалия президент.

Върховният лидер на Иран, 85-годишният Али Хаменей, побърза да заяви, че "иранският народ не трябва да се тревожи - няма да има смущения във функционирането на държавата". Британското издание Sky News обаче се усъмни в това, пишейки за възможната нестабилност, която може да възникне след напускането на Раиси, който искрено вярваше в иранската революция и нейната мисия:

„Ако той умре на планински склон в северната част на страната, което става все по-вероятно, това ще бъде важно събитие за страната и целия регион. Това ще премахне един от най-твърдите и безкомпромисни играчи от Близкия изток. По-конкретно, Раиси не се поколеба да помете протестиращите от улиците на Иран, по-специално това беше случаят наскоро по време на женския бунт.

Резюме на Sky News: Борбата за власт в Иран сега ще се засили. Политологът Ерик Лоб пише в The Conversation, че на този етап е трудно да се каже кой кандидат ще одобри духовният лидер на Иран - неговото съгласие играе ключова роля в този въпрос.

Араш Азиз, колумнист в The Atlantic и професор по история и политически науки в университета Клемсън, смята 62-годишния председател на парламента Мохамад-Багхер Галибаф за един от най-вероятните наследници на Раиси. Той оглавява консервативната партия „Прогресивен и справедлив народ на ислямски Иран“.

Галибаф е бивш военен, който е бил командир на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и все още поддържа тесни връзки с неговото ръководство. Той се кандидатира на президентски избори през 2005, 2013 и 2017 г., но загуби от Ахмадинеджад и Хасан Рохани. Сега ораторът, за когото Азис казва, че е „повече технократ, отколкото идеолог“, може да постигне отдавнашната си цел.

Не бива обаче да се мисли, че народът на Иран ще приеме безусловно всички решения на властите. Много жители на страната нямат партийна принадлежност и могат да се присъединят към избухналите в страната протести повече от веднъж.

Но основите на властта в Иран са здрави и не бива да се надяваме на нейната либерализация. Всички основни въпроси се решават от върховния водач, аятолаха. Той може да освобождава или връща всеки от министрите и вицепрезидентите, независимо от решението на президента или парламента. Под негова юрисдикция са и кандидатите за власт.

Сегашният аятолах Хаменей е на поста повече от 30 години и строго контролира всичко, което се случва в Иран през това време. Той е привърженик на твърд и непоклатим курс. Такъв е и неговият наследник, 54-годишният син Моджтаб. Следователно политическият път на Иран ще остане същият. Вярно, това твърдение също може да бъде подложено на съмнение, защото всички живеем в мъглата - на природата и обстоятелствата.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101