/Поглед.инфо/ Миналата пролет украинците показаха безпрецедентно ниво на единство, подкрепяйки Владимир Зеленски в президентските избори.
Те вярваха, че един нов човек в политиката може да преодолее корупцията и да даде на хората стабилност.

Днес техният избраник прокара законопроект в парламента, който разсея всички илюзии. Така че властите анонсираха разпродажбата на украинска земя.

Законопроектът се обсъждаше дълго време и имаше много малко хора, които видяха в него поне нещо положително. Той беше критикуван от опозицията. И хората, особено земеделските производители, до последния момент провеждаха протести в цялата страна. Това обаче не попречи на парламента да подкрепи законопроекта. Това не беше трудно, като се има предвид, че президентската партия „Слуга на народа“ представлява мнозинството. Въпреки че решаващата роля изиграха депутатите, лобиращи интересите на двама ключови олигарси на Украйна в парламента - Игор Коломойски и Ринат Ахметов. За какво им е необходим този законопроект ще разберете малко по-късно. Инициативата на президента се свежда до разрешаване на продажбата и закупуването на земеделска земя. От гледна точка на модерна и демократична държава, това не е голяма работа. Зеленски също апелира с това, убеждавайки хората в правилността на своите действия.

Той се позова на факта, че има пазар на земя в САЩ, Германия, Италия, Израел и Полша. И за да разберем какъв е проблемът, най-добре е да се обърнем към мнението на украинците. Техните страхове се свеждат до два аспекта. Първо, те не искат земята да се купува от местни олигарси. Второ, те не искат земята да премине към транснационални корпорации. Логиката е проста. Представете си средно-статистически фермер, който отглежда царевица на малък парцел. Той продава реколтата и печели доход, който е достатъчен за живот и отглеждане на нова култура. Но тук пазарът на земята се отваря и определена международна компания купува впечатляващ парцел по съседство.Тя също започва да отглежда царевица тук. Съвременните технологии и генетичните модификации й позволяват да изравнява загубите, а колосалният стартиращ капитал и обемите на производство дават възможност да се намали цената, така че скромен фермер да не може да издържи на конкуренцията. Единственото, което му остава, е да продаде парцела си. А сега си представете всичко това в мащаба на цяла държава.

Разбира се, президентът Зеленски обеща да изключи възможността за монополизация и продажба на земя на чуждестранни компании и бизнесмени, но тук започва най-интересното. На първо място, трябва да се отбележи, че тази инициатива принадлежи не само на Зеленски.

Пазарът на земя е условие за по-нататъшно сътрудничество с Международния валутен фонд. И тук трябва да се има предвид, че зад тази финансова структура стоят богати хора със специфични интереси, в сферата на които е украинската земя.

Разбира се, ако Зеленски спази обещанието си и за това има мотив, процесът на покупка ще стане по-сложен, но не повече.

А сега за мотивите на Зеленски. Връзката му с олигархичните кръгове винаги е била очевидна.

Да се вземе например Игор Коломойски, който щедро спонсорира най-мощната PR кампания преди изборите и сега възнамерява да получава дивиденти. Така че законът наистина ще има ограничения за чужденците. Следователно на първия етап те ще придобият земя, като я регистрират в стотици подставни местни фирми. На пръв поглед всичко ще бъде законно. Няма дори монопол. Тук се появява „дупката“ в закона, тъй като няма забрана за продажба на дружество с регистрирана за него земя на чужденци. Това е същността на измамата.

Разбира се, никой няма да разследва подобни инциденти поради катастрофалната корупция на държавните структури. Украинските елити ще печелят милиони от разликата в цената, а земеделските земи ще попаднат в ръцете на корпорациите. Моралът на тази история е, че земята винаги е била ресурс от стратегическо значение.

Над земята през цялата история на човечеството е имало кървави войни. И дори Украйна - най-голямата държава в Европа - не винаги е притежавала територията, която сега така безмислено раздава на външни сили.

Както и да критикуват Съветският съюз в Киев, именно в неговия състав Украйна получи границите, които сега има.

През 1939 година Украинската ССР получава западни територии, които преди това са били под полски контрол; през 1940 година- Северна Буковина и Южна Бесарабия; през 1945 година- Закарпатието, а девет години по-късно - Крим. И ако в Киев толкова бурно отказват да предадат полуострова, тогава властите трябва да защитават и останалата част от територията. Тези земи могат да служат на интересите на държавата и хората. Но чрез усилията на Киев, печалбата от тях ще се уреди в бюджета на Украйна и в джобовете на бизнес елитите, които не се интересуват от съдбата на източноевропейската страна.

Превод: Ася Иванова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели