/Поглед.инфо/ Русия и САЩ започват диалог - тригодишното замразяване на отношенията приключи.

Самата новина беше геополитическо земетресение, въпреки че от избирането на Доналд Тръмп беше ясно, че натам отиват нещата. През трите месеца на чакане изглежда, че са обмислени всички възможни сценарии как това може да се случи, но телефонните разговори между Путин и Тръмп, които се състояха в сряда, все пак бяха изненада, отбелязва колумнистът на РИА Новости.

На първо място, по тона на коментарите на американската страна (руската страна беше много по-малко многословна): Тръмп беше максимално коректен и приятелски настроен, особено на фона на категоричните му изявления за Гренландия, Канада, Панамския канал и митата. Какво означава всичко това?

САЩ и Русия продължават да воюват, макар и първите с ръцете на Украйна, но Щатите остават основният противник на страната ни на украинското бойно поле. Да, Тръмп се отказва от желанието да нанесе „стратегическо поражение“ на Русия или поне „да й даде урок“, което беше официалната цел не само на администрацията на Байдън, но и на целия Запад, но той не изоставя Украйна като такава.

Желанието Украйна да стане част от Запада все още е американска и европейска цел – просто сега Европа ще трябва да играе водеща роля в постигането й. Тръмп предлага да й плати за това – както с пари, така и със собствения си авторитет. Америка ще помогне на ЕС като доставя оръжия и защитава украинската независимост в преговорите с Москва. Това споразумение устройва ли Русия?

Разбира се, че не: за нас е от съществено значение да изтръгнем Украйна от ръцете на Запада – независимо дали е обединена или разделена, американо-европейска или европейско-американска. Тръмп не може да ни даде това, и то съвсем не защото има нужда от редкоземни метали от украинските недра на стойност половин трилион долара (това е абсолютно нереалистично начинание).

Тръмп не може да се откаже от Украйна, защото борбата за нея практически се е превърнала във въпрос за това дали Запада ще запази глобалната си хегемония. Да, тази хегемония вече изчезва, да, Тръмп не мисли за единен Запад (за него има само Америка като световен лидер), да, Западът все още не би могъл да задържи Украйна в орбитата си дори в средносрочен план (единствената възможност за това е необратимият крах на Русия).

Всичко това е вярно, но публично отхвърляне на Украйна все още е невъзможно за Тръмп. Не само защото това веднага ще бъде представено като знак за неговата слабост, но и защото сдържането на Русия е неизменна цел на западната цивилизация. И Съединените щати остават част от нея при всички случаи.

Естествено, в историята имаше примери как същите англосаксонци като цяло и Щатите в частност бяха заинтересовани от силна Русия, но това бяха редки изключения, свързани с тяхната борба за Европа. Така беше при Рузвелт, когато икономическата помощ на СССР във войната с Германия беше в интерес на САЩ.

Но по своята същност Русия е естествен съперник на англосаксонците – при това не защото предлага свой алтернативен глобален проект (като комунистическия), а защото като силна евразийска сила пречи на реализацията на англосаксонския атлантически глобализационен проект.

Да, Тръмп има собствена идея за глобализацията, която е много различна от традиционната англосаксонска, но все пак изхожда от факта, че САЩ не само трябва да бъдат в центъра на новия световен ред, но и да определят и диктуват неговите правила. Откъде тогава желанието му да се разбира с Путин?

От разбирането, че съществуващият проект за глобализация (единен свят под ръководството на единния Запад) се е провалил и че неговото унищожаване може да доведе до колапс на самите Съединени щати като държава (в крайна сметка глобалните елити просто са използвали Америка като изпълнител в изграждането на своя глобален проект).

Тръмп иска да спаси Съединените щати – и за да направи това, той трябва не само да възстанови самата американска държава, но и да изгради нов световен ред, в който Съединените щати ще затвърдят лидерската си позиция и дори ще върнат вече изплъзващата им се доминация. Целта е ясна – а противниците му по пътя към нея са именно атлантическите елити (американски и европейски), вкопчени в битата карта. Тръмп ще ги набива яко, като същевременно ще се опитва да промени външната конфигурация.

Оттук и неговият фокус върху Путин: Тръмп се надява, че като постигне споразумение за Украйна, той ще обърне Русия към Запада. Не като младши партньор или част от Запада, а като център на сила, чиито интереси са свързани преди всичко с взаимодействие (конкуренция и сътрудничество) със Запада.

И съответно Русия ще отслаби връзките си с Китай и като цяло ще изостави фокуса си върху консолидирането на Глобалния юг под антизападни лозунги. Изчислението на Тръмп е дълбоко погрешно, тъй като той не разбира, че Русия направи стратегически избор в полза на Изтока и Юга не толкова поради конфликта със Запада (и анализа на вековния си опит в отношенията с него), а преди всичко въз основа на собствения си план (визия за начините за изграждане на световния ред, от който се нуждаем, и идеи за пътя на световното развитие).

Невъзможно е да се върнем към Запада и нормалните търговски отношения с Европа, от които естествено също сме заинтересовани. Но тези отношения могат да се върнат, само когато самата Европа се промени.

И тук много зависи от Украйна - или по-скоро от това кога Европа ще узрее до точката на разбиране на неизбежността и ще се откаже от претенциите си към тези западни руски земи.

И в този смисъл настоящият ход на Тръмп е много важен: като официално прехвърля тежестта на независимостта върху европейските плещи, Америка поставя Европа пред избор. Теоретично, ЕС може, разбира се, напълно да тръгне по пътя на борбата с Русия за Украйна, но това ще изисква истинска геополитическа мобилизация на Европа.

Стотици милиарди евро и стотици хиляди миротворци (Москва никога няма да даде зелена светлина за въвеждането им, но теоретично може да се опитат да ги изпратят без предварителна уговорка, рискувайки пълноценен пряк конфликт с Русия) – това далеч не е всичко, което ще се изисква от ЕС.

Готов ли е той на това – при това само с чисто морална подкрепа от Вашингтон? Разбира се, че не – така че Европа ще продължи да се опитва да води битката за Украйна чрез ръцете на Съединените щати. Тръмп обаче не е готов да играе дългата игра в Украйна - неслучайно той каза, че някой ден украинците могат отново да станат руснаци (но парите, похарчени за тях, все още трябва да бъдат върнати). Само по себе си това е изключително деморализиращо за Европа – и несъмнено полезно за Русия.

Всичко това означава само едно: боевете ще приключат, когато Русия види реалната готовност на Запада да отстъпи от Украйна. Бъдещите преговори между Путин и Тръмп може и да не доведат до временно примирие, но със самия факт, че се провеждат, те ни придвижват към момента, в който Западът най-сетне ще признае загубата на Украйна.

Превод: ЕС