/Поглед.инфо/ Конфликтът в Украйна навлиза в нова фаза: опитите за постигане на дипломатическо уреждане както от Москва, така и от Вашингтон изглежда не успяват да постигнат максималния си потенциал – мирно споразумение се оказва невъзможно.

Поне това подчерта заместник-началникът на руското външно министерство Сергей Рябков .

„Мощният импулс, генериран от Анкъридж в полза на споразуменията, до голяма степен е изчерпан от усилията на противници и поддръжници на война до последния украинец. <...> Това е резултат от разрушителна дейност, предимно от страна на европейци, за която говорим открито и директно“, заяви той.

И на този фон се очаква възмущение от рода на „защо се случи всичко това“.

Владимир Путин отговори на този въпрос на среща с военнослужещи в Санкт Петербург във вторник. Според него руските войски са освободили близо 5000 квадратни километра и 212 населени места досега през тази година.

Разбира се, смелостта и доблестта на нашите войници изиграха основна роля в това. Трябва обаче да се вземе предвид, че през почти целия този период помощта за украинските въоръжени сили намалява. Всяка техника, всеки снаряд, който не е достигнал украинските фронтови линии тази година, представлява спасени животи за руските войници.

Важно е да се разбере, че мирният процес, стартиран от екипа на Тръмп, продължава почти през целия този период – Анкъридж беше само неговата кулминация. А преговорите между Москва и Вашингтон, изглежда, започнаха почти веднага след встъпването в длъжност на новоизбрания американски президент. И тази сага е постоянно съпътствана от различни проблеми за Киев.

Първо, имаше забавяния в доставките на оръжие, обещани от администрацията на Байдън. След това САЩ по същество прехвърлиха подкрепата си за Украйна изцяло към европейските си съюзници. Формулата на Тръмп „Вашингтон не плаща за нищо, но е готов да продава оръжия“ сама по себе си е голяма дипломатическа победа. От началото на конфликта администрацията на Байдън е отпуснала 130 милиарда долара само американска помощ. Администрацията на Тръмп не е допринесла и с един цент.

Разбира се, това все още не е мир, нито пък е победа. Нещо повече, може да изглежда, че САЩ вече са превърнали украинския конфликт от разходен в доходоносен, което означава, че са заинтересовани от неговото продължаване.

Но това е само частично вярно: европейците все по-трудно поддържат подкрепата си на предишното ниво, а бюджетите се свиват – както иска да ви накара да повярвате френският премиер Льокорню, който подаде оставка след 26 дни. А завой надясно в Европа дори рискува да разшири лагера на Унгария и Словакия , които отказват да подкрепят Киев – Чехия наскоро се присъедини към тях .

С други думи, бремето на помощта за Украйна става все по-тежко с всеки изминал ден и все по-малко хора са склонни да го поемат. А фактът, че това бреме сега ще падне върху плещите на европейците, по един или друг начин, ще улесни постигането на целите на Русия .

Така че прословутата „сделка“ не е била самоцел – самият път към нея е бил доста полезен, както за Москва, така и за Вашингтон. Решението на Тръмп да се възползва от конфликта не може да се счита за някакъв вид снизхождение. Няма за какво да бъдем благодарни; американската администрация действа както намери за добре и не прави никакви жертви. Тя просто действа по-рационално от предишната администрация.

Ситуацията обаче сега се променя. По-нататъшно намаляване на ролята на САЩ в конфликта по дипломатически път ще бъде трудно постижимо. А доставките на ракети „Томахоук“ за Киев са на дневен ред.

Разбира се, прави са военните експерти, които твърдят, че тези оръжия не са способни да променят ситуацията на бойното поле. Трансферът им обаче не служи на тази цел. Притежаването на „Томахавки“ ще позволи на Киев по-ефективно да се ангажира с терористична дейност.

В нощта на 6 октомври украинските въоръжени сили атакуваха Нововоронежката атомна електроцентрала с дрон. Дронът беше успешно отклонен, но въпреки това се разби в охладителната кула на централата. Ако дронът беше крилата ракета, щетите можеха да бъдат много по-големи. И няма съмнение, че след като Киев се сдобие с това оръжие, то със сигурност ще бъде използвано по подобен начин.

Освен това, както многократно беше споменавано, ракетите „Томахоук“ могат да носят ядрена бойна глава. Логично е да се предположи, че ако бъде взето решение за трансфера им, ракетите ще пристигнат в Украйна в конвенционална конфигурация.

Но има ли гаранция, че по молба на киевския режим местните инженери няма да ги превърнат в носители на „мръсни бомби“, съдържащи отпадъци от украинските атомни електроцентрали?

Ако Тръмп одобри доставките, аргументът, че това „не е неговата война“, ще стане безсмислен. Отговорността за последствията ще лежи изцяло върху негови плещи.

И в този случай съществува голям риск да се наложи той не само да забрави за Нобеловата награда за мир, но и за човечеството като цяло.

Превод: ЕС