/Поглед.инфо/ На външния пръстен на "отбраната срещу Китай" Япония, Индия и Австралия взеха оръжие в ръце, за да защитят хегемонията на САЩ в Индийско-Тихоокеанския регион. По-специално Япония ще стане партньор на Съюза “Пет очи”, най-старият център за електронно разузнаване, който обединява разузнавателните служби в Австралия, Канада, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ. Тези "очи" пресичат телефонни и електронни потоци от информация, използвайки електронни проследяващи станции и специални компютърни протоколи. Гигантски набор от данни се обработва в Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС).

В началото на август в Индия започна първото военноморско учение „Четиристранен диалог за сигурност“, в което участват Япония, Австралия и САЩ. Този неформален „диалог за сигурност“ се появи през 2007 г., но на практика беше неактивен. Сега, по инициатива на министър-председателя Нарендра Моди, четворката формира юмрук. За Индия това е забележим завой към по-рязка политика към Китай. Моди възнамерява отново да покани Австралия, Япония и САЩ да участват във военноморските учения в Малабар в края на годината. Вярно е, че Австралия изпраща една трета от износа си в Поднебесната империя, което я кара много да внимава при избора на „приятели срещу Китай“ (не напразно отказва да патрулира в Южнокитайско море заедно с американците).

През юни Австралия подписа споразумение за взаимна поддръжка на логистика с Индия за повишаване на военната оперативна съвместимост. Индия има подобно споразумение със САЩ, а друго такова споразумение се подготвя с Япония. Освен това Япония подписа договор за 345 милиона долара с Виетнам за изграждане на шест патрулни кораба за укрепване на способностите на Виетнам за „морско правоприлагане“ в Южнокитайско море. Местната преса пише, че САЩ застават зад споразумението между Япония и Виетнам. За КНР обаче са опасни не военните, а икономическите инициативи на съседите.

“Джапан Таймс” съобщава, че тройката Япония-Индия-Австралия създава "надеждна верига на доставки" за противодействие на китайското икономическо господство. В Токио вече са готови да представят проекта на обществеността. Как може да се окаже това за Пекин?

Истерията около коронавируса и произтичащите от това смущения в производството и търговията показаха колко зависими са много страни от китайските доставки, не само в Азия, но и в Европа и Америка. Пекин държи конците на глобалната мрежа за търговски обмен. “Джапан Таймс” пише, че за много страни това е бил „тежък урок, който значително промени отношението към комунистическия режим“. Веригите на доставки, прекъснати поради карантината в китайски предприятия, поставиха въпроса дали да се продължава бизнеса там за много чуждестранни компании, работещи в КНР.

Японското правителство вече е създало програма за намаляване на зависимостта от вноса от КНР, отделяйки 2,3 милиарда долара за прехвърляне на производството в Япония или Югоизточна Азия.

Правителството на Моди ограничи вноса от Китай и забрани някои китайски компютърни приложения, които дават възможност за онлайн търговия. Говорител на австралийското външно министерство заяви, че страната работи с редица партньори, за да осигури вериги за доставки.

Китай обаче има и вътрешен фронт, по който Западът напредва. Тук основното оръжие, според анализатора Тони Карталучи, е медийният шум относно състоянието на нещата в Китайския Синдзян-Уйгурски автономен регион (СУАР). Мюсюлманските уйгури са коренните жители на Източен Туркестан с дълга история и богата отличителна култура. Сега в Китай живеят повече от 11 милиона уйгури. Антикитайските настроения са широко разпространени сред тях. За да потуши тези настроения, Пекин развива СУАР икономически, като преселва етнически китайци в Източен Туркестан, но това само подхранва протеста на уйгурите. Вашингтон се стреми да използва този протест по всякакъв възможен начин в свои интереси.

„Тероризмът в Синдзян, пише Карталучи, „осъществяван от ръцете на екстремистите, радикализирани от САЩ, саудитците и турците, е реалност. Това е част от кампания, режисирана от американците, които използват уйгурите, за да подкопаят Китай ... Първа стъпка - е отричане, че в Синдзян има проблем с тероризма (следователно всички терористи са борци за демокрацията). Втората стъпка е публикуване на информация, базирана на анекдотични истории (маскиране на тероризма). Третата стъпка - никога да не се споменават първоначалните източници на такава дезинформация. А това са създадени от и финансирани от правителството на САЩ организации.

Това са трите защитни линии, които Пекин трябва да поддържа: военна конфронтация в Южнокитайско море и други води, международната търговия, националният въпрос, който е най-остър в Синдзян. Не беше ли случайно, че американската стратегическа мисъл създаде нова концепция - Индийско-Тихоокеанския регион, за да “привлече” Индия, освен двете страни от Азиатско-Тихоокеанския регион, Япония и Австралия, към планирания антикитайски съюз?

Превод: В. Сергеев