/Поглед.инфо/ Под прикритието за разследване на престъпления срещу човечеството се създават съмнителни правни механизми за наказване на нежеланите.
През последните седмици имаше две международни събития, които изглежда са насочени към Сирия. При по-внимателна проверка обаче тази нова атака срещу Сирия има много по-широк кръг цели, а именно всяка държава.

Първо. В края на септември холандското правителство обяви, че ще заведе дело пред Международния съд срещу правителството на Сирийската арабска република. Основанието на иска е „извършването на изтезания и други международни престъпления от сирийските власти“.

Второ. В началото на октомври беше публикуван поредният доклад на т.нар. Международен механизъм за разследване на международни престъпления в Сирия, който докладва за „напредъка“ в събирането на материали за съдебни дела.

Тези две атаки в правната война отразяват две основни области на фокус. Първо, създават се нови институции, които претендират, че са международно правни, но всъщност не са. На второ място, има изземване на съществуващи международни правни институции и трансформация на техните механизми, функциониращи като глобални (транснационални).

Правната война изглежда по-малко брутална от войната с оръжие, но може да има също толкова тежки последици. Ярък пример за това е Международният трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ), който по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. повдигна обвинителен акт срещу президента Милошевич. Югославското ръководство беше обявено за престъпно, което поставяше пречка да му се окаже помощ. Същото се случи и през 2013 г. по време на агресията на НАТО срещу Либия. Международният наказателен съд (МНС) повдигна обвинителен акт срещу Кадафи. Има и други примери, когато правните атаки водят до финансови загуби в правната война, сравними с изплащането на грабителски репарации в края на войната.

Да разгледаме двете нови атаки срещу Сирия.

Загрижеността на Холандия за нещастните сирийци и опитът да бъдат защитени в Международния съд (МС на ООН) е, разбира се, чисто лицемерие. Нека ви припомним, че по време на бомбардировките над Югославия, в които участва и Холандия, техните адвокати изиграха трик в същия съд, като се аргументираха, че Съдът на ООН не разполага с подходящата юрисдикция да разгледа това дело.

Лицемерието на Холандия се проявява във факта, че сега се опитва да докаже, че има право да заведат дело срещу Сирия въз основа на Конвенцията срещу изтезанията. В същото време, в случая с Югославия, тя пряко участва в бомбардировките, но твърди, че МС на ООН не може да разгледа случая, тъй като той няма юрисдикция. Тоест искът на Холандия срещу Сирия, заведен в Международния съд на ООН, няма за цел да защити хората от изтезания, а да легитимира законно и след това да демонизира сирийското ръководство пред медиите. Обявяването на Сирия за виновна в извършването на международни престъпления ще послужи за легитимиране на външната агресия срещу тази държава.

Що се отнася до „Механизма за Сирия“ (пълното наименование е „Международен безпристрастен и независим механизъм за улесняване на разследванията на лицата, отговорни за най-тежките престъпления по международното право, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г.”), припомняме, че е създаден през декември 2016 г. с приемането на резолюция от Общото събрание на ООН.

Идеята за създаване на „механизъм“ за Сирия е спонсорирана от малка група западни и близкоизточни държави, към които бяха привлечени други прозападни режими, за да се гарантира „представителността“ на проекта. Въпреки факта, че резолюцията беше приета с мнозинство от гласовете, Русия, Иран, Китай, Венецуела, Куба и други категорично възразиха срещу нея.Срещу нея гласуваха едва 15 държави, но 52 държави се въздържаха и 20 просто не гласуваха. Така, въпреки че резолюцията за създаването на „Механизъм за Сирия“ беше приета, почти половината от страните членки на ООН не гласуваха за нея. И не е случайно. В допълнение към явно провокативния характер на тази резолюция, тя още се подготвя и в тайна.

В официалната позиция на Руската федерация, която беше представена преди началото на наскоро започналата 75-та сесия на Общото събрание на ООН, се казва: „Продължаваме да изхождаме от правната нищожност на “Международния безпристрастен и независим механизъм...”, създаден от Общото събрание на ООН в рамките на неговите правомощия. Ние възразяваме срещу прехвърлянето на финансиране за механизма в бюджета на ООН. "

За да видим сега скандалния характер на „Механизма за Сирия“, си струва да проучим внимателно последния му доклад. Нека обърнем внимание на два цитата:

1. „Механизмът ще продължи да се обръща към държави, които публично възразяват срещу неговия мандат“ (параграф 15, стр. 6). Това означава, че тази институция ще провежда политика на „извиване на ръцете“ и публично декларира това. Ние, казват те, знаем вашата позиция, че сме нелегитимни, но така или иначе ще ви намерим. Както знаете, Трибуналът за бивша Югославия успя. Защо Сирийският механизъм да не успее?

2. „Броят на източниците, с които Механизмът взаимодейства пряко или косвено с цел събиране на информация и доказателства, се е увеличил и възлиза на повече от 220 ...“ (параграф 11; стр. 5). И това означава, че в „Механизма“ никой няма да докаже сериозно нещо. Кои са „повече от 220“ източници, които „Механизмът“ използва от четири години! Тази цифра се назовава с причина: искат да покажат, че в „Механизма“ никой не се страхува да изгори от срам за пълното отсъствие на реална работа. И основното е, че никой нищо няма да докаже, защото не се събират реални доказателства. Механизмът ще "шие" случаите. Ако Трибуналът за бивша Югославия и Международният наказателен съд успяха, защо Механизмът за Сирия да не успее?

„Механизмът за Сирия“ обаче има и друго нововъведение. Нормативният документ на „Механизма“ гласи, че съдилищата в делата, изготвени от него, могат да се водят както от международни, така и от национални съдилища. Получава се ново хибридно чудовище!

* * *

“Механизацията” на съвременното международно наказателно право е ново явление в международното право. След приключване на дейността на първите два международни наказателни трибунала (за бивша Югославия и Руанда), е създаден т.нар. Остатъчен механизъм. Целта на този „механизъм“ е да продължи дейността на двата трибунала. Новото „механично“ име крие два пълноценни (и дори силни) трибунала. През 2016 г. беше създаден „механизъм“ за Сирия. През 2017 г. се създава нов „механизъм“ за Мианмар ...

Смисълът на тази „механизация“ на международното правосъдие изобщо не е в изправянето пред съда на лицата, отговорни за извършването на международни престъпления в Сирия или в други страни, въпреки че идеята за създаване на институция за външен контрол по отношение на тях също се осъществява. Основното е различното: формират се институции, които са създадени извън рамките на международното право, но са фалшифицирани съгласно международното право. Тези институции са създадени от органи, които нямат право да ги създават. Резултатът са репресивни институции, които разрушават основите на международното право, а именно принципа на суверенното равенство на държавите.

Под прикритието на международното право, тези „механизми“ създават нова реалност. Засега имитират международното право, но това е засега.

След като международното право бъде напълно унищожено, нови „механизми“ ще започнат да раздават „безпристрастно и независимо“ правосъдие, не само по отношение на Сирия ...

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели