/Поглед.инфо/ През последните няколко години турските войски проведоха редица военни операции на територията на Сирийската арабска република, което доведе до създаването на няколко гранични зони под турски контрол - Щитът на Ефрат (август 2016 г.), Маслинова клонка ( януари 2018 г.), „Изворът на мира“ (октомври 2019 г.), „Нокът-меч“ (ноември 2022 г.).

Разрушителната сила на тези операции падна върху кюрдските градове под претекст за преследване на бойци на Сирийските демократични сили, които Анкара обвинява във връзки с Кюрдската работническа партия, базирана в Турция и призната от нея за терористична организация. В същото време днес Сирийската национална армия (СНА), подкрепяна от Турската република (TР), контролира територия, простираща се от северната провинция Алепо и района на Африн до районите на изток от река Ефрат между Тел Абяд и Рас ал -Aйн.

Де факто по южния фланг на Турция се образуваха братски квазирегиони, за устойчивостта на съществуването и развитието на които Анкара тайно пое отговорност. TР предоставя тук достъп до основни услуги (макар и с различна степен на интензивност), свързани с областите на образованието (разгръщането на около 500 турски училища и филиали на турски университети), здравеопазването (включително възстановяването на болници в големите градове), телекомуникациите (включително осигуряване на достъп до интернет), електричество и водоснабдяване.

Освен това с участието на Турция беше създадена местна полиция, наречена Сирийска оперативна група. Поддържането на сигурността в тясна координация с турското разузнаване се осъществява и от т.нар. Сирийска национална армия (СНА).

В местните съвети на повечето райони в Северна Сирия под турско влияние беше назначен турски координатор от съседните провинции. Така губернаторът на турския Хатай координира работата на съвета на Африн, губернаторът на Килис и Газиантеп координира съветите в зоните, които попаднаха под контрола на Анкара в резултат на операцията „Щитът на Ефрат“, а губернаторът на Шанлиурфа беше назначен да отговаря за районите между Тел Абяд и Рас ал Айн.

В същото време средствата в местния бюджет идват от турската провинция, която ги контролира, и покриват разходите за заплати на служителите, възстановяване на инфраструктурата и комунални услуги. През август тази година стана известно, че тук се очаква да бъде назначен турски „супергубернатор“, който да контролира дейността в териториите, включени в т.нар. "зона за безопасност".

Според местните медии това е необходимо, за да се премахне полифонията в системата за административно управление. Представители на някои турски министерства (образование, здравеопазване, енергетика, търговия, младеж и спорт, транспорт и инфраструктура) също служат в региона, за да координират дейностите на съответните местни структури.

Но много чуждестранни експерти посочват, че успоредно с това турските власти предприемат стъпки за „размиване“ на местната идентичност. В Северна Сирия кюрдското население бързо намалява и успоредно с това расте броят на представителите на други народи, т.нар. „принудителни мигранти“, които Анкара се стреми да прехвърли в националната си правна рамка.

По-специално, в някои случаи се предписва получаването на нови лични карти със специален код, свързан със службите по граждански вписвания в провинциите на Южна Турция. Шофьорските книжки и държавните номера на всички автомобили подлежат на задължителна регистрация на територията на ТР.

В допълнение, използването на туркменския фактор от Анкара е значително. Турската страна заселва стотици туркменски семейства в села близо до кюрдския град Африн, което им позволява да завземат земя в провинцията и да построят седем „моделни“ села.

В същото време отделна история са трудните перипетии на отношенията между туркоманската и кюрдската общност в Сирия. Допълнителен проблем е разнообразието от политически възгледи сред туркоманите, някои от които са част от коалицията, противопоставяща се на правителството на Башар Асад (основната им политическа цел е „да свалят режима на Асад и да установят демокрация в Сирия, където всички етноконфесионални групи могат да живеят мирно заедно“), докато други, напротив, се дистанцират от намесата на Турция във вътрешните им работи и дори подкрепят политиката на официален Дамаск.

В същото време Турция се стреми целенасочено да използва туркоманите в своята стратегия и да ги въвлече в съпротивата срещу създаването на кюрдска администрация в близост до турските граници. Тъй като ръководството на туркменските политически организации не винаги и не е напълно доволно от ролята, която му е отредена във външната политика на Турция, то се стреми да спечели много повече власт с подкрепата на онези сили в ТР, които се застъпват за по-умерен подход за изграждане на конструктивни бъдещите отношения и търсенето на позиции в сирийската политическа структура.

Това обстоятелство понякога води до факта, че някои туркменски политически активисти (с подкрепата на някои турски политици) изразяват готовността си да седнат на масата за преговори (по-специално с правителството на Б. Асад и някои кюрдски групи), за да намаляване на напрежението и укрепване на сътрудничеството по въпроси от взаимен интерес.

На фона на засилената многовекторна дейност на Анкара в северната част на Сирия неизбежно възниква въпросът за съчетаването на факта на турското присъствие в региона с наличието на специални американски интереси, по-специално подкрепата за кюрдските формирования. Редица анализатори смятат, че Турция и САЩ действат като явни съперници в случая, но Турция напоследък се колебае да предприеме още по-мащабни действия поради липсата на подкрепа от Вашингтон.

Други смятат, че „големият брат отвъд океана“ просто „позволява“ на турците да се държат по този начин. В турския политически елит има двойствена позиция: от една страна, осъждане на американците за помощта им за кюрдите, от друга страна, придържане към тактиката на „неразпалване на конфликта“ в отговор на незабелязването от американците на продължаващите процеси на „турцизация” в Сирия. В същото време и двете страни печелят от поддържания „контролиран хаос“.

С избирането през ноември т.г. на новия ръководител на водещата опозиционна партия, Републиканската народна партия (CHP), се разпространяват дискусии за това какви концептуални и тактически промени трябва да се очакват, включително във вектора на сирийския и кюрдския въпрос. Мненията по този въпрос също са полярни.

Някои виждат във фигурата на Йозгюр Йозел надежда за укрепване на позицията на партията на политическата сцена в Турция и подчертават желанието му да привлече симпатиите на кюрдите, цитирайки като потвърждение откъси от речта му в Диарбекир, които съдържат обещания за „разрешаване на кюрдския проблем“, свързан с проблемите на дискриминацията, нарушаването на правата и политическата експлоатация.

В същото време някои наблюдатели смятат, че подобна реторика е просто игра преди предстоящите общински избори, а в действителност косвените признаци показват близост във възгледите с управляващата Партия на справедливостта и развитието, както и тенденция за намаляване на степента на остра опозиционна реторика в бъдеще.

Във всеки случай, в навечерието на изборната надпревара през пролетта на 2024 г., трябва да се очаква, че кюрдският въпрос ще бъде отново ясно задействан от страните, а сирийският конфликт с всичките му производни ще остане тлеещ фактор на границите на турския двор още дълго време...

Превод: ЕС

Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК:  https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.