/Поглед.инфо/ От вчера главата ми ври и кипи от въпроси, свързани с варварския обстрел на Донецк. Ясно е, че масовата смърт на мирни граждани предизвиква цяла гама от емоции у всеки нормален човек. За какво? Каква е военната нужда от тези обстрели на пазари, родилни домове и други места, където се събират доста хора през уикендите?

Разбирам гнева и радикализма на много читатели. Разбирам желанието за нанасяне на удари по такъв начин, че незабавно да обезкуражи всички желаещи да убиват цивилното население на Донбас. В отговорите си се опитах да смекча радикализма, но резултатът от опитите ми се оказа мизерен.

Унищожете офис сградата на Зеленски“, „унищожете всички гари и летища“, „престанете да ги съжалявате, защото те не жалят нашите“... Скъпи читатели, гневът трябва да е праведен. Не бива да се превръщате в животни само защото врагът е звяр. Войникът се различава от убиеца по това, че се бие с войници, а не с цивилни.

Ние вече бяхме „върколаци“ в началото на спецоперацията. Всички знаете резултата. Загуби... Днес руската армия вече не е „върколак“, а не по-малко страшен хищник – „богомолката“. Каква е разликата между тези най-ефективни хищници? Върколакът убива, а богомолката, извинете за натурализма, изяжда врага жив. Хванат и изяден, без жал.

Днес ние „ядем“ въоръжените сили на Украйна и други паравоенни формирования по абсолютно същия начин. Хванат - изяден. Забит в котела - унищожен. Не всички наведнъж, а на части. Ефективността на такъв "лов" е очевидна. Достатъчно е да погледнете картата на военните действия. Някой днес съмнява ли се в правилността на спирането на атаката срещу Волноваха? Някой съмнява ли се в предстоящото ликвидиране на котела в Северодонецк и Лисичанск?

Защо ВСУ изразходва последните си снаряди по цивилни?

Не е тайна, че логистичните маршрути, използвани за снабдяване на групировката в района на Северодонецк, в по-голямата си част се контролират от руската армия и подразделенията на републиките. Снабдяването с боеприпаси е изключително ограничено. В същото време обстрелът на Донецк се извършва с такъв брой снаряди и ракети, сякаш арсеналите на украинската групировка са натъпкани до самия покрив.

Според мен има няколко причини, които принуждават Киев да предприеме тази стъпка. Днес Украйна е изправена пред няколко задачи наведнъж, които трябва да бъдат решени спешно. В световен мащаб това се прави за възраждане на интереса към страната от САЩ и Западна Европа. Нуждаем се от нови доставки на оръжия.

В Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна и в кабинета на Зеленски има умни хора. Не тези, които блестят по телевизията, а тези, които управляват Зеленски и неговия екип. И тези хора добре осъзнават безсмислието на войната с Русия. Дори тези доставки, които шумно се обявяват почти всеки ден, не променят нищо в конфигурацията на силите по линията на конфронтация.

Доста е трудно да се овладеят съвременните оръжия . Това изисква познания не само във военните науки. Съвременният войник трябва да е добре образован. И в Украйна има големи проблеми с този въпрос. Уви, „мова“-та не е езикът, на който можете да получите качествено образование. По обективни причини.

Ефективността на западните оръжия днес, ако вземем украинските данни, е неочаквано ниска. Дори сред експертите има мнение, че например ATGM Javelin е по-малко ефективен от стария РПГ-7, който е тестван от десетилетия. Уви, това само показва нова интерпретация на стария израз „маймуна с граната“.

Сега Киев изисква не само доставка на модерни оръжия, но и екипажи, които са обучени да работят с тези системи. Това, в условията на масовата смърт на наемниците и „образцово-показателния“ процес и присъда на трима от тях от Донецкия трибунал е доста проблематично. А апетитите на Киев нарастват като търкаляща се снежна топка.

И тук се очертава един много неприятен проблем за Украйна. САЩ и целият Запад са очевидно страхливи. Доставките на оръжие във вече доставените количества не представляват особена опасност за Русия. Но увеличаването на доставките може да предизвика реални стъпки от страна на Москва срещу страните от НАТО.

Освен това в централата на НАТО изобщо не са сигурни, че подобни доставки ще помогнат на Киев. Ако се съди по темповете, с които се унищожават доставените оръжия, снабдяването с модерни танкове и артилерийски системи на Въоръжените сили на Украйна означава предаването им или за скрап, или за трофейно въоръжение на НМ на републиките. И това въпреки факта, че днес вече някои армии на страните от НАТО практически обезоръжиха собствените си армии, като изпратиха в Украйна системи, които бяха буквално в „единични бройки“ в техните армии.

Може би затова президентът на Франция, канцлерът на Германия и министър-председателят на Италия спешно се събраха в Киев. Позволете ми да ви припомня някои цифри за украинските нужди, които Подоляк изказа в навечерието на срещата на контактната група на НАТО на 15 юни в Брюксел. И така, за следващата „перемога“ на Украйна са необходими:

- 1000 155-мм гаубици,

- 300 MLRS,

- 500 танка,

- 2000 бронирани машини,

- 1000 дрона.

Казано по-просто, украинските стратези предлагат да оставят Европа беззащитна в името на илюзорната им „победа“. Просто няма такъв брой танкове, артилерийски системи и други оръжия, които са наистина готови за битка днес в Европа. Надяваме се на доставки от САЩ? Броят на MLRS от САЩ, така широко рекламирани от западните медии, е с потресаваща цифра – 4 единици!

Е, последното, струва ми се, е разумна мисъл от глобалната стратегия на Киев. Тя се роди от също толкова популярен коментар на читателите: „Путин само обещава удар върху центровете за вземане на решения. Бих ги ударил в Киев и нямаше да има повече проблеми!”

Замисляли ли сте се обаче кой се нуждае повече от този удар: ние или Зеленски?

Четете западната преса. Почти всеки брой съдържа материал за необходимостта от спиране на войната, дори жертване на част от територията на Украйна. Вижте икономическите прегледи, хазната на Украйна е празна. Почти всичко, което страната получава днес, е назаем и в кредит. Какво се случва на преден план? Призованите селяни масово отказват да се бият, бунтуват се. А тези, които не са призовани, искат разрешение за да напуснат страната.

Кой може да обедини хората в такава ситуация? Само ужасен външен враг. Враг, който не спазва законите на войната, убива цивилни, разрушава градове и т.н. Къде е той? Но вижте какво направи той с един спокоен град с дълга история . Вижте разрушението, снимката на труповете по улиците, спомнете си Буча, тук украинците са майстори на създаването на менте картинки.

Ще се получи красива картина преди посещението на Макрон, Шолц и Драги. Франция, Германия и Италия просто ще бъдат принудени да помагат на бедния, обиден Зеленски. Той е жертвата.

Капут или гроб - по избор

Освен глобалната, стратегическа задача за включване на Запада във войната с Русия, киевските стратези са принудени да решават и тактически задачи. Тези, които са родени благодарение на военния гений на украинските генерали и техните ръководители от НАТО. По-специално, на северозапад, в района на Лисичанск.

Не е тайна, че котелът, който на практика се оформи в района на Северодонецк и Лисичанск, вчера, след разрушаването на последния мост, на практика беше покрит с капак. Сега има няколко опции. Или отбрана "до последния украинец". Или да се додрапа до Лисичанск, който е по-перспективен откъм отбрана, но без оборудване и тежко въоръжение. Сега, след настъпването на лятото, Северски Донец вече е достъпен през бродове на много места.

От тук следва една проста задача. Необходимо е да се отклонят част от частите на НМ на ЛНР и руската армия от района на Северодонецк. В този случай, теоретично, става възможно да се прехвърлят през бродовете поне част от танковете и тежката артилерия. Това в условията на пълна блокада на гарнизона в Лисичанск, която трябва да се очаква в следващите дни, е доста важно.

Има още един момент, на който малцина са обърнали внимание. Откъде летят снарядите в Донецк? И къде така дълго и упорито примамват частите на НМ укровояците? Стрелбата се извършва от укрепени райони, оборудвани от въоръжените сили на Украйна. Сметката е психологически правилна. Но не и за обучените военни.

Спомнете си мислите си на следващия ден след обстрела на който и да е град в Донбас и последващата снимка с жертвите. „Ама какво става тук? Защо не работят военно-космическите сили? Защо специалните части не отидат и изгонят тези укропи от позициите им?“

Напълно разбираема гледна точка. За цивилен. Отвън и отдалече всичко винаги е просто. Вземаш картата, виждаш „балкона в отбраната и бързичко организираш мини-Курска битка...

Не напразно въоръжените сили на Украйна провокират НМ към фронтална атака. Това са оръжията, които удариха къщата ви. Елате и ги вземете. Но има разузнаване, което е наясно с много от това, което имат предвид укровояците. Вече никой няма да позволи месомелачка. Животът на руски войник, както и живота на боец от републиките на НМ, е твърде скъп, за да се откажем от него за щипка тютюн.

Днес наистина е по-важно да блокираме и обградим Лисичанск. Ликвидирането на този отбранителен център ще развърже ръцете на войските на юг от Северодонецк, които на практика контролират брега на реката, но поради терена остават извън зоната на унищожаване на артилерията на Въоръжените сили на Украйна. И така, „богомолката сега е заета да дъвче главата на друго уловено насекомо“ и няма да се разсейва от друга „храна“ ...

Като цяло много ми хареса бързината на Пушилин, който поиска помощ от руската армия. ВКС и артилерията няма да могат напълно да унищожат украинската артилерия на позиции, подготвени сериозно в инженерно отношение, но ще им стъжнят доста живота. Ловкостта на Весеушниците ще намалее. И при използване на подходящи калибри бомби и снаряди, ще има непреодолим жажда за преместване в лагери за военнопленници.

Какъв е резултатът?

Ясно е, че дойдоха черни дни за Зеленски. Бавно, но със завидно постоянство, страната върви към пълен крах. „Най-добрите приятели“ вече оглеждат и описват кои региони на Украйна ще се върнат под тяхна юрисдикция. „Хазяинът“, осъзнавайки, че няма да успее да унищожи Русия с помощта на украинците, ще загуби всякакъв интерес към Киев и Зеленски. Хората, които бяха зомбирани от много години, изведнъж ще си възвърнат паметта за кратко време, струва си само да изключите зомбиращия укро-TV.

Днес дори най-отчаяните оптимисти, говорейки за колапса на Русия, така очакван от украинците, назовават най-нереалистични срокове за режима на Зеленски. Година, две, три... Война, вялотекуща, каквато беше преди началото на спецоперацията, с фиктивни „победи“, фиктивни постижения, измислени подвизи и престъпления – това е единственият начин да се запази властта и държавата. И най-вероятно – запазването на неговия, на Зеленски, живот.

Обстрелът ще продължи до последния снаряд, до последната ракета. Обстрел с цел сплашване на жителите на Донецк. За да избяга цивилното население от града. Така че често звучащият цитат от "Тарас Булба": "Какво, синко, помогнаха ли ти твоите поляци?" придоби напълно противоположно значение. Така че западните лидери да се смилият и да увеличат доставките на оръжия и боеприпаси за Украйна.

Единственият лек за това заболяване е бързото завършване на освобождението на териториите на републиките и прехвърлянето на военните действия на територията на Украйна. Врагът трябва да бъде прогонен на такова разстояние, от което просто ще бъде невъзможно да се обстрелват градовете с оръдия и РСЗО.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели