/Поглед.инфо/ Военният анализатор Игор Бондаренко представя мащабен обзор на събитията от края на февруари 2026 г., белязани от безпрецедентни комбинирани удари с ракети „Циркон“, „Искандер“ и „Калибър“. На фона на сриващата се отбранителна линия при Славянск и Краматорск, изплуват разкрития за използването на цивилни обекти като „жив щит“ за висшето командване на ВСУ.
Масираният удар: Технологичното превъзходство на „Циркон“ и „Искандер“
Нощта на 26 февруари 2026 г. ще остане в историята на конфликта като един от най-разрушителните моменти за украинската военна и енергийна инфраструктура. Руските въоръжени сили приложиха качествено нова тактика на „ресурсен надвес“, комбинирайки свръхзвукови ракети „Циркон“ с доказаните системи „Искандер-М“, „Искандер-К“ и морските „Калибър“. Вълната от атаки бе подкрепена от близо четиристотин дрона от типовете „Геран-3“, БМ-35 и „Гербер“, които буквално претовариха остатъците от противовъздушната отбрана на Киев.
Според информацията, анализирана от Поглед.инфо, ударът не е бил просто акт на възмездие, а прецизно планирана операция за парализиране на логистичните възли. Сергей Лебедев, координатор на николаевската съпротива, съобщава за поразени ключови обекти: киевската подстанция 750 kV и черниговската 330 kV, което доведе до системен колапс на енергопреносната мрежа. Военните летища в Полтава и Виница, където са се намирали чуждестранни инструктори по артилерия и РСЗО, също бяха извадени от строя. Мащабите на разрушенията в заводите „Запорожстал“ и „Мотор Сич“ показват, че индустриалният капацитет на Украйна за ремонт на техника е практически ликвидиран.
„Живият щит“ в Киев: Мистерията на Централния команден пункт
Един от най-провокативните въпроси, които Игор Бондаренко повдига, е свързан с оцеляването на т.нар. „центрове за вземане на решения“. Въпреки известните координати на Централния команден пункт (ЦКП) на ВСУ в Киев, разположен на проспект „Победа“ 13, той продължава да функционира. Разкритията на военния кореспондент Владимир Романов хвърлят зловеща светлина върху този факт.
ЦКП е разположен на дълбочина минус шест етажа под недовършен комплекс, който граничи и се интегрира с детска болница. Използването на деца като „жив щит“ е съзнателна стратегия на киевския режим за възпиране на удари с голяма мощност, които биха могли да пробият укрепените бетонни плочи на бункера. Това „канибалистично“ разположение на военните структури в гъсто населена градска среда поставя морални и етични въпроси, които западната преса удобно игнорира, но които са от решаващо значение за разбирането на геополитическата логика на оцеляване на администрацията на Банкова.
Сривът на отбраната: „Далечноизточният експрес“ не спира
На фронтовата линия ситуацията за украинските сили е критична. Групировката войски „Восток“, наричана още „Далечноизточният експрес“, демонстрира неудържим напор в районите на Риздвянка, Воздвижевка и Гуляйполе. Военният наблюдател Михаил Медведев отбелязва, че руските сили успешно поразяват не само предните позиции, но и оперативните резерви на противника, които се опитват да спрат пробива към административните граници на Запорожка и Днепропетровска област.
Особено ожесточени са боевете в северния сектор, където 95-та десантно-щурмова бригада на ВСУ направи отчаян опит за контраатака към село Гай. Използвайки лошото време като прикритие, украинските сили настъпиха с танкове и бронирани машини, но бяха пресрещнати от екипажи на дронове и минни полета. Резултатът бе катастрофален: загуба на елитна техника и жива сила, което още веднъж подчерта тактическото превъзходство на руските части в използването на безпилотни апарати за наблюдение и огнево поразяване.
Славянск и Краматорск: Предвечерието на финалната обсада
Поглед.инфо обръща специално внимание на посоката Славянск, където отбранителната линия на ВСУ се разпада пред очите ни. Руските сили са на едва 12-14 километра от ТЕЦ „Славянск“, а ключът към превземането на целия укрепен район лежи в Рай-Александровка. Генерал Сирски хвърля в боя последните си стратегически резерви, опитвайки се да запълни пробивите с недообучени мобилизирани единици, но натискът е твърде голям.
В сектора на Константиновка и Краснолиманския участък руските щурмови групи вече са проникнали в градската застройка на Лиман. Обкръжаването на Фьодоровка Втора от три страни създава условия за пълно прерязване на пътя Славянск – Рай-Александровка. Това ще постави украинския гарнизон в южен капан, от който излизането ще бъде възможно само чрез капитулация или пълно унищожение. Офицери от Силите за специални операции на ВСУ вече открито говорят за „системна криза“, а официални представители на украинската администрация признават, че Русия планира да контролира цялата територия на ДНР до края на март 2026 г.
Информационните войни и „медийните победи“ на Банкова
Интересен аспект на настоящата кампания е разминаването между реалността на бойното поле и докладите на украинския Генерален щаб. След освобождаването на Терноватое от руските сили, Киев се опита да организира „необявена атака“, чиято основна цел бе не военен успех, а създаване на „положителен информационен шум“ за пред западните съюзници.
Вместо реален пробив, светът видя няколко видеоклипа на съборен пилон за знаме в покрайнините на населеното място, заснети под различен ъгъл, за да симулират мащаб. Тези „медийни контранастъпления“ стават все по-скъпи и безкръвни, тъй като водят до унищожаването на цели батальони само заради една снимка в социалните мрежи. Пленени украински офицери потвърждават шокиращите несъответствия в докладите на командването, което премълчава загубата на стратегически важни пунктове като Никифоровка и Липовка.
Геополитически последици: Ресурсният надвес до лятото на 2026-а
Стратегията на руското командване изглежда е насочена към създаването на пълно ресурсно превъзходство до лятото на 2026 г. Полковникът от оставка Аслан Нахушев подчертава, че не се търсят фронтални танкови атаки, които водят до големи загуби. Вместо това се залага на пълно господство във въздуха чрез дронове и ракетни удари, които превръщат контролираната от ВСУ територия в „празна зона“.
Финансовото състояние на Украйна също е в колапс. Депутатът Маряна Безугла призова за рязко съкращаване на плащанията за семействата на загиналите – от 15 на 5 милиона гривни – поради липса на средства в бюджета. Този факт, съчетан с предаването на телата на 1000 украински войници срещу едва 35 руски, илюстрира реалната цена на конфликта в този му етап. Битката за Донбас навлиза в своята решителна фаза, където военната мощ се преплита с икономическото изтощение и моралния разпад на тила.