/Поглед.инфо/ Предстоящият недостиг на пшеница може да накара страните от Близкия Изток и Северна Африка да се разбунтуват и да насочат ново ниво на гняв и бунт към Брюксел от страна на собствените си граждани.

Забравете противотанковите оръжия и куршумите. Предстоящият недостиг на пшеница може да накара страните от Близкия Изток и Близкия Изток да се разбунтуват и да насочат ново ниво на гняв и бунт към Брюксел от страна на собствените си членове.

Тъй като САЩ наближават критични междинни избори, които могат да попречат на външнополитическите усилия на Байдън, ЕС също скоро ще разгледа собствената си стратегия – по-специално по отношение на Украйна – в по-краткосрочен план, поради редица фактори, които изплуват хоризонта, които обърканите и зле информирани журналисти не следят.

Главен сред тези фактори, които ще бъдат истински проблем за ЕС, беше загатнат наскоро на Световния икономически форум от полемичния бивш държавен секретар Хенри Кисинджър.

Възрастният държавник раздразни украинска делегация, като предположи, че тя може да обмисли отстъпването на части от страната на Русия, за да осигури мирно споразумение, преди войната да започне да има много по-тежки последици по целия свят.

Той използва думата „сътресение“, която е начин за дипломатично намекване за политически проблеми в региона на Близкия изток и Северна Африка, изразени в това, че населението в страните от тези региони, може да се разбунтуват поради глад. Много страни от Близкия Изток и Северна Африка внасят пшеница за производство на хляб – често на субсидирана цена – с цел подпомагане на бедните общности.

Не е ясно колко от тези страни ще трябва да се справят с украинската и руска пшеница, която вече не пристига, тъй като вече на места като Мароко, където живее авторът, цената на зърното се е утроила, което прави по-трудно за фермерите да я купуват. Ако правителството няма да утрои цената на прибраната пшеница (малко вероятно), тогава няма никакъв смисъл фермерите да я купуват.

В случая с Мароко, дефицитът ще трябва да бъде попълнен от правителството, ако иска да запази хляба на изкуствено ниска цена. Тази цена обаче ще трябва да бъде прехвърлена върху някого. Най-вероятно ЕС ще бъде помолен да помогне.

Но това, че Брюксел помага на Рабат с неговото домакинство, е едно. Европейският съюз обаче може да е изправен пред много по-голяма криза, когато нови потоци от имигранти ударят по бреговете му, тъй като новите нива на бедност подхранват по-голям брой на тези, които отчаяно търсят по-добър живот в ЕС.

Това, което Кисинджър намеква, е, че така наречената „война на изтощение“ не работи добре нито за Украйна, нито за Запада. Неизбежното напускане на Русия на западната сфера няма да вещае добро за Запада както по отношение на сигурността, така и по отношение на търговията и ще бъде по-трудно да се обърне.

Връщането на джина обратно в бутилката ще бъде почти невъзможно, ако войната в Украйна продължи да източва западните хазна и да представя на ЕС нови потоци от имигранти от региона на Близкия Изток и Източна Европа.

Много „експерти“ на западните медии обичат да заблуждават читателите, като представят факти в парадигма, която е удобна за потребителите, но всъщност е без значение за фактите на терен, които те (журналистите) вероятно се борят да схванат сами.

„Войната на изтощение“ всъщност се води без контекст (обикновено такива войни са там, където и двете страни са в застой, което изобщо не е така в Украйна); второ през последните седмици видяхме много препратки към „20 процента“ от Украйна, окупирана от Русия. Тази цифра, без съмнение, предложена от Зеленски, е била използвана отново и отново от кореспонденти и редактори по въпросите на отбраната в Лондон като ориентир. Военните експерти, дори британските, които подкрепят Украйна, обаче я отхвърлят като неуместна. Така че защо димната завеса?

Редица фактори са отговорни, но до голяма степен това, че днешните журналисти, които отразяват такива изключително исторически събития като конфликта, не са от същия калибър на тези преди двадесет години.

Различно ниво на интелигентност, образование и видимо различен набор от журналистически стандарти. В много случаи нашите т. нар. кореспонденти по отбрана са станали редактори. Те изказват мнение, а не съобщават новини.

Това, което не се съобщава или предлага като редакторски пълнеж, е идеята, че Западът просто не може да си позволи войната в Украйна да продължи много по-дълго.

Ако ЕС дори не може да получи подкрепа за собствената си директива за забрана на руския петрол – единствената реална санкция, която ще окаже финансово въздействие върху Москва – тогава как някой на Запад си представя ЕС да играе каквато и да е роля в конфликта и да бъдат взети на сериозно?

Брюксел продължава да подтиква Зеленски с този наратив за „битка до последния човек“, като същевременно очевидно не е в състояние да подкрепи собствените си държави-членки за бедствието, което се задава, ако Кисинджър е прав.

Държавите от ЕС просто не могат да се справят, политически или финансово, с напрежението от поредния приток на бежанци от арабски страни, както беше преди със Сирия. След Ковид факторът за добро настроение от европейските граждани вече не съществува, заменен от гняв и отчаяние, насочени към политическите елити.

Ако се случат такива напливи, ефектите ще бъдат незабавни и колосални. Отслабващото доверие, което много държави-членки все още имат – макар и в знак на подкрепа за ЕС – бързо ще се превърне в сочене с пръст и ЕС като международен играч ще трябва да бъде подрязан.

Лидерите на страните от Близкия Изток и Източна Източна също трябва да се притесняват от забраната на пшеницата и да се чудят дали втора арабска пролет се насочва по пътя им. Ако недоволството започне да се появява в една страна – като Египет например, който внася 60% от цялото си потребление на пшеница от Украйна – тогава това може да има въздействащ ефект върху други, точно по същия начин, както бунта в Тунис през 2010 г. предизвика това, което обикновено се нарича „арабската пролет“.

Без съмнение многомилиардното европропагандно звено на Европейската комисия вече има подготвени прессъобщения и грандиозни речи, за да отклони вината и да посочи с пръст други.

* Мартин Джей е награждаван британски журналист, базиран в Мароко, където е кореспондент на в."Дейли Мейл", като преди това е отразявал Арабската пролет за CNN, както и "Евронюз". От 2012 до 2019 е базиран в Бейрут, където работи за редица медии, като BBC, Al Jazeera, RT, DW, както и Daily Mail, The Sunday Times, TRT World.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?