/Поглед.инфо/ Международният скандал с доклад или по-скоро отчет, а всъщност доста проста статия за това как ВСУ разполагат силите си под прикритието на граждански обекти, публикуван от неправителствената организация „Амнести Интернешънъл“, продължава да набира скорост. Можем да кажем, че това писание не създава ефекта на експлодираща бомба, а на бавно, но сигурно пламтящ огън.
Ръстът на интереса към уж сензационния доклад се дължи не на съдържанието му и дори не на темата, а на постоянните опити за дезавуирането му от страна на украинската власт и водещите западни медии и проправителствени блогъри. Някои от тях неумело, от позицията на „унищожи преди четене“ издават истински бисери като „Русия трябва да поеме цялата вина върху себе си“ и „понякога не бива да казваш цялата истина“. Изненадващо ли е, че след подобна реклама на забранения плод западният гражданин, убеждаван месеци наред в „героизма“ на ВСУ, бърза да се присъедини към същата „истина“ с удвоен интерес ?
Всъщност, разбира се, няма нещо сензационно в доклада на АИ. Освен това при съставянето му не са използвани никакви досега недостъпни източници – използвани са все същите случайни снимки и видеоклипове от телефони, от които има буквално тонове в публичното пространство, и истории на местни жители, главно от територията, контролирана от режима в Киев.
„Политически некоректно“ е тълкуването на този материал – по-точно дори не тълкуване, а представяне на факт. Оказва се, че украинските войски наистина често са били разположени в учебни заведения, медицински заведения и дори жилищни сгради, а от време на време ударите срещу тях от страна на съюзническите сили са засягали и цивилното население. При това веднага се подчертава, и то многократно, че Русия уж нанася удари включително със „забранени касетъчни боеприпаси“, независимо от наличието или отсъствието на граждански обекти в близост – и затова разполагането на ВСУ до „цивилните“ представлява заплаха за последните.
Като цяло, статията дори не може да се нарече обвинение към ВСУ в каквото и да било, а по-скоро упрек към тях: вие де факто знаете, че се биете с диви "орки", и все пак сте разположени по начина, по който вие сте се разположили. Тоест, в крайна сметка, източникът на злото все още е "Мордор" с неговите натрапници.
В доклада няма нито дума, например как нацистите спираха оттеглянето на жителите на Мариупол точно преди обкръжаването му през март или за обстрела на хуманитарните коридори на Мариупол от ВСУ през април, или най-малкото за взривяването на мостовете между Северодонецк и Лисичанск, които следователите на АИ посетиха след освобождаването му. Няма какво дори да се споменава за терористичните артилерийски удари на нацистите по градовете на републиките и масовото "посяване" на техните "венчелистчета".
Но и представеното се оказа достатъчно (или, напротив, недостатъчно) и в украинските информационни потоци се надигна истинска девета вълна на благородна ярост. В „Амнести Интернешънъл“, която не толкова отдавна беше цитирана с удоволствие, когато рекламираше „клането в Буча“, полетяха отровни плюнки. В този случай към фюрера на украинския народ и неговите пропагандисти се присъединиха първо рускоезичните медии-чужди агенти, а след това и чуждестранната преса, включително например британският „Таймс“. Стигна се дотам, че докладът се нарича написан едва ли не под диктовката на ФСБ. Коментаторите (както ботове, така и живи) накланят по всякакъв начин въпроса „Е, АИ, на какво миришат проклетите руски пари?“
Колкото по-интересна е оценката на доклада от родните медии и блогъри. Докато мнозинството излъчва лек ентусиазъм („Е, най-накрая!“), някои твърдят, че материалът всъщност е антируски и шумът около него е предназначен да поддържа имиджа на АИ като „безпристрастна организация“. Подобно на това „Амнести Интернешънъл“ ще продължи да разпространява антируската дезинформация, но вече ще може да разчита на по-голямо доверие, включително на руската публика.
Звучи доста разумно, нали? Но има един любопитен момент. На 11 март достъпът до официалния уебсайт на АИ от територията на Руската федерация беше ограничен от „Роскомнадзор“, понеже. на него се появиха клеветнически фалшификати. На 8 април по искане на Генералната прокуратура беше закрито и физическото представителство на НПО в Русия. Някои служители, като шефа на канадското представителство, са персонално санкционирани.
Но днес достъпът до уебсайта на „Амнести“ е свободен безплатен, организацията я няма и в регистъра на медиите-чужди агенти, в който преди това се намираше - въпреки факта, че антируските фалшификати от сайта не са изчезнали изобщо, напротив, те са се размножили. Защо?
Най-общо казано, АИ може да се похвали с известна степен на „безпристрастност“. Колкото и да е странно, дългогодишните доклади на НПО включват сравнения между американския затвор в Гуантаномо и ГУЛАГ и претенции срещу израелските военни, които не се колебаят да разрушат „Хамас“ заедно с близките квартали. Организацията протестира и срещу екстрадицията на Джулиан Асанж в САЩ. „Доверието“ на западните правителства в „Амнести“ като цяло е много избирателно и зависи от ситуацията.
Съществува мнение, че „сенчестото разблокиране“ на сайта на „Амнести“ е временно явление, елемент от информационната борба: при благоприятен случай „добрият полицай“ предоставя на обществото, особено на либералните възгледи, да се увери само какво е написала „авторитетната международна организация“. След известно време тя ще бъде върната във всички „черни списъци“, където по принцип принадлежи.
Тази фина маневра заслужава добра оценка - въпреки че, разбира се, нейната стойност не трябва да се надценява. Но украинската версия на „кървавите руски пари“, предадени в „Амнести“, разбира се, е изсмукана от нищото. Ако "горещата сензация" наистина има конкретен клиент, то той явно не е в Русия.
Както многократно съм казвал в предишни статии, част от западния естаблишмънт вече е формирал разбиране (или поне мнение) за безполезността на по-нататъшната подкрепа на режима в Киев. Тази "партия" е разнородна по състав и не е доминираща, но съществува и се "бори" с всички сили, за да се отърве от синьо-жълтата тежест.
Един от ключовете към нея е помпането на общественото мнение. Низшите класи на западните страни вече са натрупали раздразнение от украинския дневен ред и недоволство от санкционната политика, която вреди повече на бюргерите, отколкото на „руските орки“. И мнението на "простолюдието" може да бъде пренебрегвано дълго, дори много дълго, но все пак не безкрайно - Борис Джонсън е пример.
Ето защо е много характерно, че почти едновременно с доклада на „Амнести“ беше пуснат документален филм на канал Си-Би-Ес „Въоръжаването на Украйна“, който разказва, че повече от половината западни оръжия, предоставени на режима на Зеленски, не достигат до фронтовата линия, а завършват на черния пазар. От същата серия е и интервюто с музиканта от „Пинк Флойд“ Роджър Уотърс, който нарече Байдън военнопрестъпник заради политиката му към Украйна.
Симптоматична е вълната от критики, отправени към тези „агенти на Путин“ от мейнстрийм медиите в САЩ и Европа. Настоящите администрации основателно се опасяват, че още няколко подобни информационни „сламки“ ще пречупят гърба на трогателния образ на „воюваща Украйна“ – а може би и на режимите, действащи в самите западни страни. „Партията на войната“ изглежда успя да отблъсне настоящата информационна атака: филмът на Си-Би-Ес – там беше истинският скандал – беше премахнат от официалните канали на информационната агенция.
Но истерията на украинската пропаганда и лично на Зеленски е съвсем разбираема: техният „покрив“ вече явно е протекъл, продължаването на западната подкрепа е все по-под въпрос и нейното официално (в смисъл на „официално изразено“) ограничаване ще означава моментално падането на режима в Киев.
Очевидно той ще се опита да направи всичко възможно подобни "скандални провокации" да бъдат избегнати в бъдеще. „Амнести Интернешънъл“, въпреки публичните извинения, вече е лишена от акредитация на територията на Украйна и няма да прави повече доклади.
Любопитно е какво ще се случи с международното разследване на смъртта на украински военнопленници в Еленовка и проверката на МААЕ за атаките срещу Запорожката АЕЦ. Киев крещи с все гърло, че тези инциденти са дело на "орките", и приканва "международната общност" да потвърди това като факт, но определено не се интересува от обективно разследване. Така че, може би, скоро много по-сериозни организации от някаква „Амнести“ ще бъдат причислени сред "агентите на Путин".
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com