/Поглед.инфо/ По повод „май-гневните размисли” на г-жа Зорница Илиева във ФБ/12.11.22 г. след руския „маньовър» оттегляне от Херсон: Поклон пред паметта на невинните жертви и позор за политическите убийци и извършители!

Мнозина сънародници споделят, че България е оказала предостатъчно съотносително надстандартна хуманитарна помощ на украинските бегълци у нас след 24.02.т.г. По адрес на опоненти на тези сънародници и предимно считащи себе си за политици се сещам за поговорката с 2 опции: "Всичката Мара втасала и: а/... на хорото се хванала!" б/..., само д.....о (= благородното продължение на гърба) си не почесала. Или лозунга за обхваналото ги обсесивно-компулсивно личностово разстройство: „Чемодан – Киев – в Източна Украйна - доброволци!”. НО: БЕЗ НАШИТЕ ДЕЦА И БЛИЗКИ !

Войната между най-масово ползващите нашата азбука и стара култура, в т.ч. държаво-градивна, страни не е наша и не е в наша полза, мисля. Нито англо-саксите, нито поляци, румънци, балтийците и под. „ястреби”-русофоби имат такъв исторически принос към Киев и Москва! А и не за първи път сме ставали разменна територия на интереси между колонизаторите - „велики сили”.

Не е наше дело да преценяваме дали чукчи, чеченци и източно-украински граждани с руско национал/истич?/но съзнание могат да заменят съветските поколения, загивали по време на ВСВ с думите: „За Родину, за Сталинa!” (евентуално зад гърба си с автоматчици-„екс-хазари” от СМЕРШ !? Не сме свидетели!). По-младите руски и български поколения изглежда не желаят да гинат заради кабинетните мега-амбиции на (с извинение!) кукумицини-стратези и мизантропи-ВПК-ри в Москва, Вашингтон, Львiв, Лондон, Давос, национално или националистично настроени обитатели-украинци, полит-въртиопашки в и около Брюксел. В условията sine qua non на оказване на военна, военно-техническа, в т.ч. разузнавателна и подозирана диверсионно-оперативна намеса на нашите съюзници.

Реална грижа за нашата администрация и дипломация на този етап може да бъде да постигне външнополитически и –икономически баланс между страните в конфликта, а не сервилно папагалстване на международно-чиновническите мижитурки от двата бряга на Атлантика ! И да опита да издейства минимално привикване в запас на граждани/те с българско национално съзнание сред воюващите в двете армии.

В междудържавните Договори за приятелски отношения и сътрудничество с Русия и с Украйна и в протоколите за установяване на дипломатически отношения с двете страни България ги е признала практически в границите им към 8 декември 1991 г., т.е. между бившите РСФСР и УССР. Денонсации на договорите и протоколите не са известни. В чл.6 от Договора с Украйна и в чл.4 – с Русия и двете страни декларират грижа за съхраняване на стабилността в района на Черно море.

Дали, обаче, ни е останал необходимият капацитет да опазим мира в и над България? Тя не е вече империя доста над 626 години. А морски мини и трупове на украински бойци плуват по нашето Черноморие. Вероятно и руски. Единствената разумна идея от миналото и за напред е „Черно море и Дунавското ни крайбрежие е да станат зони на мира!” Засега поне да напомня едностранно тази визия!

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com