/Поглед.инфо/ Офисът на Зеленски публикува проектодоговор за гаранции за сигурност на Украйна. Англосаксонците, начело със САЩ, както и ЕС и Турция, са набедени да играят ролята на гаранти. Документът не открива бърз път на Украйна към НАТО, но предполага сериозната ѝ защита от Запада. Защо проектът, чието създаване е датирано от пролетта, изплува точно сега? И какви са шансовете западните страни да го подпишат?

Във вторник кабинетът на украинския президент Зеленски публикува проект на Киевския договор, документ за гаранции за сигурността на Украйна. „Това е първата, но много важна стъпка. Тези препоръки трябва да станат основата на бъдещо споразумение“, каза Зеленски по този повод.

Разработването на документи за гаранции за сигурност стана известно още през юли. След това украинският президент съобщи в канала си в “Телеграм”, че платформата за развитие се ръководи от ръководителя на неговия кабинет Андрей Ермак и бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен (пряк предшественик на сегашния ръководител на Алианса Йенс Столтенберг).

От текста на споразумението, изготвено от групата Ермак-Расмусен, следва, че се предвижда да бъдат сключени споразумения за гаранции със САЩ и други англосаксонски страни (Великобритания, Канада, Австралия), както и с държавите от ЕС и Турция. Киев очаква да сключи обвързващи двустранни споразумения с всеки гарант - и Киевският договор, споменат по-горе, трябва да стане рамков документ за тези споразумения. Освен това с черноморските страни от НАТО - Турция, България и Румъния - се предвижда да бъдат подписани споразумения за регионална сигурност.

Според плана на властите в Киев страните-гаранти трябва да се въздържат от премахване на санкциите срещу Русия до прекратяване на военните действия на украинска територия. Отделна клауза гласи: не отменяйте санкциите, докато Русия не компенсира Украйна за загубите, причинени от началото на спецоперацията.

Документите за гаранции за сигурност също не трябва по някакъв начин да ограничават силата на въоръжените сили на Украйна. Освен това от текста следва, че Украйна разчита на инвестициите на страните-гаранти във военната си индустрия и инфраструктура, както и на доставката на най-новите системи за ПРО и ПВО.

Освен това в споразуменията с гаранти трябва напълно да се изключи изискването за неутрален статут на Украйна. В проекта по никакъв начин не се споменава перспективата за присъединяване на страната към НАТО (за което Зеленски говори неведнъж през последните месеци), но, съдейки по текста, Киевският договор не трябва да отменя стратегическия курс на Украйна за присъединяване към съюз. Специален акцент върху това направи ръководителят на президентската канцелария Андрей Ермак.

И накрая, украинският режим си запази правото да изисква от Запада и Турция „разширени гаранции“ за себе си – предполага се, че за това, по искане на Киев, страните-гаранти ще трябва да се съберат на колективни консултации в най-кратки срокове. От друга страна документът не съдържа никакви конкретики за това как точно трябва да действат гарантите в случай на „агресия срещу Украйна“.

Предисторията на публикуването на документа по същество беше разкрита от ръководителя на украинското военно ведомство Алексий Резников. Той каза в понеделник, че напоследък Киев се е научил да не вярва на устните и задкулисните обещания на западните партньори, поради което е необходимо да се подпише многостранен документ с конкретни гаранции за сигурност.

В Москва появата на украинския документ беше възприета като искане от страна на Киев за увеличаване на западната подкрепа. „Проектът на „Киевското споразумение за сигурност“ е за това как Западът може да продължи конфронтацията си с Русия на украинска земя. Всички негови точки са насочени само към по-нататъшна ескалация, а не към разрешаване на настоящата ситуация“, смята Леонид Слуцки, ръководител на комисията по международни въпроси на Държавната дума.

Според експертите, ако Западът действително изпълни ултиматумните искания на Киев, тогава може да се говори за формирането на „суперНАТО“, което да обедини силите на Алианса и въоръжените сили на Украйна. „Усещането е, че ако сега внезапно на Украйна бъде предложено членство в НАТО, тогава това предложение ще бъде отхвърлено като напълно недостатъчно“, отбелязва Фьодор Лукянов, председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика, експерт на Валдайския клуб.

Липсата на конкретика в параграфа за членството на Украйна в НАТО не е изненадваща, смята Лукянов. „Преди няколко месеца Киев призова страните от Алианса активно да помогнат на украинската страна в битките срещу Русия, а когато западните страни започнаха да се колебаят, Зеленски каза, че Украйна може да се защити. Мисля, че в бъдеще сред патриотите там ще расте този наратив – че Украйна е военно самодостатъчна страна и просто няма нужда от членство в НАТО “, предполага експертът.

Колегата на Лукянов във Валдай, програмният директор на този дискусионен клуб Иван Тимофеев смята, че публикуването на проекта е пряко свързано със събитията в района на Харков. „В украинската преса усилено се тиражира наративът за контранастъплението на Украйна, за нейните успехи в това направление и се представя като „повратна точка“, каза Тимофеев. “Киев прецени, че точно сега си струва да се опита да прокара своите инициативи в диалог със западните партньори. Проектът е насочен към сключване на по-благоприятни споразумения със Запада, което впоследствие ще допринесе за увеличаване на натиска върху Русия”, допълва той.

От друга страна, в понеделник вечерта пет региона на Украйна едновременно бяха изправени пред мащабно прекъсване на електрозахранването. Имаше съобщения за изстрелвания на "Калибър" от Черно и Каспийско море и че крилати ракети са поразили топлоелектрически централи близо до Харков и Кременчуг. „Принудени сме да предприемем контраатаки по енергийната инфраструктура, за да защитим милиони цивилни в Донбас от агресия“, подчерта Андрей Красов, заместник-председател на Комитета по отбрана на Държавната дума.

Случайно или не, след съобщенията за прекъсвания на електрозахранването, ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел (който преди това призова за разрешаване на украинския проблем на бойното поле) каза във вторник, че ЕС би искал да започне мирни преговори за Украйна „възможно най-скоро“. Но ръководството на Украйна трябва да реши, уточни той.

Миналия петък киевското издание “Страна” изложи версия, според която на фона на атаките на ВСУ, условната „партия на мира“ на Запад отново започна да популяризира темата за мирните преговори. Изданието свързва това предположение с неотдавнашното посещение в Киев на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Във вторник "Страна" припомни, че проектът на Киевския договор за сигурност започва да се разработва не през юли, а през март, когато стана една от точките на "преговорите за мирно уреждане между Украйна и Русия".

Наистина, през март такъв документ беше неразделна част от предложеното мирно споразумение, но представянето му едва ли може да се разглежда като намек от страна на Киев да се върне към преговорите с Москва, тъй като най-вероятно нито една от страните не е готова да седне на масата за преговори сега, каза Лукянов. Той отбелязва: „Мартенската дискусия се проведе в съответствие с разбирането, че всички страни се нуждаят от гаранции за сигурност. Тази теза не се е променила, но това няма нищо общо с набора от текущи изисквания на Киев”.

Въпреки това, според експерта, дори след края на военните действия, никой на Запад няма да се присъедини към такива гаранции за Украйна, тъй като исканията на Киев, посочени в споразумението, са просто нереалистични. „Мисля, че Западът сега ще отговори, че това е „важна тема“, която трябва да бъде обсъдена. Тези искания на Киев така или иначе няма да залегнат в основата на евентуално бъдещо споразумение за гаранции за сигурност“, прогнозира политологът.

„Безсмислено е да обсъждаме Киевския документ сега – в остра, ако не и решителна фаза на военните действия. Ще може да се реши едва по-късно, въз основа на резултатите от спецоперацията - как страните ще излязат от конфликта, какви ще са гаранциите за сигурност в региона. И този документ се основава на увереността на украинската страна, че ще спечели“, обясни Лукянов.

„Това е един вид пробна сонда за Киев. Но адресатите ще се отнасят към проекта с достатъчна предпазливост. Вероятността този проект да бъде приет от западните партньори в този вид е доста малка. Западните страни няма да искат да се обвързват с прекомерни задължения към Украйна, докато тече военна специална операция, за да не бъдат пряко въвлечени в конфликта с Русия. А Киев получава оръжие и финансова помощ и без този документ“, съгласен е Тимофеев.

Първият заместник-председател на комисията на Държавната дума по въпросите на ОНД Константин Затулин смята, че дори гореспоменатата поредица от атаки срещу украински електроцентрали няма да бъде аргумент за украинския лидер Зеленски в полза на идеята за възобновяване на мирните преговори. „Проектодокументът, представен от Киев, е напълно разведен от реалността, невъзможно е да си представим мирен договор, според който Москва ще обещае да плати репарации като „загубена страна“. Украйна демонстративно зачеркна Русия от броя на гарантите на мирния договор“, отбеляза депутатът.

„Сам по себе си проектът за гаранции за сигурност не е нищо повече от пропаганден трик. Той има за цел да докаже на Запада, че Украйна по принцип е напълно отдадена на идеята за мирен договор, за да не кажат, че Киев възнамерява да се бие до последния украинец“, смята Затулин.

От друга страна, Западът трябва да разбере последствията от издаването на гаранции на Киев. Това посочи в канала си в “Телеграм” Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия. „Киевската камарила роди проект за „гаранции за сигурност“, които по същество са пролог към Третата световна война“, подчерта Медведев. “Разбира се, никой няма да даде никакви „гаранции“ на украинските нацисти. В крайна сметка това е почти същото като прилагането на член 5 от Северноатлантическия пакт”, уточни той. Според заместник-ръководителя на Съвета за сигурност „нашите заклети приятели – западни началници от различен калибър, към които е отправен този истеричен апел, трябва най-накрая да разберат едно просто нещо“. Говорим за хибридна война между НАТО и Русия, обясни Медведев. „Ако тези глупаци продължат необузданото напомпване на киевския режим с най-опасните видове оръжия, тогава рано или късно военната кампания ще премине на друго ниво“, предупреди заместник-председателят на Съвета за сигурност.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели