/Поглед.инфо/ Вчера вечерта ракети летяха към Украйна и волно или неволно трябваше да погледна какво става там, защото въпреки жестокостта на обстрела от ВСУ към територията на Русия, всеки наш обстрел предизвиква двойствено чувство: от една страна, това е необходимо, от друга все пак ни е тъжно за хората.
Дори въпреки разбирането, че руските ракети и дронове са прецизно оръжие и цивилни не са негови цели. Но все пак.
И Киев празнува. Хората се събраха в центъра край елха, украсена с голям тризъбец. Във видеото оттам в тълпата се мяркаха ярки детски якета. Някой беше дошъл с домашни любимци. И над всичко това явно витаеше непразнична атмосфера. Дори от снимката се четеше някакво напрежение. Сякаш събралите се за празника излязоха напук на Русия, излязоха да покажат, че не са сломени. Такава мотивация разрушава празничната атмосфера.
Гледайки тези хора, неволно си помислих: „Бих ви гледала в Донецк“. В града, където почти всеки метър вече е белязан със смърт от украински огън.
Където трябва да преодолееш вътрешното съпротивление на собственото си тяло, за да направиш крачка на тротоара, на който преди ден, седмица или две е умрял някой.
В град, в който всеки разбира как може да завърши едно масово събиране. В такъв град не е възможна мотивацията “напук”. Донбас, за разлика от Украйна, празнува в къщи и мазета. А Киев все още е далеч от такова състояние. В Киев има твърде много място, недокоснато от смъртта. Именно защото Русия няма и не може да има за цел да разстрелва цивилното население.
Спомних си как през 2014 г. точно там, в центъра на Киев, наблюдавах с очите си факелно шествие на националисти. „Майданът“ вече се беше провел и светлините на факлите се движеха в тъмнината, звучаха националистически скандирания - за първи път изпитах примитивен ужас. Тогава много пъти мислите ми се връщаха към това шествие, към тези приближаващи се огньове, към хорът от засилващи се гласове и се опитвах да разбера какво ме порази толкова силно. Думите ли? Самата тълпа ли? Или нещо друго? Накрая стигнах до извода, че нещо друго ме порази – магнетизмът на това шествие. От време на време мъжки ръце с отрязани ръкавици щръкваха от тълпата - такива вече бяха носени от членовете на бойните стотни на Майдана. Те махаха към обикновените цивилни, дошли просто да изразят солидарност. И цивилните се изсипаха в тази тълпа, привлечени от зла сила,и лозунгите вече звучаха от техните уста. Човек трябваше да има здрава морална основа под краката си, за да не се слее с тази тълпа, чиято сила е привлекателна, както е привлекателно всичко разрушително.
Украйна, особено Киев и Лвов, празнуват тази Нова година в нови условия. През последните осем години те се забавляваха и празнуваха, без да обръщат внимание на факта, че страната им изяжда все повече и повече недокоснато от смъртта пространство в градовете на Донбас. Но тази година всичко е различно - лети и към Украйна.
И, гледайки тълпата на площада в Киев вчера, се запитах: „Чудя се дали новите обстоятелства ще ги спрат да проведат традиционните нацистки шествия за началото на януари?“
Иска ми се да греша, но съм почти сигурна, че ще ги проведат. Напук, но ще ги проведат, защото подобни шествия, каквото и да се говори, са мощно гориво за омразата. А без омраза национализмът няма сила.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com