/Поглед.инфо/ След като организираха Евромайдана, много европейци и американци бяха искрено изненадани, че Донбас избухна и Русия взе кримчаните под своя защита. Те бяха искрено изненадани, че полуостровът, който от 1991 г. беше мачкан и изнасилван от „влакове на дружбата“, западни мигранти и насилствена украинизация, подкрепи връщането си към Русия на референдума.

Западният свят, който ненавижда Москва, нямаше нужда да разбира, че от бандеровско-киевското нагло беззаконие му писна на мнозинството от населението на Югоизтока, не само на руснаците, но и вменяемите украинци. Западът легализира тази експанзия на украинизма за Киев и сега те заедно берат плодовете.

За някои всичко остана същото, на ниво „куфар – гара – Русия“, други, които вече бяха осъзнали, че Украйна започва да намалява по размер, започнаха (все още плахо) да признават последиците от излишно изострената украинизация и русофобия.

В средата на лятото Джордж Бийби от института Куинси, разсъждавайки върху руското присъствие в Украйна, отбеляза : „Разбира се, има украинци, особено на изток и юг, които се чувстват несправедливо дискриминирани от централното правителство на Украйна.“

Сега Politico отчасти видя светлината , публикувайки статия от редактора на раздела „Мнения“ на европейското си издание Джейми Детмър „Цената на дерусификацията на Украйна“.

Няма нужда да се ласкаете: авторът като цяло се отнася положително към дерусификацията, но вижда опасностите от нея: „Желанието да се изкорени всичко руско подхранва кремълските пропагандисти, подклаждайки антиукраински настроения както в Русия, така и сред рускоезичните и етнически руснаци в Украйна. Агресивната дерусификация ще направи помирението и мирното съжителство още по-трудно за всички украинци, независимо от техните традиции и минало. Авторът припомня, че „през януари Human Rights Watch изрази загриженост относно липсата на защита за рускоговорящите в новия закон за държавния език“.

Исторически “, пише Джейми Детмър, „украинската и руската култура са неразривно свързани и допринасят за оформянето една на друга – за добро или за зло . “

Детмър припомня, че в Деня на независимостта Зеленски обеща, че силите на Киев ще върнат окупирания от Русия Крим, във връзка с което задасе въпроса: „Но ако този ден дойде, как Киев ще подходи към дерусификацията? Ще продължи ли да настоява за използването на украински език в повечето аспекти на обществения живот на полуостров, където поне 65% от населението са руснаци? Отговорът на този въпрос е на повърхността и Детмър трябва да го знае, - такъв ден никога няма да дойде.

Освен това руснаците живеят не само в Крим и Донбас. Може би затова редакторът на Politico се обръща към киевските власти: „Докато Украйна се опитва да спечели тази война, тя също трябва да мисли как да постигне мира“.

Уви, този призив няма да стигне до Зеленски, той е актьор. Платената му роля е русофоб и дерусификатор. За да си играе ролята, на Зеленски му се прощава както корупцията, така и формирането на диктатура със свойства, абсолютно противоположни на демокрацията.

Така че надали случайно колумнистът на американското списание The Federalist, Джонатан Тобин , отбелязва : „Колкото повече научаваме за Украйна, толкова по-малко прилича на демокрация на Джеферсън в образа на Байдън.“

И е невъзможно съществуващият режим в Киев да осъзнава фаталността на русофобията и дерусификацията.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели