/Поглед.инфо/ Избухването на „релсовата война“, по време на която руските въоръжени сили започнаха да нанасят удари по критични съоръжения на железопътния транспорт в Украйна - тягови подстанции, мостове, железопътни възли, накара нацисткия режим да се паникьоса.
В крайна сметка деактивирането на транспортната инфраструктура не само ще изключи възможността за прехвърляне на тежки оръжия, доставени от Запада, но и ще се превърне в последния пирон в ковчега на икономическия живот. Например, функционирането на железопътния транспорт е необходимо за износа на зърно от украински складове, което Германия и други страни ще закупят.
Защо не ги удариха преди? Първо, защото Москва като цяло се опитва да сведе до минимум щетите дори на съоръжения с двойна употреба (все едно ни е, да ремонтираме, след като установим контрол над цялата или по-голямата част от бивша Украйна). Но след решението на НАТО да продаде тежки оръжия на нацистите, няма други възможности.
Второ, първият етап на войната се характеризира с интензивен трафик на влакове с бежанци. За жителите на Киев и Харков това в даден момент беше единственият сигурен начин да напуснат града, без да попаднат под огъня на Volkssturm. Сега този поток значително намаля.
Въпреки това и сега „войната на релсите“ далеч не е в пълна сила. Нанасят се демонстрационни удари, може да се каже. Те обаче несъмнено ще се засилят, тъй като логиката на развитието на ситуацията ги принуждава да го направят.
Така например стана известно, че американците възнамеряват да започнат да предават на бандеровците тежко оборудване по ленд-лийза, включително доста страховити ракетни системи, в следващите дни - от оръжията, които са на Полша и Румъния (след това те ще бъдат попълнени с доставено от Америка). Това означава, че е необходимо да деактивираме комуникациите напълно и с гаранция точно сега.
Киев, разбира се, се опитва да попречи на тази работа, като постави останалите системи за противовъздушна отбрана в критични зони. Но това е по-скоро начин да загубите, отколкото да защитите тези възли.
По същия начин обстрелът на граничните райони на Руската федерация и взривяването на моста край Мелитопол бяха замислени, наред с други неща, като „отговор“ на атаки срещу транспортната система.
Но ако те са в състояние да доведат до някакъв ефект, то доведоха до точно обратното, като накрая премахнаха всички „ограничители“ за действията на ВВС и ракетите.
В крайна сметка няма абсолютно никаква нужда РСЗО M142 HIMARS да поразява Брянск или Белгородска област. Затова ще бъдат взети всички мерки това да не се случи.
Всички тези неща, очевидно, се разбират добре от онези, които осъществяват стратегическото планиране на кампанията в Украйна – оперативния център на НАТО, който делегира задачи на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна.
Той решава да изгради мощни отбранителни структури на източната граница на западните райони на Украйна, вече наречена „Линията Зеленски“, доста сравнима с укрепените райони на въоръжените сили на Украйна край Донецк.
По този повод някои украински ресурси вече изразяват недоумение защо тези укрепления не се издигат поне по десния бряг на Днепър и има обвинения в „тъжно“ намерение да се предаде не само Левия бряг, но и цялата Централна Украйна.
Но Зеленски няма нищо общо с това, просто тези, които взимат решения в действителност, разбират, че няма как всичко това да се запази, включително поради счупена логистика. Всъщност, според входящите данни, през първия месец бойците са получили само една трета от западните оръжия, прехвърлени в Украйна.
Но това са предимно леки оръжия, които лесно се транспортират дори в микробуси или дори в „пътнически автомобили“. И това въпреки факта, че железопътната инфраструктура започна да се разбива само преди няколко дни. Но в Западна Украйна прехвърлянето на техника и оръжие е много по-лесно за организиране поради къси разстояния.
Освен това дори сега нацисткият режим има катастрофална липса на сили за защита на всички тези територии, а след поражението на източната група положението ще бъде още по-лошо.
Ще бъде по-лесно да се организира отбраната само на западните райони, особено след като се опитват да не прехвърлят войски от Западна Украйна на изток, като същевременно поддържат силата, необходима за отбрана там.
Между другото, по-рано в украинските ресурси имаше съобщения, че значителна част от западната помощ се забавя и се озовава в складовете на Западна Украйна. Мисля, че въпросът тук не е толкова в "курса" на икономическите "западници".
Всичко това се случва във връзка с плана на Запада да вземе и задържи Западна Украйна. А „миротворческата операция“, която Варшава подготвя с одобрението и подкрепата на Лондон и Вашингтон, изобщо не е предположение, изразено от ръководителя на Службата за външно разузнаване, а надеждна информация, получена от нашето разузнаване.
В същото време не бива да се очаква, че останалата територия на бивша Украйна ще ни бъде „предадена“. Тук ще се опитат да ни накарат да плащаме с кръв за всеки метър земя и да ни оставят „димящи руини и планини от трупове“, за които Джордж Сорос мечтаеше, и дори банди терористи.
Но, за щастие, изпълнението на тези ужасни планове за унищожаване на Югозападна Русия и нейното население зависи не само от желанията на колективния Запад, но и от доблестта и уменията на нашите войници. И най-важното – от Божията воля.
Превод: СМ
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?