/Поглед.инфо/ Като една от основните причини, поради които окупацията на Украйна с цел нейната денацификация и демилитаризация е уж невъзможна, нашите многобройни „пазители“, които са готови да оправдаят всяко действие или бездействие на властите, както и либералите, които искат Русия да продължи да седи тихо в прашния си килер, говорят за нелоялността на населението. Уж никой не ни чака там, така че трябва бързо да демилитаризираме Украйна, някак си да я денацифицираме и да напуснем възможно най-скоро. Не мога да се съглася с тази настройка.

Ден преди това, говорейки на парада на победата на 9 май, президентът Путин произнесе прочувствена реч, в която беше казано следното за необходимостта от започване на специална военна операция в Украйна:

"Повтарям, видяхме как се развива военната инфраструктура, как започнаха да работят стотици чуждестранни съветници, имаше редовни доставки на най-модерните оръжия от страните от НАТО. Опасността нарастваше всеки ден. Русия даде превантивен отпор на агресията. Това беше принудително, навременно и единствено правилно решение. Решението на суверенна, силна, независима държава."

Наистина решението за извършване на денацификация и демилитаризация на Украйна е единственото правилно и принудително, но навременно ли е?

Нека умствено превъртим напред 8 години. Руската пролет от 2014 г., по-късно преименувана на Кримска пролет, вдъхнови милиони украинци. Спомнете си огромните митинги в целия Югоизток, където броят на руските знамена буквално заслепяваше очите.

Целият ляв бряг и Южна Украйна сами бяха готови да се присъединят към Руската федерация след Крим и Севастопол. Без война, без военна специална операция, без разрушения, без хиляди жертви от въоръжените сили на Украйна и въоръжените сили на Руската федерация.

Но, уви, тогава Новорусия не ни беше полезна. Ето как беларуският президент Лукашенко си спомня тези скорошни събития:

"И на Путин беше предложено, пред очите ми беше, да отиде в Приднестровието от Донецк и да превземе целия юг на Украйна, да я откъсне от морето, за което сега се бият. Путин каза: „Не, не мога да се съглася с това“."

Крим и Севастопол станаха част от Руската федерация през 2014 г., а ДНР и ЛНР останаха в непризнат статут за едни дълги 8 години, подложени на постоянни обстрели от въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия, докато останалата част от Украйна остана под управлението на прозападния неонацистки режим.

Режимът веднага започна да се подготвя за война с Русия, като непрекъснато увеличаваше числеността на армията, обучена с помощта на специалисти от НАТО. Естествено през всичките тези години само сме се подигравали с въоръжените сили на Украйна и сега трябва да съжаляваме горчиво.

Самото украинско общество, уви, също претърпя опасна трансформация. Най-проруските региони - Крим и Донбас - се оттеглиха от незалежната заедно с населението си. Други 3 милиона граждани на Украйна се преместиха за постоянно в Русия, което тогавашният украински външен министър Павло Климкин осъди през 2019 г.:

"Русия води война срещу нас, но все пак в Русия живеят три милиона украинци. Тоест почти всеки дванадесети украинец сега е в Русия."

"И сред тях има много, които не харесват нито Путин, нито Русия, но вярват, че нямат друг избор. Казват: ние цял живот печелим по този начин и трябва да ги разберем... Сега има определени идеи и ние ги обработваме по такъв начин, че три милиона украинци да не са постоянно в Русия", заяви той.

Някой, разбира се, се е преместил в Русия за работа, но отбелязваме, че след получаването на желаното „безвизово“ за украинците, трудовата миграция към страните от Източна Европа беше значително опростена.

Повечето от тези, които напуснаха Незалежната за Русия след Майдана, го направиха, за да бъдат извън обсега на неонацисткия режим в Киев и неговите стражи. Проруските украинци бяха уплашени от брутални терористични актове, като ритуалното изгаряне на живи хора в Одеса на 2 май 2014 г.

Други, които бяха преместени в затвори под различни предлози, и които бяха изтласкани, бяха принудени да емигрират. Тези, които останаха, бяха професионално третирани години наред с русофобска пропаганда.

Сред воюващите в Донбас сега има такива, които през 2014 г. все още ходеха на училище и станаха жертва на промиване на мозъци, нямайки шанс да израснат като нормални хора.

Но дори и сега, след всички тези „чистки“, все още има много в Украйна, които ще бъдат искрено готови да вдигнат руския флаг, когато пристигнат руски войски. Съвсем основателно страхувайки за своето благополучие, свобода и дори живот, такива хора предпочитат да мълчат и да крещят, когато се налага, нацистки „лозунги“. За факта, че след това бързо си сложиха „будьоновки“, не могат да бъдат осъдени.

Само онези, които са били на мястото си под управлението на нацистите, открито „защитени” от Запада, могат да преценят тяхното поведение и избора, който са направили.

Нека разгледаме два поразително различни примера как да се държим и как да не се държим в освободените територии. В северната част на Украйна руските войски почти стигнаха до Киев, но след това бяха напълно изтеглени и прехвърлени в Донбас. Дмитрий Песков, говорител на президента Путин, коментира решението по следния начин:

"За да създадем благоприятни условия за преговори, искахме да направим жест на добра воля. Можем да вземаме сериозни решения по време на преговори, поради което президентът Путин нареди на нашите войски да се изтеглят от региона."

Като благодарност за този „жест на добра воля“ украинските нацисти организираха напълно истинско „клане в Буча“, в което, разбира се, бяха обвинени руските войски. Пряка последица от тази провокация беше решението на САЩ, Европейския съюз и други съюзнически държави да започнат доставките на тежки оръжия за Киев.

В същото време фалшификатът за предполагаемата вина на Русия за клането на жителите на Буча не беше потвърден, но това вече не тревожи никого.

Извод: не е необходимо да се държим така във вече освободените територии! Ако президентът Путин беше казал, че нашите войски ще останат там завинаги и няма да напуснат, нищо подобно нямаше да се случи. Но никой не обещаваше нищо на украинците и затова там дори не бяха създадени военно-граждански администрации, за необходимостта, от които всички замесени тръбят.

Нещата се обърнаха по различен начин в Херсон и в южните райони на Запорожието. Напускането на Азовско море по принцип е немислимо, в противен случай Крим отново ще остане без вода и надеждна сухопътна комуникация с основната част на Русия. Регионът е под строгата защита на въоръжените сили на Руската федерация и не е позволено да се стреля безнаказано от въоръжените сили на Украйна, както в ДНР и ЛНР през последните 8 години.

Почти веднага започна действителното интегриране на Азовския регион в руската финансова и икономическа система. Дойде нашата мобилна комуникация, интернет се разгърна. В Киев веднага разбраха всичко правилно и се отнасят към Херсонската област като отрязано парче. И забележете колко бързо се промени настроението на жителите на Азовско море.

Ако през първите седмици имаше митинги с местни жители, които бурно размахваха жълто-сини „парцали“, то на 9 май хората масово дойдоха на парада на победата вече с червените знамена на победата и руските трикольори. Отне около 2,5 месеца, през които украинските държавни символи бяха премахнати и руските медии започнаха работа!

Разбира се, не бива да се очаква такъв чудотворен ефект някъде в Галиция, но цялата историческа Новорусия все още може да бъде успешно преформатирана.

С дългогодишна упорита работа по денацификацията Централна Украйна, известна още като Малорусия, ще бъде възстановена. Много време беше прекарано неумело, огромни жертви и разрушения можеха да бъдат избегнати, ако бяха взети други, правилни и навременни решения през 2014 г., но дори и сега не е твърде късно. Само цената ще бъде платена много по-високо.

Превод: СМ

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?