/Поглед.инфо/ „Мариуполската мадона“ Марианна Вишемирская разказва как нацистите от „Азов“ се прикриваха с бременни жени в родилния дом, а Западът се опита да слепи с помощта на снимката й фейкова новина.

Запознайте се със същата "Мариуполска Мадона" Мариана Вишемирская. Намерихме я в ... Москва.

Точно преди една година, на 9 март 2022 г., сърцераздирателна снимка на бременно момиче от Мариупол обиколи света. Тя стоеше с пръски кръв по лицето си на фона на сграда със счупени прозорци. „Руснаците бомбардираха родилния дом!“ — изкрещя Западът. „Имаме нужда от повече санкции!“ - поиска вицепрезидентът на САЩ Камала Харис.

Санкциите, разбира се, бяхя добавени.

А какво стана с това момиче по нататък? Къде е тя сега?

Запознайте се със същата "Мариуполска Мадона" Мариана Вишемирская. Намерихме я в ... Москва.

"Нямаше въздушно нападение"

Мариана е на 30 години. Всъщност тя е родена в Донецк, но когато се омъжва, се премества в Мариупол, две години преди началото на Специалната операция, когато градът все още беше под контрола на Украйна. Мариана поддържа своя блог, чисто женски - за козметика, новости за красота. Тя имаше над 30 000 абонати, много по местните стандарти. Но всичко това не може да се сравни със световната слава, която падна върху нея в навечерието на раждането на детето й.

- Когато снимката ми попадна във вестниците, общо взето бях без комуникации. И разбрах за всичко, когато се върнах у дома, в Донецк. Влязох в интернет и - оказа се, че съм жертва на руски въздушен удар. Въпреки че нямаше въздушна атака! От тази моя "слава" имаше само един положителен момент - семейството ми разбрало, че съм жива.

Между другото, Западът и Украйна използваха снимката на Мариана тогава изцяло, до дупка - на кориците на всички медии. Но след като момичето разказа как всичко се е случило в тези дни в Мариупол, Украйна веднага я включи в известната си база „Миротворец“ - където са публикувани списъци с „враговете на нацията“. И Западът никъде, дори и с дребен шрифт, не опроверга лъжите зад своите корици с Мариана. Той се престори, че тя вече не съществува.

Доц. Валентин Вацев, проф. Л. Георгиев и Зорница Илиева - с геополитически десант в Ловеч на 9.03.2023 г./Четвъртък/

И ето я, точно пред мен.

ВСУ ПРОСТО СЕ ПРИКРИВАХА С НАС“

- Кажи ми как се озова на тези кадри?

- Лежах в болница номер 3. Исках да постъпя в родилния дом № 1, която беше лидер в Мариупол. Но полк „Азов“ (терористична организация, забранена в Русия. – Ред.) решиха, че им е по-нужен и изгониха всички оттам.

В родилния дом, където попаднах, също имаше от ВСУ. Не директно с родилките, а в съседния корпус. Дойдоха при нас за храна и казаха, че самите те нямат провизии. Когато говоря за това, в Украйна пишат, че съм предател и ги клеветя. Но аз ви разказвам как беше.

Те се дискредитираха, като окупираха сграда на територията на болницата, нарушавайки Женевската конвенция за защита на населението по време на военни действия. По-късно бях в сградата, където се намираха Въоръжените сили на Украйна. Прозорците им бяха покрити с пълни чували с пясък. А в нашите стаи - обикновено стъкло. Искам да кажа, те просто се криеха зад нас.

- Какво се случи във вашата болница?

- Сутринта на 9 март всичко беше спокойно. Тогава започнаха да се чуват експлозии. В нашия родилен дом нямаше "прелитане". Но в един момент прозорците бяха издухани от ударната вълна. Стъклата почти достигнаха леглото ми. Успях да се покрия с одеяло. Настана паника, блъсканица. Всички се затичаха. Блъснаха ме, паднах върху стъклата от прозорците, порязах си корема и главата... Бях една от последните, които си тръгнаха, защото чаках удобен момент да се върна в отделението за да взема чантата с нещата си. Не можех да я оставя, вътре имаше всичко приготвено за детето. И беше невъзможно да се купи нищо наоколо.

Видяхте ли, че ви снимат?

- Не забелязах веднага. Този фотограф беше без жилетка "Преса". Облечен във всичко в черно. Тогава забелязах, че има камера. Помолих го да не ме снима. Той каза: "Няма проблем." Но, както се оказа, той не е спрял да снима.

РУСКИТЕ ВОЕННИ ДОЙДОХА И НИ ДОНЕСОХА ХРАНА И ВОДА“

Къде бяхте евакуирани?

- В градската болница. Но същия ден започнах да раждам. С малкото изкарахме там още 2 седмици. Никой нямаше право да излиза, навън беше опасно. Нямаше светлина и топлина. Повивах детето под завивките, стопляйки го с дъха си. Вода нямаше, пиехме техническа, храна също. Имаше дни, когато успявахме да си осигурим само четвърт чаша супа... Когато въоръжените сили на Украйна си тръгнаха, дойдоха руските военни, веднага ни донесоха от сухите си дажби и вода. И бутилирана вряла вода, за да се стоплим. И тогава успях да замина за Донецк.

- А преди това имаше ли възможност да се измъкнеш от Мариупол? Когато градът беше под въоръжените сили на Украйна, те говореха за „хуманитарни коридори“.

- Какво ти, нямаше коридори! Украинските военни не пуснаха никого от града! Някои, не знам как, се просмукаха през тях. Може би са дали пари.

Когато се върнах в Донецк, имах възможност да отида в Турция, където е съпругът ми (вече бивш), роднини. А в Европа… щяха да ме приемат и държат на ръце, само да казвам каквото искат. Но аз нямах такова желание. Исках да се прибера.

КАК МОЖЕТЕ ДА РАЗПОЛАГАТЕ ВОЙСКИ ДО БРЕМЕННИ ЖЕНИ?“

- Започнахте да говорите какво наистина се е случило едва когато бяхте в Донецк?

- Не, започнах веднага. В Мариупол, в болницата след раждането, когато градът все още беше под властта на ВСУ, при мен дойдоха журналисти от американската Асошиейтед прес, разказах им всичко, както и на вас сега. Но оставиха само това, от което се нуждаеха. И вече в Донецк, когато вече можаха да публикуват цялата истина, до мен дойдоха съобщения от Украйна - че вече съм враг за тях.

Точно така ли са написали?

- Най-обидното е, че писаха гадни неща за детето. Искаха да ни видят, мен и нея, мъртви. Не разбирам как е възможно това? И го пишат включително млади майки. Душата ми се преобърна. Никого не съм излъгал. Но аз простих на всички, не изпитвам яд към тях. Но имам големи въпроси към украинското командване - как можете да давате заповеди да бъдат настанявани в жилищни сгради, болници? Да, дори и до бременни жени?

В ОЧАКВАНЕ НА ПРОЦЕСА С ХОДОРКОВСКИ

- В резултат на това сега живеете в Москва?

- Дойдох по покана на Национален фонд "Родина" на събитие за децата на Донбас. И вече в Москва ми предложиха да стана лице на този фонд. Вече съм се занимавал с хуманитарна дейност, харесва ми. Вече пътувахме до ДНР, ЛНР, занесохме помощ.

- Доведохте ли дъщеря си с вас?

- Не, тя е в Донецк, защото още не ходи на ясла. И все още не печеля достатъчно, за да наема бавачка.

- Вече сте се установили в Москва?

- Да, свикнала съм вече. Много неща за правене и срещи. А сега ме чакат и съдебни процеси.

- С кого?

- С Ходорковски. Той публикува моя снимка в социалните си мрежи, а под нея - сравнение на Мариупол и обсадения Ленинград. Той просто ме използва за собствените си цели, за тяхната пропаганда. Помолих го да махне снимката, но той не го направи.

- Искате пари от него?

- Просто искам да ми махне снимката.

- А опитахте ли се да достигнете до западните медии, които ви печатаха на кориците?

- При мен идваха различни журналисти, освен украинските. Затова дадох интервю на италианския журналист Джорджо Бианко. Вярно, че така и не излезе в медиите, той го публикува в канала си в YouTube, но и това веднага беше блокирано. Мариан Спринг от БиБиСи направи много материали с мен, макар и с нейни коментари и забележки, но все пак... А останалите западни медии, с които разговарях, в крайна сметка не пуснаха интервютата с мен. Защо им е нужна неудобната истина?

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?