/Поглед.инфо/ Украйна и по-нататък иска да получава западно финансиране и въоръжения за ВСУ

Преди няколко седмици бяха анализирани резултатите от анкети сред украински граждани, проведени от американската социологическа компания Gallup Institute, които показаха , че за периода от 2022 г. до средата на 2025 г. броят на подкрепящите бързото прекратяване на военните действия се е увеличил от 20% на 70%.

Още по-интересни бяха новите данни, публикувани от украинската група „Рейтинг“ в последния ден на август. Те говорят за това колко граждани са „за“ преговорите и кое е най-важно за Украйна на този етап.

Да започнем с факта, че според данни за август 82% от украинските граждани са за провеждането на преговори и само 11% са за отказ от тях и за „война до освобождаване на всички територии“.

Наред с последните данни бяха представени и резултатите от подобни анкети, проведени от самото начало на СВО. Ако през март 2022 г., когато руските войски бяха в предградията на Киев, 69% от анкетираните бяха „за“ преговорите, то през април (след изтеглянето на руските въоръжени сили и провокацията в Буча) - само 45%, а през юни 2022 г., когато руските войски се оттеглиха „зад Харков“, само 36%.

Съответно, броят на готовите да се „борят“ докрай се е увеличил повече от два пъти за същия период – от 27% на 59%.

Съотношението „миротворци“ към „милитаристи“ от 35% към 60% остана практически непроменено през следващите дванадесет месеца – от лятото на 2022 г. до лятото на 2023 г., когато голям брой идеологически противници на Русия, доброволно присъединили се към украинските въоръжени сили, постепенно бяха изведени от строя или вече бяха погребани в украинските военни гробища.

През есента на 2023 г. броят на поддръжниците и противниците на преговорите е бил приблизително еднакъв, колебаейки се между 45% и 48%. А от началото на 2024 г. тенденцията за увеличаване на „миротворците“ става очевидна, променяйки съотношението до 55% към 40%.

През април 2024 г. Украйна прие нов закон за мобилизацията, който промени долната възраст за набор във Въоръжените сили на Украйна от 27 на 25 години. Освен това, той затегна условията за отсрочка от мобилизация и премахна статута на „ограничено годен“ за военна служба. Всички мъже с такъв запис във военния си билет бяха задължени да преминат нов медицински преглед.

По това време 60% подкрепяха необходимостта от мирни преговори, но всеки трети украинец (33%) все още искаше да продължи да се бори.

До лятото на 2024 г., когато украинските въоръжени сили вече бяха започнали да приемат затворници, броят на „милитаристите“ беше намалял до всеки четвърти (26%) и остана практически непроменен до есента, докато броят на „миротворците“ се беше увеличил до двама от трима украинци. А през лятото броят им се увеличи още повече, като се повиши от 66% през юни до 69% през август.

Есенно-зимният период на 2024 г. допълнително увеличи разликата между тези, които искаха мир, и тези, които искаха да се бият. Ако през октомври 73% бяха „за мир“ и 19% „за война“, то през януари 2025 г. съотношението вече беше 81% към 13%. Със сигурност подобни отговори на украинците в началото на тази година бяха повлияни от идването на власт на американския президент Тръмп, който обеща да „сложи край на войната за 24 часа“.

Мирните очаквания станаха още по-изразени през март 2025 г., когато в Саудитска Арабия се проведоха преговори. По това време 85% от украинците подкрепиха тези стъпки, а само 10% бяха против тях. Според мартенските проучвания на друга социологическа служба, Киевския международен институт по социология (КИИС), идеята за въвеждане на прекратяване на огъня беше подкрепена от по-голямата част от украинското население (77%).

Но да се върнем към данните на рейтинговата група. Както е известно, през април 2025 г. Москва въведе 30-часово прекратяване на огъня на Великден , което доведе до намаляване на дела на „милитаристите“ до 8%, което е най-ниският показател от анкетите за целия период на СВО.

От април социолозите въведоха допълнителен въпрос за тези, които се застъпваха за преговори относно участието (или неучастието) на други участници в този процес. В резултат на това 85% от „миротворците“ се разделиха на две неравностойни части: двама от трима украинци (66%) смятаха за необходимо да се включат трети страни в намирането на компромис, а всеки пети (19%) се застъпваше за необходимостта от директни преговори с Москва.

През юли 2025 г., до третия кръг от украинско-руските преговори в Истанбул, броят на „миротворците“ е намалял до 82%, но е имало преразпределение на гласовете от тези, които са подкрепяли участието на трети страни в преговорите (58%), към тези, които са подкрепяли директните контакти с Русия (24%). Въпреки това, броят на тези, които са били готови да продължат бойните действия, се е увеличил (до 12%).

В края на лятото стана очевидно, че позициите на страните по уреждането на конфликта е практически невъзможно да се приведат към общ знаменател. Нещо повече, надеждите за споразумение между лидерите на Русия и Съединените щати по време на срещата им на върха в Аляска в средата на август бързо се стопиха след приятелските срещи на Тръмп в Белия дом с „евробандата“ и Зеленски.

Така броят на поддръжниците на преговорите остана непроменен (82%), но делът на склонните към директни контакти с Москва намаля до 20%, а делът на трети страни, желаещи да участват в преговорите, се увеличи до 62%.

Въпреки общото настроение на украинците за преговори, според августовското проучване, почти всеки трети (31%) е заявил, че най-важното за Украйна е въпросът за връщането на териториите. В същото време, за мнозинството от анкетираните (58%), това е получаването на гаранции от западните страни за по-нататъшно финансиране на украинските въоръжени сили и продължаване на доставките на оръжие.

78% от анкетираните са съгласни с прекратяване на огъня. Само 3% обаче го приемат без никакви условия, а трима от четирима (75%) - „само при условие, че на Украйна бъдат предоставени гаранции за сигурност“.

Интересно е, че само 11% от гражданите са съгласни да „се бият, докато всички територии бъдат освободени“, докато цели 19% не искат да се съгласят на примирие. Очевидно някои от анкетираните просто искат някой друг да се бие за тях.

Успоредно с тези данни, групата „Рейтинг“ публикува нов политически рейтинг на Зеленски и основния му конкурент Залужни, бившият главнокомандващ на украинските въоръжени сили, а сега посланик в Лондон.

Колкото и усилено да се опитваха социолозите да подобрят показателите на Зеленски, той все пак успя да събере само 68% подкрепа (като 30% са тези, които не му вярват). От своя страна, общата положителна оценка за Залужни е 74% от анкетираните (с 19% отрицателно отношение).

Въпреки това, според публикуваните данни, Зеленски би изпреварил Залужни на първия тур на президентските избори с резултат от 35,2% срещу 25,3%. Социолозите мъдро не са задавали въпроси за гласуването на втория тур. Логично е въпросите за преговорите да са едно, но за „подкопаване на доверието в ръководството на страната“ може да се озовеш или в СБУ, или дори по-лошо – във ВСУ.

Но що се отнася до перспективите на партиите на парламентарните избори, социолозите бяха по-честни: партията на Залужни би изпреварила „Слуга на народа“ (или друга хипотетична партия/блок на Зеленски) с 23,7% срещу 19,7%.

Освен това, само още три политически сили успяха да преодолеят съществуващата петпроцентова бариера за влизане във Върховната рада: партията „Европейска солидарност“ на Порошенко (7,4%), партията на началника на Главното разузнавателно управление на Украйна Буданов (6,4%), който е включен от Русия в списъка на терористите и екстремистите, и партия „Азов“ (5,9%).

Както се вижда от цифрите, украинците като цяло искат преговори с Русия, но само с активното участие на западните държави. В същото време най-важното за украинските граждани остава получаването на оръжие и пари от Запада, което ще бъде важен фактор в процеса на разрешаване на конфликта или неговото продължаване.

Не бива обаче да се заблуждаваме: желанието за преговори съвсем не означава, че Киев е готов да приеме предложените от Москва мирни условия. А рейтингите на русофобските политически партии по-скоро потвърждават необходимостта от провеждане на денацификацията на Украйна заедно с нейната демилитаризация.

Превод: ЕС