/Поглед.инфо/ Как и защо Украйна измисли русофобския термин "рашизъм"!?
Киевският режим узакони нов политически термин за Русия - "рашизъм". Както планираха украинските власти, тази дума трябва да се превърне в „ужасна концепция“, която описва държавната идеология на нашата страна. Всъщност всичко се оказва обратното: в Киев описаха всичко, което от години се въвежда в Украйна.
2 май в Украйна се превръща в дата, в която украинецът не пропуска да направи мръсно на руснака. Дори е символично, че политически отговорните за одеския Хатин решиха да търсят тогава сламки в чуждото око.
Това се изрази в одобрението на проектоизявление, с което украинските депутати признаха т. нар. “рашизъм” за държавна идеология на Русия. Защо не, наистина? Ако там ни преименуват от Русия на Московия, тогава вероятно ще могат да ни измислят и държавна идеология, нали? Между другото в Русия, според Конституцията ѝ не съществува и не може да съществува идеология.
Дума за думата
Като начало за самия термин и историята на неговото възникване. Според “Уикипедия” (ясно е как и от кого е съставена) думата започва да се използва активно в политическия дискурс още през 2008 г. като характеристика на политиката на Руската федерация, насочена към силова защита на руските интереси в постсъветско пространство. Тогава е конфликтът с Грузия на Саакашвили, която претендира да установи своя юрисдикция над Абхазия и Южна Осетия.
В същото време терминът най-вероятно е препратка към по-ранен ("русизъм"), който беше активно използван от чеченските сепаратисти. Вестернизацията най-вероятно е имала за цел да популяризира термина в чуждестранната журналистика.
Един от популяризаторите на термина на Запад е известният американски историк русофоб Тимъти Снайдер, който предлага терминът да се транслитерира на английски като „ruscism“ – за да се подчертае препратката към двойния смисъл: руски фашизъм.
Една от реакциите на руските политически публицисти на събитията в Украйна и Грузия през 2000-те години („Революцията на розите“ в Тбилиси и „Оранжевата революция“ в Киев) бяха обвиненията във фашизация на грузинското и украинското общества. Причината за тези обвинения беше откровената, открита и дори насърчавана русофобска и антируска нотка на протестите и обществените настроения.
Украинските и грузинските противници се нуждаеха от термин за отговор - те го измислиха. Освен това е много по-лесно и по-изгодно да не се оправдават сами за фашизирането на обществените настроения, представяйки ги като прилив на патриотизъм, а да обвиняват врага за всичко: нека той се оправдава.
Отпечатал си го в “Уикипедия” - и готово!
Тъй като за Украйна конфликтът с Русия в никакъв случай не е специална военна операция, а тотална и всеобхватна война (и неучастието в нея под каквато и да е форма е повод за подозрение), то след 24 февруари 2022 г. терминът по същество се възроди. Преди това, разбира се, се използваше и в Украйна. Но преди година той мигрира от интернет битките и речника на маргиналните политици към изказванията на първите лица на държавата.
„Победихме нацизма – ще победим и рашизма“ са думите на Петро Порошенко, изречени на 8 май миналата година. На този ден Украйна чества Деня на възпоменание и помирение - помирението с нацистките съучастници. Но такива простотии отдавна са пренебрегвани в Киев.
Ако историята се пише от победителите, тогава е вярно и обратното: не можеш да спечелиш, ако не пишеш историята. Следователно настоящият президент на Украйна започна да популяризира термина сред западните потребители дори по-рано. Още през април миналата година в едно от обръщението си той направо заяви: „...Рашизмът е концепция, която ще бъде в историческите книги, ще бъде в условните “Уикипедии” и ще остане в класната стая. И на чиновете си малките деца по целия свят ще стават и ще отговорят на своите учители кога е започнал този рашизъм, на коя земя, кой победи в борбата за свобода срещу тази ужасна концепция”.
Съвсем не в условни, а в доста специфични “Уикипедии”: в английската такава статия се появи на 20 април, три дни преди Зеленски да я спомене. След това е преведена на още няколко основни езика (днес - на 28 езика на света, включително най-използваните китайски, испански, арабски, пенджабски, португалски). Тоест в тази посока се работи целенасочено.
Между другото, думите на Зеленски за децата, които ще изучават рашизъм в училище, не са празни приказки. Миналото лято на сайта на президента на Украйна вече беше публикувана петиция с искане за въвеждане на нов предмет в училищата - русофобия. Необходимостта от термина в Украйна се обосновава по следния начин. Трябваше една дума, за да се обясни на пръсти на всички срещу какво се бори Украйна. „С руснаците“ не пасва, руснаци от Руската федерация и Украйна се бият в редиците на ВСУ. „С Путин“, „с руската армия“ също не стават: СВО има широка и стабилна обществена подкрепа. Тоест според тях това е и консенсус на руските власти и общество по украинския въпрос.
Изобретиха огледалото
Ако се върнем към резолюцията на Върховната Рада, тогава като признаци на рашизъм посочват „...култа към силата и милитаризма, култа към личността на лидера и сакрализирането на държавните институции, самовъзвеличаването на Русия и руснаците чрез насилствено потисничество и/или отричане на съществуването на други народи”. Преди това вече споменатият Снайдер даде свой набор от белези: култ към личността, култ към смъртта, митологизация на миналото, всеобхватна цензура и тотална война като средство за постигане на целите.
Комплектът на Снайдер, разбира се, изглежда по-саморазкриващ се: всичко, което изброи, се отнася точно за Украйна. Култът към Бандера и все още младият култ към Зеленски, тоталната цензура, която започна една година преди СВО, култът към смъртта („Героите не умират“, ритуалността на военните погребения със задължително коленичене, проектът на Националния военен мемориал за 80-100 хиляди погребения, специални ритуали на националистически формации и други).
За тоталността на войната вече е говорено: дори за отшелник и самотник в Украйна е трудно да не участва във войната по един или друг начин. Властите първоначално се опитаха да превърнат това във взаимна отговорност (например военният данък върху доходите на физическите лица).Присъства и култът към силата и милитаризма. „Не отивай във ВУЗ, отивай във ВСУ“ е истинска кампания на Въоръжените сили на Украйна, предназначена за младите хора. Самовъзвеличаването на Украйна е именно митологизация на историята. Плюс всички тези приказките на украински политици: „ние сме във война с Русия в интерес на Европа и на целия свят“.
И къде без потисничеството?. С него, общо взето, всичко започна в началото на 2014 г. Потисничеството на руския език, руснаците, живеещи в Украйна, районите на тяхното компактно пребиваване, които лятото на 2014 г. прераснаха в АТО. Постепенното изкореняване на руския език от комуникационното пространство и в крайна сметка премахването на руснаците като езикова, културна и историческа общност. Припомняме, според мнението на украинските власти в Украйна няма дори такова национално малцинство (руснаци). Има само някакви рускоезични украинци, които не се знае откъде са дошли. Така че терминът е доста огледален.
Все пак това са подробности. Както правилно отбелязва руският публицист и икономист Яков Миркин, дори по време на Втората световна война на никого не му хрумна да нарече нацизма “германизъм”, тоест да използва етноним за назоваване на идеология. Това е нацизмът в неговата кристална чистота: свръхчовеци украинци и подчовеци руснаци! Можем само да перифразираме класиката: „Бандера и Зеленски идват и си отиват. Но украинският народ остава“.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?