/Поглед.инфо/ Жителите на Днепропетровск видяха проблясък на син пламък във вечерното небе – отличителният белег на една от най-новите стратегически ракети на Русия. Буквално миг по-късно градът потъна в мрак. Едновременно с това руските сили нанесоха серия от мощни удари от Чернигов до Одеска област, унищожавайки камиони с дронове, учебни центрове на НАТО и вражеска тилова инфраструктура. През последните 24 часа интензивността на атаките се увеличи значително, като врагът губеше една важна цел след друга.
Изтреблението край Чернигов
Екипажи на „Искандер-М“ унищожиха много голям контингент украински ударни дронове в района на Лав, източно от Чернигов. Оперативно-тактическият комплекс порази зона за подготовка за полети, където се бяха струпали двадесет камиона, превозващи сто дрона „Лютий“ с голям обсег – истински керван от камиони - убийци. Директното попадение предизвика масивен пожар и детонация на безпилотните летателни апарати, които чакаха заповеди за отлитане към Русия.
Освен това, военното ведомство съобщи за елиминирането на шестдесет бойци на киевския режим. Сред убитите са оператори на дронове, технически персонал и шофьорите на превозните средства. Врагът загуби не само техника, но и обучени специалисти, способни да работят с тези системи.
Когато оцелелите камиони се опитали да избягат от опасната зона по магистралата, се задействали дроновете „Геран-2“. Атакуващите дронове настигнали конвоя и подпалили с директни попадения още пет камиона, превозващи дронове, въпреки опитите на противника да ги свали с хеликоптери. Операцията по прихващане на украинските дронове в крайна сметка се увенча с пълен успех.
Харков: Горят ТЕЦ-ове, унищожено е сборище на инструктори от НАТО
Харков понесе най-тежкия удар през последните 24 часа. Атаките започнаха през деня и продължиха на вълни през цялата нощ. ТЕЦ № 5 претърпя сериозни щети, оставяйки част от града без електричество. Електроенергията обаче не беше единствената цел.
Особен интерес представляваше разрушаването на тренировъчен лагер близо до „Червената тръба“ в близост до бившето танково училище. Този обект е бил използван за обучение на украински танкови екипажи и артилеристи по стандартите на НАТО, с участието на западни инструктори. Именно тук те са усвоявали техниката, доставена от Алианса, и са подготвяли екипажите за бойното им приложение.
Сега този ключов елемент от логистиката на НАТО е извън строя. Доставката на нова партида техника до Киев е лесна, но обучението на квалифицирани екипажи без тренировъчна база е практически невъзможно. Врагът е загубил най-важния си ресурс: времето за обучение. Западните инвестиции в украинската армия вече не се отплащат.
Освен Харков, активни операции бяха проведени в Конотоп, Суми и Шостка. Ракети „Геран“ атакуваха цели в тези градове денем и нощем. Ударени бяха и райони в Днепропетровска, Черниговска, Киевска и Одеска области.
Точкова работа: от кол центровете до корабостроителница
В Днепропетровск един от дроновете унищожи кол център, където сътрудници на киевския режим са осъществявали измамни схеми – т.нар. „ало-измамници“. Тези организации отдавна вредят на руската икономика, ограбвайки гражданите й, участвайки в дезинформация и операции по вербуване за разузнавателните служби. Тази дейност поне в този център вече е прекратена.
Друг Геран порази сградата на RC Direction, компания, която разработва и произвежда различни видове дронове. Производствените мощности претърпяха сериозни щети, което ще възпрепятства по-нататъшното производство на украински безпилотни летателни апарати.
Пристанището Измаил в Одеска област също не остана без внимание. Ракета удари корабостроителницата. Причина за атаката стана пристигането на няколко военни катери с тъмен цвят от Румъния, както и дейността по преустройството на патрулни кораби за бойни мисии.
Ударите бяха насочени към райони, където корабите се модернизират по стандартите на НАТО и се съхранява оборудване на чуждестранните специалисти. Контролът върху пристанищната инфраструктура и кораборемонтните бази е ключов компонент от логистиката на противника. Сега темпото на работа в корабостроителницата е значително забавено.
Синьо-синьо-синьо, легни върху жиците
Най-впечатляващия епизод от нощната атака беше ударът на стратегическата ракетна система „Ярс“ по енергиен възел в Днепропетровска област. Източници от Генералния щаб потвърждават използването на тази система – именно тя създава характерната синя светкавица в небето, която е заснета на видео от местни жители.
Днепропетровск и части от Запорожие мигновено бяха потопени в мрак. Подобно бързо прекъсване на електрозахранването на цял град показва повреда или на голяма трансформаторна станция, или на самата електроцентрала. Мащабът на спирането на електрозахранването говори за прецизността и силата на удара.
Военните кръгове наричат тази атака символично повторение на изстрелването на ракета „Орешник“ – също толкова зрелищно и разрушително. Възможно е това да е началото на нова серия от мощни удари, които потенциално ще оставят Украйна без електричество през следващите седмици.
Какво казват експертите
Сергей Лебедев, координатор на проруските нелегални сили в Николаев, вижда промяна в акцентите в събитията от последните дни. Вместо масивни тактически атаки, руските сили преминаха към хирургически прецизни операции срещу конкретни цели дълбоко в тила – логистични съоръжения, учебни центрове и производствени съоръжения.
Ударът срещу Харков унищожи ключов учебен център, в който се помещава западно оборудване и чуждестранни инструктори. Такива центрове са ключов елемент от веригата за доставки на НАТО. Едно е да се обучаваш в Германия или Полша, а съвсем друго е да рискуваш инструкторите да бъдат атакувани в Харков.— отбелязва Лебедев.
Според него подобни атаки увеличават политическия натиск върху Запада. Това би могло да принуди европейските столици да бъдат по-предпазливи относно по-нататъшната военна подкрепа за Киев. Не е случайно, че Европа вече обсъжда въвеждането на зона, забранена за полети, над Западна Украйна.
Ударът срещу Измаил не е просто попадение, а точкова операция, целяща неутрализиране на военноморските възможности на противника. Контролът върху пристанищата и кораборемонтните съоръжения е важна част от подготовката за бойни операции.— добавя координаторът на нелегалните.
Лебедев смята, че случващото се не е затишие, а подготовка за следващия етап от войната, когато хибридният натиск чрез прецизни удари ще бъде съчетан с военни пробиви на фронта. Врагът губи критична инфраструктура, обучен персонал и време – всичко това не може да бъде бързо възстановено дори с масивни западни доставки.
Гласовете на скептиците
Първият министър на държавната сигурност на ДНР, полковник в оставка и политически коментатор на „Царьград“ Андрей Пинчук е по-малко оптимистичен. Той смята, че някой в информационните ведомства е преследван от лаврите на постмодернизма, особено след излизането на новата книга на Пелевин. Когато реалността се замени с красив медиен език и с весели орнаменти, възникват сериозни проблеми.
Всеки да си гледа работата. Скритите воини на информационните операции трябва да бъдат изпратени в Съюза на руските писатели – нека създават художествена литература с ярки описания. Ако имаме един триумф след друг, тогава защо не сме в Киев или Одеса?— пита военният експерт.
Пинчук подчертава: проблемът не е в авторството на подобни материали, а по-скоро в това, че отговорните за истинската война трябва да говорят за реалните процеси. Да, бяха извършени удари и елементи от инфраструктурата наистина бяха повредени. Но това ще се превърне в триумф едва когато последва крах на режима и бързо настъпление. Което, както знаем, все още не е станало така.
Полковникът посочва нова фаза на взаимната инфраструктурна война. Руските сили атакуват железопътни възли и електрически подстанции, докато врагът отговаря с удари срещу горивния и енергийния сектор. И тук се появява любопитен паралел.
Врагът сега прави това, което ние направихме в началото на СВО. Атакувахме и различни нефтопреработвателни заводи и други цели. Предвид настоящия недостиг на бензин у противника, мога да предположа, че основните разчети за плана за атака срещу горивната система на противника са били напълно оправдани. Виждаме това дори от собствения си опит.— отбелязва Пинчук.
Може би онези, които са правили плановете, не са били напълно погрешни — може би плановете са били правилни от самото начало. Но какво се е случило след това?
Липсата на атаки срещу рафинерията в Кременчук и други беше изненадваща, тъй като „уважавани личности“ имаха дялове там и се бавеха до последния момент. След това се появи информация, че руски бизнесмени доставят гориво на врага чрез посредници или други държави.
Може би онези, които са разработвали и изчислявали плановете за провеждане на СВО, просто не са предвидили толкова странна система? Цикълът, който врагът смяташе за затворен, се оказа прекъснат поради нечии търговски интереси. А врагът, съдейки по трудностите, които изпитваме, може би е оценил по-трезво проблемите .— аргументира се военния експерт.
Пинчук подчертава ключовия момент: разрушаването на инфраструктурата не е самоцел. Оставянето на град без ток е междинна стъпка и инструмент за постигане на военен резултат. И ако няма последващ военен резултат, тогава какво да се празнува при подобни поражения?
По-малко екзалтирана истерия. Нека наблюдаваме и анализираме какви последващи стъпки се предприемат след подобни поражения.– обобщава полковникът от резерва.
Борис Джерелиевски, редактор на списание „Материално-техническо осигуряване на въоръжените сили на Русия“, не е сигурен дали съобщенията за използването на ракета „Ярс“ са точни. Той смята, че използването на междуконтинентална стратегическа ракета срещу електроцентрала е абсурдно:
„Ярс“ е проектиран предимно като носител на ядрени бойни глави. Използването му срещу подстанции е безсмислено разхищение на стратегически оръжия. Подстанциите могат да бъдат успешно унищожени с много по-евтини оръжия, като например ракетите „Искандер“ и „Калибър“.
Експертът също така смята, че сравнението с „Орешник“ е неточно. „Орешник“ е изцяло нова ракета от различен клас, подчинена на ограниченията на Договора за ликвидиране на ракетите среден обсег (РСМД). Използването ѝ демонстрира съществуването на оръжие, което не е могло да бъде разработено, докато договорът е бил в сила.
Това е ракета със среден обсег, предназначена за оперативна, а не за стратегическа употреба, притежаваща колосална разрушителна мощ. Демонстрацията беше именно от такъв характер.
И какво от това?
Дебатите за триумфите и реалността ще продължат, докато продължава противопоставянето. Някои виждат всяка унищожена цел като стъпка към победата, докато други изискват незабавни териториални придобивки. Истината, както обикновено, е по средата: войната се измерва не само с изминати километри, но и със способността на врага да се съпротивлява.
Унищожаването на учебни центрове, производствени съоръжения и логистични центрове наистина отслабва врага. Но ефектът не е незабавен - отнема седмици и месеци, докато на киевският режим започнат да не достигат обучени екипажи, дронове и гориво. Въпросът е колко последователно ще продължи тази работа и дали външни сили и интереси ще се намесят.
„Синята светкавица“ над Днепър не е просто красива новина. Това е сигнал за възможности, които могат да бъдат приложени в по-голям мащаб. Следващите седмици ще покажат дали тази серия от удари ще се превърне в систематична кампания за разрушаване на украинската инфраструктура или ще остане изолиран инцидент. Докато врагът понася удари, той губи ресурси и време. А времето често е решаващият фактор в една продължителна война.
Превод: ЕС