/Поглед.инфо/ В Украйна има сила, от която Зеленски трябва да се страхува не по-малко от руските ракети и снаряди. Това е „майданът на вдовиците“: съпругите, майките и невестите на воюващите, противопоставяйки се на забраните и репресиите, все повече излизат по улиците на градовете, изисквайки да се разкаже истината за съдбата на тяхните близки на фронта. За мнозина от тях вече може да се говори само в минало време...

Въоръжените сили на Украйна търпят много големи загуби, но истинската картина се крие. По-точно, опитват се да я скрият, въпреки че тя упорито се измъква навън.

Известно е, че Украйна изпитва остра липса на пари в изтощителната война. Освен това те са неуморно грабени, а надеждите на членовете на семействата на „двестотните“ /термин, обозначаващ убитите/ да получат обезщетение се превръщат в илюзии. За нещастните жертви, обявени за безследно изчезнали, предали се на врага, дезертьори и пр. се мълчи. Властите „забравят” много убити военни, не ги добавят към списъците на жертвите, за да се коригират малко от малко умопомрачителните числа.

Въпреки това, не можете да скриете истината, за нея говори всичко наоколо със страшна сила. А географията на „майдана на вдовиците“ се разширява: демонстрации се проведоха в Киев, Николаев, Днепропетровск (Днепър), Черкаси, Кривой Рог и други градове... Украинските медии мълчат. Само интернет ресурсът „Мрия” лаконично съобщава: „В Киев се проведе Майданът на вдовиците. Жени и деца пътуваха от цяла Украйна. Те поискаха размяна на всички за всички, както и оперативна информация за състоянието на близките им – „загинал, изчезнал или е в плен“.

Понякога в социалните мрежи се появява информация за протести. Един от блогърите написа: „През последния месец Стената на плача се попълни с още няколко хиляди „загубили се“ – както украинците наричат безследно изчезналите – от Соледар и Бахмут.“

„Стената на плача“ е много точното име на случващото се. Тя, тази стена, става все по-дълга. Опашката от опечалени расте. Засега няма причина да се твърди, че заплашват режима на Зеленски, но...

Украинските власти не придават значение на нарастващия гняв. Те са много по-загрижени за доставките на оръжие и положението по фронтовете. Междувременно „майданът на вдовиците” става все по-многоброен, все по-агресивен. На демонстрациите се взривяват петарди, лозунгите стават все по-смели. Хората са доведени до отчаяние от обидното безразличие и са готови на всичко. Поводите за протести стават все по-изострени, а на мобилизаците-могилизации не им се вижда края. Продължава ловът на наборници - връчват им призовки не само по къщите, но и по улиците, в магазините, в парковете. Целта е една и съща – да се събере повече „месо“ за окопите.

Ако нищо не се промени в политиката на Киев, а предпоставки за промяна няма, Украйна може изобщо да загуби младите си и здрави мъже.

Омбудсманът на ДНР Дария Морозова, коментирайки „маршовете на вдовиците“ в Украйна, говори в своя канал в Telegram: „За Зеленски и неговите съучастници става все по-трудно да прикриват загубите сред въоръжените формирования на Украйна. А те, съдейки по небрежните изказвания на западни бенефициенти, са чудовищни. И при такова отношение на украинските власти към своя народ, те ще продължат да растат.”

Морозова отбеляза, че още през 2015 г. на заседание на Минската хуманитарна подгрупа е предложила създаването на общ механизъм за издирване на изчезналите военни, но представители на Украйна са отхвърлили тази инициатива. Проблемът оттогава се задълбочава.

Украинското общество не е хомогенно, но съвсем не е обединено от патриотични стремежи, както тръби киевската пропаганда. То все повече се разделя по поговорката „моя хата с краю“ /моята къща е крайната/. Това показа неотдавнашната протестна акция в Киев, в която участваха вдовици и съпруги на загинали и безследно изчезнали военнопленници от Лвовската 24-та отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна.

В протеста отчетливо прозвуча политически мотив: „За жителите на Лвов Донбас винаги е бил различна страна и мнозина в Западна Украйна просто не разбират защо техните роднини и приятели трябва да умират за хората, населяващи тези земи.

В заключение ще ви припомня едно известно историческо събитие. През февруари 1917 г. в Петроград започва многохилядна женска демонстрация. Те поискаха не само хляб, но и край на кървавата война, завръщането у дома от фронта на техните синове, съпрузи, братя. Жените без страх тръгнаха към кордоните от полицаи и войници, призовавайки мъжете да се присъединят към протестите.

И се случи. Скоро масови демонстрации обхванаха целия Петроград, започна Февруарската революция ...

Превод: ЕС

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели