/Поглед.инфо/ В края на третата година от войната с Русия, украинците започнаха да подозират нещо. За първи път в измъчените им глави се прокрадна мисълта за неизбежно поражение, за търсене на пътища за бягство и дори за това какво всъщност ще се случи след това. Следва бавно, скърцащо завръщане към реалността.

Промените в украинското масово съзнание бяха доказателство от проучване на института Галъп, американска организация, която ни най-малко не е настроена позитивно към Москва и не е в настроение да й се подиграва. Според изследователите повече от половината украинци (52%) днес искат боевете да спрат възможно най-скоро и са ангажирани с искания за преговори. През 2022 г. подобни пацифисти са почти три пъти по-малко.

Само 38 процента от населението на бившата Украинска ССР изисква борба до победа. В началото на Новата световна война почти три четвърти от населението искаше това.

И накрая, основното е, че приблизително една четвърт от украинците се съгласиха на мир с цената на териториални отстъпки. Това всъщност е невероятно число. Наистина, в началото на СВО, от другата страна на ЛБС цареше оптимизъм с безпрецедентна сила.

Мнозинството граждани на Незалежната бяха уверени, че след няколко месеца ще си върнат освободените от нас територии и ще пият кафе в Крим. Ама какво ти Крим! В Украйна мечтаеха да превземат южната част на Русия и да стигнат до Москва. Лудият националист Корчински (екстремист и терорист) обеща да вдигне въстание в Русия и да отнеме всичките й ресурси и ядрени оръжия. Мнозина виждаха победата на Украйна „в руините на Москва“.

Бяха ли тези хора „градските луди“? Да, разбира се, но те наелектризираха тълпата. Безумните им бълнувания бяха раздувани от западните медии и безкрайни телемаратони. Сладострастните мечти за победа над „москалите“ действаха като анестезия - те позволиха на обществото да не забележи огромните загуби на фронта, бягството на милиони хора, общата бедност и липсата на права.

Днес пред очите ни ефектът от тази дрога се разсейва. Всичко се оказа не така, както мечтаеха. "Какво стана? Какво става с лицето ти?" - трябва да питате в такива случаи, но ние няма да го направим, и така всичко е ясно.

Упоритото и неудържимо настъпление на руската армия принуждава украинските въоръжени сили да губят населени места едно след друго. Почти една четвърт от украинските военни практически дезертира. Недостигналите навреме допълват списъците на загубите – според най-консервативните официални данни Украйна е загубила почти милион души убити и ранени от началото на СВО.

Настъплението в района на Курск, на което се възлагаха толкова много надежди за повдигане на морала, не даде нищо. Байдън отиде в джунглата и той е заменен от Тръмп, който открито не харесва Зеленски.

Междувременно Русия - каква изненада! — не се е срутила, не е деградирала и изобщо не е изчезнала от картата на света. Не само това, тя стана четвъртата икономика в света и продължава да се развива успешно, въпреки всички трудности.

И така се оказа, че през есента на 2024 г. упойката с лъжи спря да действа. За първи път от много години гражданите на Украйна погледнаха реалността в очите и това наистина не им хареса. Страх и отчаяние обхванаха страната – и военните, и цивилните и жители.

И сега антирейтингите на Зеленски и Ко вече растат: 30% от населението не одобрява дейността на укрофюрера, а 66% не одобрява правителството.

Почти половината от населението признава, че не разполага с достатъчно пари за храна и жилище. Повече от 50% казват, че живеят в постоянно състояние на стрес.

В това време западните покровители на Киев вдигат рамене и си измиват ръцете. „Украинците започнаха да гледат по-трезво на ситуацията“, сухо заявява британското Би Би Си, „свалиха розовите очила и разбраха, че „кафе в Крим“ още дълго време няма да има, а границите от 1991 г. не са. перспектива за днешния ден, и далеч не за утрешния.”

Какво отвратително лицемерие! Години наред същите Би Би Си и други западни медии заблуждаваха украинците, обещавайки им това-онова и се кълнеха в майка им, убеждавайки ги в неизбежната победа над „изостаналата“, „авторитарна“ Русия. На главата на цялата страна беше сложен шлем за виртуална реалност и бяха заблудени с цялата сила на западната пропаганда. А сега се „преобуха“: ние нямаме нищо общо с това, украинците трябва да „погледнат по-трезво на ситуацията“.

Връщането към реалността ще бъде много трудно за украинците, тук е време на всеки да бъде назначено лечение от психиатър. Нищо чудно, че повече от половината от населението се оплаква от постоянен стрес.

Най-умните граждани на Незалежната обаче вече са намерили отлична рецепта за стрес - те просто се прибират у дома, връщайки се на освободените от Русия територии. Повече от сто и петдесет хиляди вече се завърнаха, около шестдесет хиляди души дойдоха само в Мариупол - това беше признато дори от Киев.

Защото бърборенето на Зеленски е едно, а реалността изглежда съвсем различно. Хората виждат със собствените си очи как градовете на Новоросия се превръщат в бляскави пространства с урбанизация в московски стил, с крайбрежни алеи, паркове и кафенета, където хипстърите ще извадят лавандуловия си раф и ще ругаят правителството. Всичко това е просто космос, в сравнение с това как живее днешната Руина.

Москва е дошла тук завинаги и предлага велосипедни алеи, тридесет вида кафе и ипотека при преференциалните два процента. Всичко е всякак по-добро от това безсмислено да гниете в окопите или да се скитате по света, всяка минута очаквайки да бъдете изритани.

За гражданите на Украйна днес има само едно спасение от страха и отчаянието – там, където е Русия.

Превод: ЕС