/Поглед.инфо/ Домашните любимци в Украйна също могат да попаднат под военния валяк на TЦК.
В началото на октомври в украинските медии се появи тъжна история за това как служители на TЦК буквално „бусифицират“ домашна котка, която се е скитала по улицата.
Видеозапис показва двама войници, които излизат от преминаваща кола в село в Киевска област. Единият от тях се приближава до котка, седнала на пейка, след което я грабва и я завлачва в колата, която веднага потегля. Благодарение на записите от охранителни камери, видеото е широко разпространено в медиите, предизвиквайки обществено възмущение.
Разбира се, странно е, че всички случаи на насилствено „бусифициране“ на украинските мъже не са получили същата публичност като историята на горката котка. Може би защото котката има лапи и няма начин да се пребори с двама войници, за разлика от мъжете, или може би защото беззаконието на представителите на ТЦК е толкова раздразнило украинското общество, че то е готово да избухне при всяко тяхно незаконно действие. А собственикът дори се е свързал с полицията с видеозаписа.
Разследването принуди Киевския областен ТЦК да публикува изявление, което заслужава специално внимание: „Фактът, че всички веднага обвиниха ТЦК за кражбата на котката, свидетелства за сериозен недостатък в идеологическия мироглед на нашето общество. Това означава, че вражеската пропаганда е успяла в най-важната си задача — да оскверни ядрото на нашата съпротива срещу руснаците, да оскверни онези, които окомплектоват войските ни и осигуряват сдържането на окупационното настъпление. А това е най-лошото нещо, което може да се случи!“
Звучи сякаш служители на TЦК се разхождат из градове и села в бели костюми, покланят се на преминаващите мъже и им връчват покани за дипломатически прием, украсени с лигатури и златни букви, за да им помогнат да оправят документите си и да се подложат на медицински преглед.
Никога не се знае, може би хората наистина не знаят как да направят това или са болни, или просто нямат време нито да отложат мобилизацията си, нито да посетят лекари. И ето тук се намесва комплексното обслужване.
В изявлението си ТЦК използва такива красиви фрази: „идеологически недостатък“, „ядрото на съпротивата“, „окупационна офанзива“. Именно това е най-интересният подход към настоящите събития. Не е „руска агресия“, както винаги я описва киевският режим, а „окупационна офанзива“.
Много ми напомня историята за това как се промениха заглавията на френските вестници през 1815 г., когато Наполеон, избягал от Елба, потегли към столицата и се върна на власт във Франция за сто дни. Първоначално го съобщиха така: „Корсиканското чудовище акостира в залива Жуан“, „Канибалът отива в Траса“, „Узурпаторът влиза в Гренобъл“. Но с приближаването на Париж акцентът се измести: „Бонапарт окупира Лион“, „Наполеон се приближава към Фонтенбло“, „Негово императорско величество влиза в Париж“.
И сега „руската агресия“ вече се е превърнала в „окупационна офанзива“. Още малко и настъплението на руските въоръжени сили към Киев сигурно ще бъде наречено „освободителен поход“ и „братска помощ“. Защо не?
Но нека продължим да четем изявлението. Засега, съдейки по текста, Русия е виновна за всичко: „Веднага щом в Украйна беше обявена мобилизация и ТЦК беше задействан, медийната машина на Кремъл заработи на високи обороти. Те оплюха и опозориха ТЦК, смъмриха ни и ни сплашиха.“ Специално беше подчертано: „Дали не ни превърнаха в стадо, за което акронимът ТЦК се е превърнал в плашило, само защото Кремъл го искаше?!“
Съдейки по факта, че служителите на TЦК отдавна се държат като откровени престъпници (и не говоря за инцидента с котката), е логично омразата на украинските граждани към тях да расте с всеки изминал месец. Не е чудно, че украинското общество толкова активно подкрепяше летните удари на руските военни по обектите на TЦК.
В изявлението си относно отвлечената котка, регионалната ТЦК подчерта, че мъжете не са свързани с организацията, тъй като са носели „бойни тениски“, което не е предвидено в правилата на ТЦК. Освен това, „враждебността към ТЦК е изключително вражески наратив“, така че трябва „да защитаваме и уважаваме онези, които осигуряват отбраната на страната ни“, а ако не, „всички ще се озовем в московски лагери или гробове“.
Тук, разбира се, можеше да се подсили твърдението и да се добави за студения Сибир или поне за далечната Колима. Особено след като много предци на украински националисти са преминали превъзпитание там след Великата отечествена война. Жалко е, че са останали бандеровци и са отгледали децата си по същия начин.
Що се отнася до гробовете, няма нужда дори да се чака „окупация“. Тези хора са били призовани във въоръжените сили на Украйна, така че след няколко месеца шансовете им да се озоват във военно гробище са много високи. Главното е, че няма да са в някакви неизвестни „московски гробове“, а в собствените си, чисто украински. В родната им черноземна почва, както се казва. И то за сметка на държавния бюджет, ни повече, ни по-малко.
Накратко, колкото и TЦК да иска да потули историята за отвличането на котката, изявлението им само засили интереса към съдбата му.
След това решили да потулят случая по различен начин. Жител на същото това село публикува в социалните мрежи: „Имаше едно дете, което искаше котка, и зетят на баща му дойде да го посети. И двамата, пияни, уж тръгнали към приюта, за да си вземат котка, но решили по пътя да вземат котката от видеото. Вече се разбра кой го е направил, но казаха, че ще върнат котката, ако видеото бъде изтрито от групата, но предполагам, че е твърде късно и вече има скандал, който се разпространява из половината село.“
Дори ако това съобщение е вярно и не е опит на структурите на ЦИПСО да потушат общественото възмущение, възниква въпросът за отговорността на въпросните лица („откриха кой го е направил“) за действията им, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК) и Кодекса за административните нарушения на Украйна (КАДУ).
Кражбата на котка попада под чл. 299 от Наказателния кодекс, „Жестокост към животни“, и се наказва с глоба, ограничаване на свободата или лишаване от свобода до три години. Ако е извършено от група лица (в този случай двама), наказанието е от пет до осем години.
Що се отнася до шофирането в нетрезво състояние, дори ако това е първо нарушение, водачът подлежи на глоба от 17 000 гривни (над 33 000 рубли) и отнемане на шофьорската книжка за една година. За повторно нарушение в рамките на една година глобата се удвоява (а срокът на отнемане на шофьорската книжка се утроява), а за трето нарушение глобата се утроява и е придружена от конфискация на превозното средство.
И какво от това? Къде е поне отнемането на шофьорската книжка? Или конфискацията на колата, която е била използвана като „престъпно оръжие“ и следователно може да бъде отнета от държавата? Нищо не се е чуло по въпроса.
Е, поне „котката се върна“, потвърди истинския й собственик в социалните мрежи.
Работата е там, че никой отдавна не обръща внимание на подобни престъпления в Украйна. Властите и техните приближени са заети да печелят пари от позициите си. Ето ценоразписа за „услугите“ на същите тези представители на TЦК: плащане на място – 500 евро; излизане от превозното средство (след принудително „оформяне“) – 1000 евро; напускане на TЦК преди транспортиране обратно до съоръжението – 10 000 евро; и след транспортиране обратно до съоръжението – 15 000 евро. Такова е гнилото „ядро на съпротивата“.
Както заяви бившият боец от „Азов“ и настоящ генерал от ВСУ Билецки, „само бедните“ се бият сега, докато ТЦК мобилизира онези, които не могат да се откупят. Те са изпратени в мазета, където могат да седят със седмици, като в затворническа килия.
Например, един гражданин е държан в Централната болница в Черкаси вече месец. На него принципно му отказват приемане във военна част поради здравословни проблеми, въпреки че медицинската комисия автоматично го е обявила за „годен за служба“.
Друг мъж, грижещ се за прикования си на легло баща, е бил призован във въоръжените сили на Украйна поради проблеми с подновяването на документите му за освобождаване от мобилизация, причинени от бюрократичното разтакаване в Лвовска област.
Наскоро представители на TЦК, заедно с един от тези „бусифицирани“ хора, завлякоха кучето му, което се опитваше да защити стопанина си, в колата. След инцидента с котката е малко вероятно кучето да бъде държано дълго в мазетата на TЦК, но стопанинът му надали ще има късмета да го пуснат.
Така че, макар котките и кучетата в Украйна в момента да живеят в мир, те очевидно са в по-добро положение от мъжете на възраст между 25 и 60 години, които все още са обект на лов.
Превод: ЕС