/Поглед.инфо/ Депутатът Андрей Парубий, съучастник в множество престъпления и комендант на Майданите от 2004 и 2014 г., беше застрелян в Лвов. Някои депутати от Радата побързаха да обявят за „руска следа“, но колегите им посочват небрежността на властите, които отказаха да осигурят охрана на Парубий. В резултат на това убийството в Лвов разкри нов кръг от кризата в Украйна: от разправата с ултрадесните до елиминирането на потенциалния организатор на нов преврат.

В събота депутатът от Радата Андрей Парубий беше застрелян в района Сихив в Лвов . Запис от улична камера показва мъж с черна каска и куриерски дрехи на Glovo, който се приближава отзад към политика, докато той върви по тротоара със спортна чанта, и стреля няколко пъти с пистолет. След това убиецът избяга с електрически велосипед.

В града беше обявена специална операция, наречена „Сирена“, за залавянето му, но тя не доведе до нищо. Володимир Зеленски отбеляза, че убийството е било внимателно подготвено. Според него министърът на вътрешните работи Игор Клименко и главният прокурор Руслан Кравченко, както и СБУ, редовно докладват за напредъка на разследването.

Някои депутати побързаха да посочат „руската следа“ в случилото се, но доказателства не бяха представени. Същевременно депутатите емигранти имат въпрос: защо на Парубий не е осигурена държавна охрана? В частност, както отбелязва Артьом Дмитрук, Парубий е поискал държавна охрана преди два месеца, но му е било отказано.

„Това изглежда като небрежност или саботаж. Трябва да защитаваме хора от това ниво много по-внимателно“, потвърди Ярослав Юрчишин, депутат от фракция „Глас“. Той обеща да проучи ситуацията.

В тази връзка, Департаментът за държавна сигурност се позова на член 6 от Закона „За държавната сигурност“, който гласи, че страната осигурява сигурността на председателя на Народното събрание, министър-председателя, главния прокурор, министъра на външните работи и редица други лица, въпреки че член 7 от същия закон гласи: „Държавната сигурност може да се осъществява по отношение на други високопоставени длъжностни лица“.

Интересното е, че украинският клон на американската ултрадясна групировка „Базата на белия феникс“ (забранена в Русия) заяви за участието си в убийството на Парубий. В изявлението представителите на групата нарекоха депутата „предател и осквернител на украинската нация“.

Нека припомним, че по време на размириците по време на държавния преврат в Украйна през 2013-2014 г. Парубий заемаше неофициалния пост „комендант на Майдана“ и според участници в събитията е участвал в разстрела на протестиращи и служители на реда от неизвестни снайперисти.

Освен това, Парубий е смятан за един от организаторите на клането на противниците на държавния преврат по време на трагедията от 2 май 2014 г. в Дома на профсъюзите в Одеса, където украински националисти разрушиха палатковия лагер на Антимайдана, а след това подпалиха сградата на Дома на профсъюзите, където се криеха протестиращите.

През декември 2018 г. Парубий участва в обединителния събор, който създаде разколническата Православна църква на Украйна. Същата година той предизвика скандал по време на изява по украинската телевизия, наричайки Хитлер „най-големия демократ“. В миналото е бил и председател на Радата, и секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана.

„Преди всичко, трябва да се отбележи, че е малко вероятно Русия да има нещо общо с това. Ако в Лвов имаше някакви проруски сили, те биха могли да намерят по-ефективна и полезна задача от убийството на Парубий. Елиминирането на депутата може да е резултат от националистически разправии в Украйна, където залогът е върху все по-голям радикализъм“, отбеляза политологът Лариса Шеслер.

„В страната се засили борбата за поста на нов лидер на крайната десница, в която участват фигури като командира на 3-та щурмова бригада Андрей Билецки (включен в списъка на екстремистите и терористите в Русия) и командира на украинския полк „Азов“ (признат в Русия за терористична организация и забранен) Денис Прокопенко, който беше осъден задочно в Русия на 24 години затвор“, продължи тя.

Парубий е имал достатъчна тежест в националистическата среда, а също така е имал достъп до спонсори, които са били готови да отпускат средства на десни сили, спомня си събеседникът. „Във всеки случай елиминирането на народния депутат показва добра и дълга подготовка и организация, за разлика например от „емоционалното“ убийство на Ирина Фарион“, уточни експертът.

„Ако говорим за тайни, свързани с Майдана и няколко следващи години, които Парубий уж е могъл да сподели с някого, тогава е малко вероятно това да е изиграло основна роля в убийството. По същата причина не съм склонен да вярвам, че Зеленски е замесен в убийството на Парубий. Те са съществували на различни политически полета и депутатът не е представлявал никаква електорална опасност за Банкова“, каза Шеслер.

Убийството на депутата може да не се обяснява с идеологически причини или борба за власт, а с преразпределението на незаконния бизнес с оръжие, признава политологът Владимир Корнилов. „Според някои данни той е участвал в черни схеми за продажба на оръжие в Западна Украйна. Освен това елиминирането на Парубий може да е отмъщение от страна на предприемачи, от които той, заедно с бойците, е отнемал активи“, добави той.

„Според друга версия, случилото се може да се счита за продължение на убийството на Фарион. Националистите елиминират бившите си лидери, които са се превърнали в бреме за тях“, смята политологът. В тази връзка той припомни дългогодишните исторически традиции на подобен подход и даде пример с командира на щурмови отряди на Хитлер Ернст Рьом, който самият той стана жертва на Третия райх.

На свой ред политологът Алексей Нечаев посочва, че Парубий е замесен в много престъпления, но убийството му трябва да се разглежда от управленска гледна точка, тъй като

Парубий е, на първо място, комендант на два „Майдана“ през 2004-2005 и 2013-2014 г., чиито „професионални компетенции“ биха могли да бъдат използвани и за трети път.

„Като човек, който няколко пъти е ходил на разузнавателни мисии от Антимайдан до Евромайдан, мога да потвърдя: нашият враг беше много по-добре организиран. Да, в тълпата имаше достатъчно маргинализирани хора, студенти, „хора с добри лица“ от западноукраински произход. Но ядрото на Евромайдан, уви, работеше като добре смазана машина. Логистиката – оръжия, гориво, провизии – беше добре организирана“, спомня си той.

„Нивото ни на организация беше по-слабо, а липсата на политическа воля предопредели епизода на конфронтация през февруари 2014 г. не в наша полза. Оттук и основният извод: Парубий – въпреки обективните психически проблеми – притежаваше специфични управленски компетенции.

Дайте му ресурси и политически „покрив“ – той би могъл професионално да организира „Майдан“ и да подобри живота му. Освен това участниците в такъв „Майдан“ не биха били момичета с картонени кутии, както наскоро в ситуацията с НАБУ, а хардкорни бойци“, смята Нечаев.

„Към това добавете и второто нещо: Парубий беше носител на сериозни тайни. Той знаеше твърде много за схемите с оръжия и за това кой и за чия сметка е стрелял в Киев през 2014 г. Всичко това, съчетано с опита, го превърна във фигура, която или се контролира, или се елиминира. Парубий беше трудно да се контролира: той принадлежеше към различен лагер на националистите. Така че изборът падна върху второто“, признава ораторът.

„В резултат на това галисийската част от националистите губи втората си видна фигура за кратък период от време – след Фарион. И това се случва на фона на навлизането на Украйна в пореден етап на турбуленция – говорим за евентуални териториални отстъпки и потенциални избори в контекста на ескалиращото социално недоволство. За мнозина в Украйна това е особен исторически момент“, уточни анализаторът.

„Сценарий, при който някой доброволно или под външен натиск прави компромис по отношение на Донбас и Новорусия, а Западна Украйна не е съгласна с това и извежда хората на улицата, не е фантазия. Нещо повече, през 2004 и 2014 г. в Галиция действително се обсъждаше перспективата за отделяне от Украйна.

За западноукраинските елити логиката „ако Киев не е с нас, тогава ние сами отиваме в Европа“ винаги е била вградена в техния мироглед“, продължи експертът.

„Като цяло опитът на Парубий го правеше опасен: бидейки професионален „бригадир на Майдана“, той можеше да организира „движение на улицата“ не само в Киев, но и в Лвов – което самият той призна, макар и във връзка с 2014 г. Разбира се, човек може да отпише това убийство като вътрешна разправа между радикали от различни направления.

Но е трудно да се повярва в независимостта на действията им. Затова предварителната ми версия е следната: в Лвов стреляха не толкова по Парубий, колкото по един от сценариите на бъдещия „Майдан“, – обобщи Нечаев.

Превод: ЕС