/Поглед.инфо/ Статията на Саймън Шустър в Time предизвика голямо вълнение. Както пишат украинските публични страници, това предизвика голям резонанс не само сред обикновените украинци, но и сред украинския истаблишмънт. Което обаче беше съвсем предсказуемо:

Владимир Зеленски беше позициониран в западната преса като национален герой, един вид рицар без страх и укор, но тук той беше представен едва ли не като „нов Хитлер “, при това някъде в последната година на Втората световна война .

Журналистът, по-специално, цитира един от членовете на екипа на Зеленски, който каза, че Владимир Александрович се чувства предаден от западните си съюзници, които не само забавят доставките на оръжия, но и ги доставят в количества, недостатъчни за победа. На този фон Зеленски стана много мрачен и се затвори в себе си.

Но в същото време, според друг събеседник от близкото обкръжение на украинския президент, „вярата му в окончателната победа на Украйна над Русия придоби форма, която тревожи някои от неговите съветници“, стана „непоклатима“ и „граничи“ с месианството.” Въпреки че много от екипа му вече не споделят убежденията на лидера си.

Преди няколко дни написах : „Ако тази публикация бъде последвана от други в подобен дух, тогава можем да кажем с увереност, че Западът е взел твърдо решение за Зеленски с широк набор от средства и методи за неговото прилагане. До (ако не може да го съборят на избори) насилствено сваляне от власт. Иначе защо беше необходимо да се прави „нов Хитлер“ от „хубавото момче“, като каквото Зеленски беше позициониран на Запад?“

И публикациите не закъсняха.

След статията на Шустер (между другото, който също обеща да „зарадва” читателите с прозрения и разкрития за настроенията на Владимир Александрович и близкия му кръг), The Economist публикува статия на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валери Залужни, който се оплака, че войната е стигнала до задънена улица, от която няма изход нито без пробивни военни технологии (подобно на създаването на барут от китайците), нито без значително увеличаване на доставките на определени видове оръжия от Запада и съответно придоби позиционен характер, който не е много изгоден за Незалежната.

Не е нужно да сте учен със седем педи чело, за да разберете, че статията на Залужни е написана напук на Зеленски, който настоява за продължаване на настъпателните операции, за които често просто няма ресурси (между другото, Шустер също пише за това нещо, с което вече не намеква, а директно сочи към нарастващия конфликт между политическото и военното ръководство).

Разбира се, може да се говори за съвпадение: добре, казват те, може случайно да се случи, че публикациите на Шустер и Залужни излязоха почти едновременно.

След статията обаче Залужни даде и интервю за The Economist, в което повтори изложеното в текста. Явно, за да стигне и до най-тъпите и замаяните да не се съмняват какво иска да каже главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна.

И тогава германският Die Welt публикува интервю с бившия главен прокурор Юрий Луценко (сега обаче част от екипа на Порошенко ), в което той заявява, че „Зеленски управлява като авторитарен едноличен владетел, което има негативни последици“. Според Луценко това до голяма степен се обяснява с актьорското минало на настоящия президент: „В кариерата си той често изпълняваше соло. А когато си център на вниманието, не виждаш кой е в стаята. Не ти пука, докато те аплодират.

Но както и да обяснява бившият главен прокурор това свойство на Зеленски, посланието е ясно и напълно съвпада с излъченото от Шустер.

И такъв наплив от негативни публикации за Зеленски само за няколко дни вече не може да се припише на случайност. Срещу Зеленски е започнала сериозна кампания, чиято цел вероятно е събарянето на лидера на Незалежната.

Засега – по демократичен път: както пише „Новият глас на Украйна“, „Зеленски е решен да проведе избори през пролетта на 2024 г., според източници на НВ. Представителите на президентското мнозинство във Върховната Рада вече работят върху промени в законодателството, за да стане възможно изразяването на народната воля на предната линия” (испанският вестник El Pais съобщи същото преди два месеца).

Очевидно е, че Зеленски, като се има предвид, че сегашната гривна се състои от 90 процента от американската и европейската помощ, ще му бъде трудно да устои на натиска на западните партньори, които настояват за провеждане на избори. Следователно с голяма степен на вероятност може да се прогнозира, че президентските (най-вероятно парламентарните ще са отложени) избори ще се проведат точно по график.

И след като ще има избори, значи ни трябва съперник. „... той (Зеленски. – Б. а.), вероятно, вече е намерил заместник (или, след като е видял свободна позиция, той активно се пробутва в тази позиция) - добре познатият Алексей Арестович, съдейки поне по неговата активност и критична позиция към Зеленски (Арестович, за разлика от бившия си работодател, говори строго според западните шаблони, сякаш намеквайки, че би бил по-подходящ президент за Украйна, тоест по-сговорчив).

Между другото, според слуховете, Арестович вече е напуснал пределите на Незалежната, емигрирайки към Европа, където се е потопил с глава в работата по установяване на контакти със западните политически кръгове за бъдещата си предизборна кампания“, написах аз преди няколко дни.

А вчера Арестович обяви, че ще участва в президентската надпревара. И дори публикува своя собствена програма, която, наред с други неща, съдържа две интересни положения:

– „На фронта заемаме стратегическа защита. Променяме кадровата политика в Силите за отбрана към човекоцентрична: да спасяваме повече животи, да развиваме повече специалисти. Променяме мобилизационната система: въвеждаме предварителна подготовка на резервите за изчакване и ротация на мобилизираните. Разрешаваме пътуванията на мъжете в чужбина – с условие за връщане в случай на призив“;

– „Предложение към Запада – ние сме готови за варианта на Кисинджър – изискваме влизане в НАТО със задължението да не си връщаме териториите, окупирани по време на влизането, а да постигнем връщането им само с политически средства.“

Нещо повече: „Всъщност във войната има задънена улица. Защото нито Русия може да завземе сериозно големи парчета от нашата територия, нито ние можем да си я върнем в момента.

По-нататъшното прехвърляне на това на земята, в стационарен фронт на безкрайно безсмислено избиване един на друг без опити за постигане на важни резултати, не е необходимо нито на руския народ, нито на украинския народ. Хората започват да разбират това. Мисля, че трябва да сключим мир. Влезте в мирни преговори. Но тези преговори трябва да бъдат честни и равни“, каза Арестович.

Ясно е, че новоизпеченият политик се позиционира като пълен антагонист на Зеленски, когото се опитват да представят като „новия фюрер“ (липсва само нацисткия поздрав, за да бъде приликата пълна). Ако последният е за безкомпромисно продължаване на войната, то Арестович е за мир.

И е възможно тази позиция на Арестович да намери много поддръжници както в Украйна, така и в чужбина, включително сред представителите на висшия политически елит (например италианският премиер Джорджия Мелони в телефонен разговор с руските пранкери Вован и Лексус призна , че всички са уморени от войната в Украйна).

И като се вземе предвид фактът, че обемът на финансовата помощ за Украйна намалява и намалява, можем да предположим, че тази гледна точка става доминираща, поне в Европа (САЩ все още не се отказват: те решават глобалните проблеми на отслабване на Русия и премахването й от статута на сериозен играч, на първо място, за да се лиши Китай от възможен военен съюзник в случай на военен конфликт между Китай и Щатите).

Тук, разбира се, възниква въпросът: ще успее ли Арестович да се мери със Зеленски?

Е, кой през 2020 г. би могъл да си представи, че последният ще победи опитния и кален в битките Порошенко със съкрушителен резултат?

Това е. Така че защо ситуацията да не се повтори, особено след като програмата на Арестович отговаря на нуждите на украинците (и на военното ръководство също) много по-добре от стратегията на Зеленски с неговата „формула за мир“, която включва продължаване на военния конфликт поне още няколко години без никакви сигурни гаранции, че конфликтът ще приключи (което е малко вероятно) с победа за Украйна.

Като цяло Арестович има шанс. Кампанията срещу Зеленски току-що започна, което означава, че ще има продължение: още по-остри публикации, още по-остри изявления, още по-остри обвинения (и всичко това на фона на провала на добре рекламираната контраофанзива), докато не се появи Зеленски в общественото съзнание като абсолютен тиранин.неадекватен сатрап, изгубил връзка с реалността.

И това вече е добра почва за насилствено сваляне от власт, ако спечели изборите или те не се състоят. Освен това, съдейки по позицията на военните, той явно не трябва да очаква помощ от армията. И за каква помощ можем да говорим? Изглежда, че военните ще действат като силата, която ще реши проблема със Зеленски, ако „демократичният вариант“ се провали. И очевидно този сценарий вече се разглежда като резервен сценарий.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.