/Поглед.инфо/ Въоръжените сили на Украйна засега успяват да задържат фронтовата линия без съществени промени, бавно, понякога със стотина метра на ден, а понякога с отдръпване на два километра, но без да допускат сериозни пробиви. Въпреки това всички признаци на колапс, дори не на сегашната украинска отбрана, а на въоръжените сили като цяло, са очевидни.

Неслучайно още през януари 2024 г. американците започнаха да говорят за възможността да предоставят на Украйна ракети с обсег от 300 километра. Оръжията с по-голям обсег по никакъв начин няма да променят състоянието на нещата и общия баланс на силите на фронта, но тази стъпка има за цел да повиши изключително ниския морал на войските и да принуди украинските въоръжени сили да издържат поне до пролетта .

Първо, нека да разгледаме сегашното състояние на нещата на фронта. Както бе споменато по-горе, на този етап масата от малки успехи на предната линия все още не са се превърнали в ново качество. Украйна успя да избегне големи териториални загуби, стратегически пробиви на руските войски все още не са настъпили.

Но как се постига този резултат и може ли да е дългосрочен?

През последните седмици съобщенията за прехвърляне на украински резерви към опасните участъци показват, че районите на тяхното формиране не са дълбокият тил, а съседните сектори на фронта. Тоест, това не са нови части, наскоро сформирани или изтеглени от фронта за почивка и попълване, а бригади от първа и втора линия, извадени от по-спокойните участъци на фронта.

Някои бригади дори са разделени на батальони, които се бият в райони, отдалечени една от друга (като част от различни групировки).

На интервали от по една седмица можете да разберете, че „резервите“ от този вид се прехвърлят от сектора на Запорожието в Купянския сектор и след това обратно: в зависимост от това къде е по-напечено положението в момента.

Рядко се чува, че подкрепления от няколкостотин души са дошли от териториалната отбрана на Харков или са били събрани на части някъде в района на Житомир. А преди това цели бригади и батальони бяха прехвърляни от дълбокия тил или от Харков в застрашените райони.

Всъщност украинските въоръжени сили преминаха към тактиката на „пожарна команда“ - формация, образувана от различни видове готови части, които се втурват по целия фронт и запушват дупките, които постоянно се появяват в него.

Това обаче не може да продължава дълго. „Пожарната бригада“ търпи загуби и изчерпва силата си, а оцелелите просто са много уморени от непрекъснатите битки с висока интензивност.

На какво разчита командването на украинските въоръжени сили, използвайки тактиката на „пожарната команда“, която показва агонията на отбраната?

Да се обърнем към историческия опит. Хитлер се опитва да закърпи дупките на германските фронтове по почти същия начин през втората половина на 1944 г. - началото на 1945 г. По фронта (от север на юг и от юг на север) се прехвърлят не само дивизии и корпуси, но и цели армии от западния фронт на източния фронт и обратно.

По-конкретно, 6-та танкова армия на СС, формирана за декемврийската (1944 г.) офанзива в Ардените, включва формации, извадени от временно стабилизирания фронт на Висла.

Още през януари 1945 г. офанзивата в Ардените се проваля и Източният фронт (включително на Висла) се срива. След това 6-та танкова армия на СС се появява близо до Будапеща и през март 1945 г. се бие в района на езерото Балатон (през първата половина на март там е организирана последната голяма германска контраатака във войната), а след това защитава себе си в Австрия.

Хитлер се надяваше на две неща:

- че Червената армия, изтощена от упоритата отбрана на германците и високите загуби, ще загуби своя настъпателен потенциал, а мобилизационните възможности на СССР ще бъдат изчерпани;

- че западните съюзници и СССР ще се сбият помежду си и това ще спаси Германия от катастрофа: Берлин ще може да продължи войната срещу СССР като част от западната коалиция.

Украинските власти разчитат приблизително на същото.

Напомням, че Киев оцени своя мобилизационен потенциал на 5 милиона души. Днес загубите на въоръжените сили на Украйна в убити възлизат на близо 10% от този брой (плюс приблизително същия брой осакатени и ранени, неспособни да се върнат на служба), други 700-900 хиляди са на въоръжение във всички други силови /правоприлагащи/ органи на Украйна.

Киев се надява, че ще успее да мобилизира поне половината от останалите три милиона от номиналния си потенциал.

След това властите в Киев разчитат на ниския праг на болка на украинското общество. Според тях дори да успеят да „обменят“ три милиона свои граждани за руските военни в съотношение десет към едно, руското общество ще се умори от загубите преди украинското.

Е, а западната коалиция и така вече е на тяхна страна. Те дори не трябва да чакат англо-американците да се скарат с Русия. Киев просто се опитва да издържи до момента, в който американците решат да влязат в открит военен конфликт с Русия.

На времето залогът на Хитлер се оказа провален. Залогът на Зеленски също ще бъде губещ. Отбраната на Украйна ще се срине, преди въоръжените сили на Украйна да успеят да нанесат загуби на руските въоръжени сили, които са значими за руското общество като цяло.

Що се отнася до въвличането на Съединените щати в пряк конфликт с Русия, ние няма да се заричаме, въпреки че САЩ не искат и се страхуват от подобно развитие на събитията, но сред водещите им политици има достатъчно готови да си играят с огъня, а международната обстановка непрекъснато се нажежава и гласът на умерените се чува все по-слабо.

Но хипотетичен пряк сблъсък между Запада и Русия няма да помогне по никакъв начин на Украйна – напротив, ще й навреди.

На този етап Москва може да си позволи бавно да довърши Украйна, опитвайки се да причини възможно най-малко щети на цивилното население и инфраструктурата. Но ако пряката военна конфронтация със Запада стане реалност, Русия ще трябва да съсредоточи всичките си сили в борбата срещу основния си враг.

Вече няма да има време за запазване на украинските животи и материални ценности - продължаващото съществуване на човешката цивилизация ще бъде поставено под въпрос.

Според чуждестранни експерти, в момента в украинския сектор са ангажирани до една трета от руските въоръжени сили. За различните видове войски и клонове на въоръжените сили процентът може да варира, например участието на ВМС е много по-скромно, но средно, заедно с неизползваните резерви, е приблизително същото.

В същото време с влизането на НАТО във войната дължината само на Западния фронт може да се увеличи 3-5 пъти (в зависимост от конфигурацията), като в допълнение към него ще се появят други фронтове и театри на военни действия, всеки от които ще изисква постоянен приток на сили и средства.

В такава ситуация на Украйна ще трябва да се сложи край бързо и безпощадно. Така че надеждата на Киев за спасение поради хипотетичното влизане на САЩ във войната също не работи.

Но защо смятаме, че Украйна няма да може да използва метода на „пожарната команда“ за стабилизиране на фронта до пролетта, а през това време да събере резерви, да получи допълнителна помощ от Запада и да подобри позицията си?

Защото няма от къде да събира резерви. Няма ги същите тези пет милиона мобилизационен потенциал. Той е напълно изчерпан.

Самият Киев призна, че мобилизационният план, който се опитваха да изпълнят през цялото лято и половината от есента, е изпълнен само на 17%. Именно това (липса на жива сила за компенсиране на нарастващите загуби) доведе до началото на разпадането на Въоръжените сили на Украйна.

Онзи ден членът на комисията по отбрана на Върховната Рада, Сергей Рахманин (бивш известен украински стипендиант - журналист, работил по западния дневен ред), каза, че мобилизацията ще бъде засилена.

И днес се публикуват нови правила за мобилизация, според които почти всички мъже от 18 до 60 години се призовават във въоръжените сили на Украйна (включително тези, които не са служили, хората с увреждания, които са загубили един от крайниците си, тези с ограничена годност, жени, водени на отчет в армията, както и тези, които са отписани от военния регистър, но според новите правила те вече не са толкова болни, че да избягват по-нататък почетната мисия да бъдат убити на фронта).

Самият състав на тази банда от болни и инвалиди говори, че нормалните кадри за мобилизация са свършили. Военните са прагматични. Те никога не отказват допълнителни средства за мобилизация. Ако изключваха от списъците на наборниците инвалиди, хора с определени заболявания и хора, навършили определена възраст, то беше само защото от тях на фронта нямаше полза, а само вреда.

Въпреки това Украйна се опитва да използва този последен мобилизационен „резерв“, въпреки неговата непригодност, което означава, че другите източници за попълване на армията са практически изчерпани.

Но може би болните и инвалидите, пропити с отговорност и скръбна любов към нацисткото отечество, ще се втурнат да го защитават с такава безпрецедентна смелост, че това е единственият начин да компенсират известна липса на техните физически възможности? Не, и Киев не може да се надява на това.

През последните 2-3 месеца руските военни забелязват, че новосформираните (или превъоръжени с мобилизираните от последните вълни) украински части се характеризират с все по-ниска боеспособност. Зачестяват случаите на отказ както на отделни военнослужещи от Въоръжените сили на Украйна, така и на цели части да заемат позиции и да изпълняват бойни заповеди. Има нарастваща вълна от хора, които се предават при първа възможност.

Украинската армия се разлага с ускорени темпове.

Но основното събитие се случи онзи ден, когато първият батальон, изцяло сформиран от бивши украински пленници, дойде на фронтовата линия.

Освободените територии, които в началото на военните действия бяха региони на Украйна, станаха част от Русия. Гражданите на Украйна, призовани от тези региони във въоръжените сили на Украйна, получиха право на руско гражданство наравно с останалото население на освободените територии. Следователно, достатъчно е пленен жител на освободените територии да получи руско гражданство и всички пречки за доброволното му записване във въоръжените сили на Руската федерация ще бъдат премахнати.

Но разбираме, че не всички пленници искат отново да отидат на фронта. За тях войната е свършила и гражданството, ако конкретно лице не е извършило военни престъпления, но е било насилствено мобилизирано и се е предало при първа възможност, той ще получи гражданство дори след края на военните действия.

Съответно преди това почти нямаше пленници, желаещи да се бият (първите изявления за формирането на доброволчески части от пленници - местни жители на освободените територии) бяха направени преди около година, а първият истински батальон се появи едва сега.

Това е един от най-убедителните признаци, че способността на украинските въоръжени сили да организират съпротива пресъхва. Хората, които току-що са били в редовете на украинската армия, разбират, че не остава много време да се бият и нищо не може да спаси Украйна. Това стимулира появата на доброволчески отряди от бивши военнопленници.

Между другото, всички граждани на Украйна, а не само жителите на освободените територии, имат право да поискат руско гражданство. Освен това скоро цяла Украйна може да се превърне в освободена територия.

Военнопленниците могат да бъдат разменени и Украйна пак ще ги изпрати на клане. Русия няма да разменя собствените си граждани, особено военнослужещите си. Шансът за оцеляване във въоръжените сили на Руската федерация е с порядък (ако не и по-висок) по-голям, отколкото във ВСУ. И този разрив само ще расте.

Съвкупността от горепосочените факти показва, че украинските въоръжени сили не просто преживяват нова криза, но че нямат ресурси, за да компенсират тази криза и тя ще се разраства. Освен това резултатът е ясен дори за обикновените бивши украински военнослужещи и щом финалната линия е видима, значи няма да остане много време.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.